Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Редуване на [ст, ск] – [шт] и на [зг] – [жд].
- Редуването на [т, д] с [шт, жд]
| Редуване на [с, з] с [ш, ж]. Редуването е резултат от промяната на алвеоденталните съгласни [с, з] в съгласни [ш, ж] под влияние на някогашната съгл. [j] (йота). Наследени са следните основни случаи:
1. В основата на глаголите от I и II спрежение като пиша, мажа, мириша, бърша, получени от първоначалните корени писʼ-, мазʼ-, запазени днес в мин.св.вр. и в сродни думи като: писах, писмо, писателя – пиша, мирис – мириша, бърсалка – бърша, мазило – мажа. 2. В някои глаголи от несв. вид, образувани с първоначалната наставка -явам: изкуся – изкушавам, изобразя – изображавам, унизя – унижавам. Има и дублетни форми: изкусявам, изобразявам, унизявам. 3. Някои отглаголни съществителни имена, проникнали чрез черковнославянски и руски език: изкушение, повишение, жертвоприношение. Редуване на [ст, ск] – [шт] и на [зг] – [жд]. В основата на редуването е старата промяна на съчетанията [ст, ск, зг] под влияние на [j] (йота). Редуването се среща рядко в отделни думи и главно в глаголни основи. Напр.: [ст] – [шт]: гостя – гощавам, простя – прощавам, отмъстя – отмъщавам; [ск] – [шт]: драскам – дращя, пискам – пищя; [зг] – [жд]: глозгам – глождя. В съществителни имена на -ние: кръст, кръстя – кръщение, угостя – угощение. Редуването на [т, д] с [шт, жд] е резултат от промяната на [т] и [д] в съчетанията [шт], [жд] под влияние на някогашния звук [j] (йота): водя – вожд, светя – свещ. Промяната е много стара и твърде важна за българския език, понеже не се открива в никой друг славянски език. В съвременния български език редуването се среща в следните случаи: 1. В глаголи от несвършен вид, образувани с наст. -ям//-ам: пратя – пращам, усетя – усещам, видя – виждам, охладя – охлаждам, пробода – пробождам. 2. В несвършени глаголи, образувани от свършени с наставка -явам//-авам: смутя – смущавам, похитя – похищавам, наградя – награждавам, насладя – наслаждавам. 3. В някои отглаголни съществителни имена (ок. 150), наследени от старобългарски през черковнославянски и руски: рождение, посвещение, посещение, наслаждение, местонахождение, смущение. 4. В отделни думи: жаден – жажда, несретен – среща, родя – рожба, светя – свещ, град – гражданин. 5. В две форми на повелително наклонение: яж (от ям), виж (от видя). Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|