213 време. В края на процедурата арт терапевтът прави кратко заключение, например свързано с това това, че
всички са различни, уникални и е интересно да се знае как се чувства всеки от участниците.
2. Всяко дете прави разказ по картинката, създава по нея някаква история или описание. Позволено е да се задават въпроси на разказвача, който по някакъв начин е изобразен в част от картината, особено ако на него му е трудно да разказва за себе си. Водещият в този случай насърчава несигурното дете. На твърде приказливото дете се поставя някаква граница. При всички случаи занятието завършва с благодарности кам децата.
3. Ако възникне някаква плахост и
срамежливост у децата, те задават въпроси на своите съседи, за да отговорят на въпроса: "Какво ти харесва в рисунката на детето, седящо до теб?". Избира се един разказвач и картина, по
която се говори, а не случайно дете.
Останалите деца знаят, че те не трябва да говорят.
4. Поставят се всички картинки заедно в една редица и се иска едно от децата да композира обща история. Това става, когато рисунките са изготвени на различни теми или по една обширна тема. Историята трябва да има увод, изложение и заключение.
5. Прави се анализ и обсъждане на направените рисунки:
Цвят (ярко
или бледо, цветна картина или черно-бяла)
Размер на изображението (голям, малък, среден)
Граници на изображението (замъглено или ярко)
Има ли го в картинката главният герой и др.
214 6. Децата казват нещо от името на героя, т.е. произнасят се като героите. Ако едно дете казва нещо обезпокоително, водещият насочва към това, че историята няма тази цел.
7. Когато дете говори от
името на героите от рисунката, така се идентифицират неговите проблеми в отношенията с другите хора
При дискусията задължително се спазва позитивен дух, търси се положителна оценка за участниците и задължително те са насърчавани.
Сподели с приятели: