Табл.№2. Насоченост на музикалните произведения към социална

237
Снощи сиденки
кладохме – Мита
Стойчева
Прела баба - изп. на дет.състав „Сребърни звънчета”
Градската музика - изп. на „Тоника”
Детство мое - от филма „Неочаквана ваканция”
Патешка история
(Патето Яки) - изп. на
Йорданка Христова
Пиши ми три - изп. на „Замунда Банана бенд”
Ша ла ла - изп. на дет. Състав
„Врабчета”
Мойта кукла Барби - изп. на Росица
Кирилова и активност за работа.
Засилва увереността на децата в собствените сили, които са в основата на положителна промяна на живота им.
Позиционира ги като главни деятели при реализирането на жизнените им позиции.
Лирична, мечтателна музика
Цъфнало цвете
шарено - изп. на
Илия Луков
Китка ти падна,
Дено – изп. на Борис
Машалов
Биляна платно
белеше – изп. на
Костадин Гугов
Лале ли си, зюмбюл
ли си – изп. на Верка

Спомага за
себеосъзнаването и
наличие на реални
преценки за АЗ-а у
децата.
Предразполага ги към
желание за
активиране на
действия, свързани с
промяна на
настоящето към по-

238
Сидерова
Я кажи ми облаче ле
бяло - изп. На дет.
Състав „Сребърни звънчета”
Когато бях овчарче – изп на Асен Кисимов.
Четирите сезона - изп. на Коста
Карагеоргиев и хор
Вяра, Надежда,
Любов - изп. на детски състав „Пим-
Пам”
Вълшебство - изп. На дет. Състав „Пим-
Пам” и Васил
Найденов
целеустремено
бъдеще.
Произведения със степенувано настроение от сериозно към драматично и победно
Планино, Стара
планино – изп. на
Христина Лютова
Слънцето трепти,
захода – изп. на Янка
Рупкина
Химн на Кирил и
Методий - изп. на
Детски хор на БНР
Хубава си татковино - изп. на Детски хор на
БНР
Стани стани юнак
балкански - изп. на хора на БНР
Вълкът и седемте
козлета - изп. На

Насочва действията
на децата за
преодоляване на
депресията и застоя
към предприемане на
активни действия за
промяна на личното
статукво.

239
Мими Иванова
Къде остана
детство - от филма
„Таралежите се раждат без бодли”
Робинзон Крузо - изп. на дет.състав „Пим-
Пам” и Стоян
Михалев
Радостни, активиращи
“живи” пиеси
България, майка
свята - изп. на Соня
Балевска
Високи сини планини
- изп. на „Сребърни звънчета”
Аз съм българче - изп. на дет. Състав
„Сребърни звънчета”
Мой народе - изп. на
Гуна Иванова
Всичко тече - от филма „Васко да Гама от село Рупча”
Да бъдем различни - изп. на дет.състав”Пим-Пам”,
Тодор Колев и Васил
Найденов

Усилва волевите и
емоционални
настройки у децата,
събужда у дях
желание за активна
промяна „сега и тук”.
Изпълва ги с
положителна енергия
и увереност в
собствените сили.
Развива у тях
чувството, че са
част от едно голямо
семейство –
обществото.
За изследователския екип интерес представлява разпознаване на емоциите у децата вследствие на музикотерапията, съобразно методиката на Ж. БРУКНЕР и
К. УЛБРИХ [10]. Тя се състои в следното: децата получават шест картички с изобразено върху тях детско

240 лице с различни мимики: радост, гняв, тъга, удивление, замисленост и внимание - картички на настроението. След като изслушат музикалната пиеса, децата вдигат една от картичките. Ако всички вдигнати картички съвпадат с настроението на музиката, то емоциите, изобразени на тях не се назовават. После децата словесно описват чувствата, предизвикани от контрастните музикални произведения и ги съпоставят с картичките на настроенията. Тъй като мимиката върху картичките на настроенията е решена нееднозначно, то децата след прослушването на едно и също произведение могат да покажат две различни картички. За характеристика на музикалните образи и своите чувства децата използват таблица с полярни определения: весел – тъжен; бодър – уморен; доволен – сърдит; спокоен – развълнуван; смел – страхлив; бавен – бърз; празнична – делнична; топла – студена; задушевна – отчуждена; радостна – тъжна; ясна – мрачна; красива – грозна.
С реализиране на музикотерапията в Дом „Детелина” по отношение на деца проявяващи агресия се постигна следното:
1. активиране на емоционалните процеси, преработване и преодоляване на конфликти;
2. активиране и отключване на социални интеракции на невербално равнище, които подпомагат преодоляването на комуникационни поведенчески разстройства;
3. развитие и диференциране на способността за естетическо преживяване и наслада, преодоляване на

241 наличния дефицит от емоционални и естетични преживявания у децата.

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: