2. Тълкувание на заглавието – сънят е метафора за копнежа на модерната душа по красивото и възвишеното като алтернатива* на делничния живот.
3. Структура на стихосбирката Според литературния историк Боян Пенев тя представлява „лирическа поема с пролог и епилог”. Прологът се свързва с първата миниатюра „Ни лъх не дъхва над полени”, а епилогът - с последната – „Самотен гроб в самотен кът”. При такъв прочит на цялото, образът на лятното утро в първата миниатюра трябва да се възприема като алюзия* за началото на човешкия път, за радостта от живота. Проследен във времето, този път отвежда към постепенното опустяване на света, към усещането за самотност и осиротяване, към самата смърт. Ако в младостта си човек вярва в себе си, възлага големи очаквания на живота, то с напредването на годините той започва да погребва бляновете си, да зачертава очакванията си, а заедно с тях и собствения си живот.
Поемата „Ралица” - страданието, което не убива
1. Темата за неломимото и несломимото сърце Образът на Ралица е изграден в духа на Пенчо-Славейковите философски и естетически възгледи, според които мярка за силата на човека е способността му да преодолява страданието. Героинята от поемата надмогва сполетялото я нещастие, без да загуби достойнството и нравствените си устои. Страданието не я убива, животът не я пречупва - въпреки сполетялото я нещастие тя остава „от живота/ ненадломена - с несломено сърце”.
Ралица може да бъде възприета и като автобиографичен и духовен двойник на самия Славейков, който след прекараните месеци на обездвиженост, се бори за всяка свободна стъпка и движение на тялото. Подобно на създателя си и героинята демонстрира непоколебим житейски и духовен стоицизъм*, причисляващ я към силните личности.
Старинната дума „ломя” („чупя”, „разделям на парчета”) е част от различни поетически фрази. Като интересен психологически акцент тя участва и в думите на Ралица, отправени към Стоичко Влаха - в момента, когато героинята отказва ухажванията му с аргумента, че любовта е сърдечна отдаденост, която нито може да се изтръгне, нито да се разполови:
- Пусни!... Сърцето силом се не зема.
Не е то пита, то се не ломи! - ...
Образът на Ралица може да се разглежда и като персонификация на Славейковите възгледи за друга отличителна черта на силната личност - нейната монолитност* и психологическа завършеност.
