41 трябва да овладее знанието за определени роли и свързани с тях езикови реалии.
Вторичната социализация препотвърждава вече постигнатия от първичната социализация резултат
(доколкото той е нейна предпоставка), но не го видоизменя. Докато процесът на ресоциализация е пряко обвързан с възможността субективната реалност да бъде променяна или модифицирана. Тези модификации на реалност Бъргър и
Лукман наричат прелом. За
да се случи такъв прелом, е необходимо определена опосредена от
значими други ефективна структура на правдоподобност да измести всички други светове за
индивида и особено света, обитаван от индивида преди прелома [17, с. 187].
Интерпретацията на Бъргър и Лукман е важна, тъй като проблематизира начините, по които индивидите и групите участват в създаването на възприетия от тях социален свят. Социалното конструиране на реалността е
непрекъснат и динамичен процес, в който реалността се възпроизвежда от индивидите, действащи въз основа на техните интерпретации и на тяхното знание за реалността.
А техните всекидневни представи се развиват,
поддържат, променят в конкретен социален контекст. В този смисъл обществото може да бъде изследвано едновременно като обективна реалност и като субективна реалност, като социален контекст и като човешко мислене, като структури от значения и слоеве на преживяване.