ВБългария контролингът се възприема като система за целево-адаптивно управление и средство за подпомагане на управлението. В българската научна литература контролингът е възприет като концептуално-управленска система, ориентирана към бъдещото развитие на производствената организация и постигането на целите й и насочена към информационно-аналитично и методическо осигуряване на мениджмънта й при реализацията и координацията на управленските функции. Приема се, че чрез него се осигурява информационната и методическата база за поддържането и реализацията им като основната цел на контролинга е подпомагането и насочването на управлението към постигането на дългосрочно и краткосрочно планираните цели в производствената организация съобразно оптимизирането на финансовия резултат. Организираното изграждане на контролинга в българските фирми в условията на пазарна икономика поставя и нови изисквания пред тях, свързани с изграждането на нов тип структури на управление, нова управленска технология, нови инструменти, нов стил на управление, мотивация и квалификация на персонала.
