Конспект отпадат въпросите от 28 до края предмет и метод

Проф. Тенчо Колев

Владикин – Общо учение за държавата – София, изд. Програмни продукти и системи 1992 г.

Цеко Торгов – Учение за държвата – СОфия изд Лик 1992 г.

Лъчезар Дачев – Общо учение за държавата

Даниел Вълчев – Държавна власт и народен суверинитет – СУ 1996 г.

Янаки Стоилов – Държавна власт – правно-политически разграничения – 1991 г.

Георги Близнашки – Форма на държавата – 1999 г. СУ

Мишел Тропен – За една юридическа теория на държвата (превод на бълг от френски)

КОНСПЕКТ – ОТПАДАТ ВЪПРОСИТЕ от 28 до края

ПРЕДМЕТ И МЕТОД

Държавата е поделена между много обществени групи. Държавата не е монопол на юридическата наука. Държавата се изучава по-скоро от политологията, дори и от общата философия.

Предмета на общото учение за държавата в контекста на юридическото образование е изучаване на юридическите признаци на държавата.

ОУД възниква през 2 оловина на 19 век, дотогава в Юрид факулт не е четената такава дис;циплина. ОУД разгр публичната власт като централен компопент в предметното си съдържание – юридическите елези на публичанат власт. Тя черпи знания и от историческите науки, защото публичната власт сега не мже да бъде разбран без историческия контекст. Съвременнта държав централен компонент на която е публичната власт датира от 16 век. Дотогава е трудно да говорим за институционализирана пулична власт. Държавта като инстиции т.е.е държвата в съвременния й вид се заражда от 16 век. Жорд Бюрдо за първи път разглежда функционалната държава. Двете основни теории които тласкат учението за държвата са теорията на насилитието, чиято разновидност е идеята за класовата борба, която води до появата на държавата и договорната теория за възникване на теорията, родоначалник на която е жан жак русо.

Феодалната държваа няма институции, цялата държваат е в патримонуима на държотавата Лудовидг 16 Държвата това съм АЗ . След 16 век държавата става институционализирана. Оттук тласъск давата ученнието за разделение на властите на Джон Лок и Шарл Монтескьо. Институциите са резултат от идеята за държавата.

Методите са съците с коит си случш и ОТП - историчесик и сравнително правнен, индуктивен, дедуктивен.

ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРЖАВАТА

Развитеи на държвата до нейното институционално разделение

Още в началото хората живеели на групи, при излизането от стандоното състояние. Постепенно през фхилдолеитяат групи обр общества като форми на комуникация между хората. Обществата се сдобиват с власт и властта се превръща в държавна. Държвата се основава или същестувва върху съгласието на хората. С други думчи съгласието на членовете на обществото легитимира държвата (държавната власт). Целият исторически ход от развинието на държавта ни подскацва че тя е свързана с процес на институционализация на една доброволна власт.

Повява на държавата – държавта се появява там където възниква потестас (способност за действие), способност чрез едйствие да преобразува обществения живот на другите. Всеки човек притежаав частица влласт. Когато хората живеят заедно, още щом се омертава обществиян живот някои хора проявявават или придобиват по-голяма способност да деястват от други. Преди всичик определн кръг хора получават по един или друг начин функцията да действат вместо общността, кето озн да установяват правила, за да се гарантира оцляването и душевното спокойствие на групата, което от своя страна предизвиква налагане осигуряването поне на минимален ред. Така се появява политическата власт. В примитивните микрообщества тази власт може да остане разпръсната, като групата се старае да възпрепятства нейното учредяване като автономна инстанция. Институционализирането на властта винаги се сблъсква с противодейстиве на обществото. Институционализираното управление е еманация на обществото. Развитието на производството, на произв сили на технологиите от едн астран, противопоставянето на съседни гтрупи от друга водят до стециализирането на властта и нейноото въплъщаване в лицето на един водач. Вт ози случай властта, която общо взето е организирана, но остава не стабилна, се легитимира чрез източника на харизматичния тип водач. Едноличната власт се замества от държавната власт акто друг начин на управлението. Тази форма на орг е съпътствана от няколко наблюдения – личната власт се замества с безлична (неперсонализирана), индивидуалнана власт се замества с абстрактна. Самото фактическо управление се заменя с правото да се управлява. Закрепеното към определен водач фактическо управление със закрепеното към дадена функция – правото да се управлява. Това е съврв юридическо интерпретиране на съвременната държава.

В основата на държават е идеята за организирането на общата власт на държавата над общността. Идеята за постоянна държава внушава спокойстиве на членовете на обществото. Идеята за ползвотворната власт влага абстрахиране от реалностите и поява на специализирани органи, редовни и институционални процедури, административен и политически персонал, които привеждат в действие властта на държавата.

Държавата се характеризира с три конститутивни елемента – територия, население и публична власт. Най-важният елемент от така изброените е публичната (принуждаващата) власт. Правото да принуждава е решаващият елемент, върхова привилегия на дъжвата, нейн атрибут. Само държават има право да определя правилата на поведение и легитимно да налага тяхното спазване. Само държават може да санкционира неспазването на правилаа. Така държвата притежава двойна власт – нормативна и принудителна. Тя притежава властта да създава, прилага правните норми и да наказва тези които не ги спазват. Казаното за монополното положение на принудата, т.е.е само държвата може да прилага принуда, не означава че в обществото не съществуват други видове принуда и то правно призната (изклчювнане на членове, съдружници и др).

Население – нормативният ред всъщност е създаден за да управлява една общност от хора. Тук е допирната точка между една огр съвкупност от човешки същества призлизащи от една държва и властта. Населението е във връзка с държавата, населението се почнява на държавата, нао тази нормативна власт, б ез значение всякаккво култрено езиконо етническо и национално мноогобразие. Населението се разглежда през призмата на политикоп равната принадлежност към държавата. Именно защото нация и държава не съвпадат непременно.

Територията е третото и последно условие за съществуването на държавата. Създаването на държ върви заедон със застояванета на едно маст, установяване на граници. Появата на Съвремемнанат държава не е случайно, задено с появата на картографията. Размера на територията е без значение, важно е нейното наличие. Територията можае да не е единна (метртополия и колонии), тогава е налице прекъснатост на територията. Тя може да бъде урязана при създаването на нови държави.

Държавата е институционалаизарана нормативна власт, която се упражнява над населението в рамките на една територия.

За да просъществува държавата ,държавната власт трябва да бъде приета от управляваните. Единствено приемането на властта легитимира държавата. Приемането е есловие за възникване и за просъщестувване на държавата. На теория това приемане не е налажително защото държавта може да осъществява принуда. Но всички теоритизи на контрактивната теория (теория за договорната държава) считат че приемането е важна предпоставка. Жан жак русо установява че само приетата власт е легитимна. Историците добавят още един аргумент се приписва на Талеран (външен министър по времето на Наполеон) Всичко чможе да се направи със щитовете, само не и да се седне върху тях. Всичко може да се направи но ако държ валст не е приета тя не може да съществува.

СУВЕРЕНИТЕТ

Боржд революции определяте че суверен е народа, нацията. Дотогова суверена е бил монарха. Най добре обособява народа като суверен жан жак русо в теорията за обществения договор. Назионалния суверинетет е този който определя и държавния северенитет. Нацията има сувереното право да създава държава, оттук националният суверинетет е в основата на функцията която осъществява държавата, народа определя какви функици тр да изпълнява държвата. В този смисъл националният суеритенит се дефинира като способност на нацията да създаде държава. Възинкавана вече държавата има собствен суверинетет. Държ суверинетет се дефинира като сспособност на националната държава сама и незивисимо от другите субекти на международното право да определя външната и вътрешната си политика. Казаното до тук се отнася за държавите до втората поолвина на 20 век. От средата на 20 век нататък теорията за суверинетата като абсолютна власт независимо от ничия друга се замества с учението за относителният характер на държвания суверинетет. Относит характер на държ сувер в съвременната епоха има своите основания в необходимостта от балансиране с други принцири и ценности които легитимират осъществяванвето на властта. Такива други принсципи и ценности са основните права на човека например. В тази връзка най често изтъкваното основание с което се оправдава ограничаването на държ сувер е основанието да бъде гарантирана свободата на отделната личност. Глобализацията от една страна и икономическата и политическата мощ на държавите като субекти в международните отношения са фактически предпоставки които нерядко водят до ерозия на държавния суверенитет на по малките по територия икономически потенциал и население страни. Тази тенденция доказва превъзходството на политическия суверенитет на юридическия, което се проявява какот във вътрешен план така и в областта на международните отношения. Юридическия сувер означава независимост на държ власт от ничия друга, в полити смисъл на думата това не е така. След края на 2 св в пределите на държ суверенитет се стесняват и чрез въвеждането и възприемането на принципа за примата на международното право над националното. Конституциите на всички демократични страни приемат като еталон признатите на наднационално ниво стандарти въведени в международното право а договорите по които националните дъжржави са страни стават част от вътрешното право, което придобива паритет или приоритет пред вътрешното законодателство.

Европейския интергр процес поставя с особена острото проблема за държ суверенитет. Еволюцията на евр конструкция преминава през регионална международна организация, през особено само по себе си международно обединение, за да достигне до уникална политическа система на европейските страни, по-всяка вероятност и до федерален съюз. Всъщност управлението в ЕС е триединство на общностен междуправителствен и федерален метод на управление, който осигурява успешното развитие на националните държави и наднационалните образувания, които съставляват европейската интеграционна архитектура. Страните членки делегират част от вътрешно политическите си правомощия на ЕС и неговите институции.

Вярно е че движението към федерален съюз не означава автоматично загубване абдикиране и пълен трансфер на суверенитет към ЕС, нещо което е характерно за истинската федерация. ЕС не е държавно образованоие и по всичко личи че скоро няма стане поради острата съпротива на редица държави-членки (фр холандия англ).

Сув е категория която изразаязав специфична юрид качествена характериситка на държвата, която се свежда до абсолютната независима власт. Властта като съвк от правомощия, която произтича от народа, осъществявата се чрез народа и в името на народа (Томас Джеферсън, Американската конституция).

УЧЕНИЕ ЗА РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ

Функционираащат държав се изрг на принципа за разделение на властите. Идеята за разд на властите датира от 18 век. Края на 17 в джон лок е засеганла този въпрос но разделя власите само на 2 – законод и изп, поради което не ес счита за класик, говори също и за международната власт. Истински класик на разделение на властите е монтескьо за духа на законите. Според традиционната доктрина, т.е. теоритяа възникнала през 18 и разпростр през 19 и 20 век разд на властите е принцип на конституционна техника чието токрите се преписва най често на монтескьо. Този принцип се състои от две различни правила, които съчетани трябва да доведат до определени резултати. Първото правило е правилото за независимостта. Монтескьо казва трябав да се съзадат власти или органи независими едни от други окето напрактика означава че индивиидите съставляващи всяка една от тези власти не бива да бъдат назначавани от другуте органи и преди всичко не бива да бъдат отзовавани по тяхно произволно осмутрение. Към това правлио се прибавя понякога и забраната за физически контакти между органите на властите (напр забрата ачлен на изп власт министър да взема думата в народните събрания,), включително и финансова независимост. Финансовата независимост монтескьо вижда като желание или потребност никой орган да ен получава своите кредити от добрата воля на друг орагн, дори той въвежд към правилото за независимостта и едно правило за военна сигурност. Всеки орган на властта трябва да разполага със собствена въоръжена орана която да го предпазва от насилствени деястивя на останалите власти.

Второто правило в учение за властите е павиолото за специализацията – държавта катоцяла оупражвяна 3 фунции - законодателна изпълнителн и юрисдикционна. Според един вариант на доктрината тези функици са само две самата изпълнителан функиця се разедла на административан и юрисдикционна (джон лок). Така или иначе всеки орган или всяка група от органи на властта тр да ъдат специализирани в упражаняването на 1 от посочените 3 функици, т.е. всяка власт или орган трябва да упражнява само 1 функция но да я изпълнява изцяло, но затова пък не бива да участва с нищо в упражняването на другите функции. По този начин има законодетелен орган, изпълнителен орган и съдебен орган, при това всеки от тези органи тр да е олечен с необходимата сила или власт за упражняването на функициите си и така този орган по силата на тази метронимия се нарича власт. Очакваният резлутт от съчетаването на двете правила е че според една формула на монтескьо властта възпира власт и че евентуален опит на една от властите да стане деспотична по отношение на другите и по отношшение наобществото като цяло се натъква незабавно на противодейстивето на останалите власти. Така са вярвали поколения наред след монтеескьо че свободата автоматично се запазва. Традиционната доктрина за разделение на властите рязко се разклаща след 2 св война.

Традиционата доктрина раздела държавните системи на два вида - режими при което разделението на властите е твърдо и такива при които то е гъвкаво. Т.е.е допускат изключение от правилото за самостятелосто или от правилото за независимостта. Сред конституциите които са дали строго тълкуване на този принцип (напр френската от 58 година), като се привежда една формула на чл 16 от декларацията за правата и свободите 1789 г. А именно националното събрание заявява че конституция без разделение на властите не е конституция.

Критика по отношение на монтескьо се съсредоточава в следното

1. изтъква се принципа за рад на властите противоречи на принципа за единствено и неделимост на суверенинета. Критикуващите на монт си поставят въпоса как суверенитете каотя е единствен и неделим можеда бъде разделен на три или това делеине е невъзможно и единствто носувер е възможно или то е възможно и тогава сувер се унищожава. Т.е. според първата критика на учението на монт е невъзможсто разделението на властите и единствето на суверените да съществуват паралелно.

2. принципът не може да бъде дейснтвен и не може да посигне свобода. Неизбежно е , казват едни, равновението между властите да е несъвършено и една от тях да вземе превес над останалите, така че свободата изобщо не се запазва и че дори при хипотезата власт възпира власт, неизбежният резултат щ бъде паализа на държавата което от своя страна води до анархия или до държ преврати. И най-после учението за разделение на властите се потивопоставя на демократичния принцип. Т.е. ако законодателната власт е в ръцете на избраните от народа, всака разполедба позволяваща на друга изпълнителна или юрискиционна власт да й се противопоставят по условие е вече недемократично.

Тези критики са основателни, всяка една от тях има зрънце разум. Обединени критикит на това което е развитие на идеята за разделение на властите ни кара да мислим че това учение за разеление на властитевече е изчерпано от съдържание. В този смисъл на абсолютна независимост на една власт от друга, за абс разделение във функциите.

ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА

1. от същността на държавата зависят нейните функции – всяко изменение в същонстата на държават се отразява и в промяна на нейните функции

2. функциите са основни направления на дейност на дъжражват за достигане на нейните социални политически и юридически цели и засдачи

От тази гл томчка функциите на държ можем да разделим на юридически и всики останали (социални, политически). Тази втора група можем да подразделим на вътрешни и външни. Вътрешните функции са свързани с управлението на обществото в рамвките на държавната организация, а външните функции са онеди направления н адейност в рамките на които се оэществяват регулираните от международното право междудържавни отношения. В наше време много нтрудно могат да се разграничат вътрешните от външните функции.

Традиционно вътрешни функции са опазване на вътрешиния ред, защита правата и свободите на гражданите, осигуряване на икономически и политически плурализъм, опазване на околната среда, създаване на условия за развитие на стопанските субекти, културна среда, защита на чуждестранните инвестици. Това преплитане произточича и от теорията за суверенитета по силата но кято сувер в онзи смисъл на думата който е вл жан боден вече не съществува, т к вече говорим за уграничаващ се суверените в полза на общността (ЕС), поради това не можем да говорим за чисто вътрешни и чисто външни функции.

Функционалната теуортия не фощусира внимането си върху външ и вътр функции колкото очератва две плоскости на функциите на държавата. Чрез утв на вътр правов ред се утв правовия ред и ан общността, налице е и обратната рефрлексия – ние се подчиняванаме на един межодународен правов вред, какъвто е реда на ЕС.

Традиционно външни функции са опазване държавния суверените, по международенто сътрудническтво и укрепване на международния мир.

Учението за функиците на държават е изчерпано като медотодологическа насоченост или като методология за опознаване функциите на съвр държава. Единственитя сегмент който не се променя това са юридическите функции.

ЮФ са онези форми на деяност в изпълнение задачите на задама, които са регулиранеи от правото. Има 3 осн юр функции – законодателна, изпълнително-разпоредителна и правораздавателна.

Оттук следва и учението за механзима на осъществяване на държавната власт, т.е. държавен апарат. Това всъщност е държавата в тесен смисъл. На институционално ниво държавата се разкрива като един ърж апарат за осъществяване на държавните функции на държ власт. Основно звено в този механизъм е държавният орган. Държавният орган е основно звено от механизма чиято юр характеристика се изразява с помощта на понятието компетентност, а комп е съвкупност от държавно-властнически правомощия. Всеи държав орган е съставен от персонален субстрат на две нива – политическо (това са МС , кмет общински съвет, обл упр) и администрация. Администрацията от своя страна има двоесн статут – част от тях имат статут на държавен служител а друга част като помощен персона е на трудово правни отношениея. Адиминстрацията е гарантирана от вяскакви промени в политическата власт. Полотическия състав се променя с промяна на политическата власт докато административна е непроменлива. Чл. 116 от конст и доразвит в ЗДС държ служители зса изпълнителин ан волата на държавата .......

Двата принципа на които се основавав работата на държавните служителини са принципа на лоялностт и на неутралност. Лоялност – независимо от собъствените политически убеженшия те са длъжни да изп политическата воля на държ органи.- прин на неутралност означава, че не могат докато са държ служ да членуват в полит партии.

Същестувването на 4, нар констролна функции не е прието безрезервно от всички наблюдатели. Държ осъщ такава функция и институционално тя се осъщ от две нива на контлов външен (сметна палата) и вътрешен.

Държав апарат е съвк от органи в рамките на който можем да разгр няколко вида държ органи. Всяка функция се изпълнява от съответен орган, но той нае е самостоятелна власт. Основните видове държавни органи са:

1. Според фунцията която същ държ органи за законодателни в лицето на парламента, изпълнително разпоредителин в лицето на Министерски съвет, министри и ръководители на ведомства, в т ч и съдебни органи. Подразделението на тези власти се осъществява по още един критерий – национални и местни.

2. от гл точка на перс субстрат дър орг биват еднолични и колективни.

УЧЕНИЕ ЗА ФОРМАТА НА ДЪРЖАВАТА

Формата на държ се проявява в 3 направления – форма на държ устройство, форма на държ управлеине, политически режим.

Формата на дъжр устр и управление в учебника е изложена отделно от политическия режим. Глава 6 и 7 непременно, гл 1 и 2. глава 4 НЕ
Формата на дъжр устр разкрива две характ на държавата – начина на организация на властат и административно териториалното й деление. От тази гл точка държавиет се делят на 2 големи групи – федеративни и унитарни. УД е единна държ, съставена от едно единствено цялостно образувание. Съгл чл. 2 от Конст България е унитарна държава. Федерацията възниква от конфедерация. Конфед представлява обединение на 2 и повече държави с цел постигане на определени цели (военни, икономически и т н). След реализирането на непосредствените задачи които си поставя конфедерацията тя има два пътя на развитие – да се разпадне на отделни унитарни държави или да остане федерация. Понастоящем в света на няма федерации. Федерацията е съст от няколоко държави но притежава общо федерално потилическо и държ устройство което вскл единни за цялата федерация органи. Това съсредоточие на централната власт на федерацията не излючва всяка една държавна единица да има собствена държ организация и собствен правов ред. Характерно за федерацията е общата външна политика, общата политика насочена към опазване на вътр ред и сигурността, общата валутна политика (единна валутна единица), липса на митнически ограничения между отделинете държ образования, статута на отделните граждани в рамките на федерация (те са граждани на отделното образование и на федерацията).

Единната унитарна държава – нейните характеристики се изчерпват с административно териториалното деление.

Когато държ власт и неговите прерогативи преминават по наследство – монархия.

Когато дърг глава е избираема длъжност най-често президент с мандат – република.

Монархиите преминават през много дълъг път на развитие. Още от римската империя, като се мине през ранния феодализъм, разпокъс монархиу, средновек монархоиь и се стигне до абсолютната морахния, която е навечерието на борж революции. Оттам натакък говорим за съвременни монархически системи, която форми също търпи развитие. Преминава се през конституционни монархии (англия по времето на Кромуел), в която обаче монарха е все още много силен. Конститут монархия закрепна за първи път конституционно закрепени права на монарха, т.е. правото ограничава правомощия та на краля, но той запазва много права като възможност – правото на обсолютно вето и правото да се разписку парламента. Абс вето озн че ако той не преподпише приет закон, той не влиза в сила парламента се разписка и се насрочват предсрочни избори.

Стъпка в развитието на монархията е парламентарната монархия в която на морахна се предоставят чисто представителни функции. Съвременните монархии в европа са парламентарни монархии.

За разлика от монархии те републиките се срещат в 3 разновидности: президентниски парламентарни и пролупрезидентски режими. При презид република президента се избира пряко от електората, той съчевата две групи правомощия от една страна той е държавен глава, от друга страна той съчетава правомощията на шеф на администрацията. Съчетани в едно тези две грипу правомощия прпавят от предизента в през репу много силна институция. Няма кабинет, няма мин съвет, има администрация, която се дели на политическа и държавни служители. Президента в през репу не може да внася законопроекти в парламента. Законопроект внасят само отделните депутати. Но президента има достатъчно средстав да влияе върху приемането на един законопроект, вкл и чрез различните програми които се изпълняват по предложение на президента от самия него.

При парламентарната република, при класическите й варианти, президета се избира от парамента и тоой играче чисто номинална рола, без никаква разпоредителна власт. Може да разписка камарата и да насрочва предсрочни избори. Останалите две власти законодателна и изтълнителна са съср в парламентите. Правителството се излъчва от парламента и е изцяло подчинено на него.

Полупрезидентския режим (клас пример Франция и Русия в последните години). Полупрез е защото през се избира непосредствено от народа, той има твърде малко но съществеремменно много важни функции по отношение на изпълнителната власт. Президенътът предлага мин съвет за гласуване от думата/националното събрание.