35 много участници във взаимодействието. Така то организира индивидуалните
нагласи на другите в организирани социални или групови нагласи, с други думи – детето се научава да се ориентира по отношение на правилата, нормите и ценностите, валидни за всички актьори във взаимодействието.
Поредством
play и game и детето изгражда
рефлексивни отношения към себе си: развива своя АЗ. За
Мийд АЗ-а не е просто огледален образ на себе си, а саморефлексия, чрез която
индивидът заема позицията на другите, за да погледне към себе си, за да възприеме както индивидуалните нагласи на другите към себе си, така и организираните групови нагласи. Част от АЗ-а е строго индивидуален и трудно предвидим път на реакция на социалните отражения. Реакциите към «мене» трябва да бъдат интерпретирани през
«мене»
- това е саморефлексивната, социално приемлива част на АЗ-а
. АЗ също е част от възрастният АЗ [58, с. 262]. Но за разлика от
Фройд (където противопоставянето на АЗ, ТО и Свръх-АЗ изразява непримиримия конфликт между социалното и биологическото начало), раздвоението между социалното съдържание на личността «мене» и психическата й сувереност АЗ е продукт на следбиологичен етап във формиране на човешката личност. Т.е. човешкото АЗ се явява като обособена цялост, която не е сводима нито до биологичните, нито само до социалните си предпоставки.
Под «водовъртеж на социалния поток» Мийд има предвид собствената незавършеност на социалните практики. АЗ-ът, а в следствие на това и обществото не могат да бъдат определени като стабилни и статични.
36
Съществува динамика по отношение на възприемане на детето. То самото, поради това, че
още не е носител на АЗ-а,
няма определен характер, определена личност, затова детето е едно един път, друго – друг път и състоянието му в един момент не определя състоянието му в следващия.
Това едновременно е
чарът на детството, но и неговата неадекватност. Не можеш да «разчиташ» на детето. То не е организирано цяло.
Сподели с приятели: