Конвенция за биологичното разнообразие



страница3/3
Дата11.04.2018
Размер387.43 Kb.
#66836
1   2   3

Член 31

Право на глас

1. С изключение на случаите, посочени в § 2, всяка договаряща страна по тази конвенция или по който и да е протокол има право на един глас.

2. Регионалните организации за икономическа интеграция по въпросите от тяхна компетенция упражняват правото си на глас с брой на гласовете, равен на броя на държавите членки, които са договарящи страни по тази конвенция или съответния протокол. Такива организации не упражняват правото си на глас, ако техните държави членки упражняват своето и обратно.

Член 32

Взаимоотношения между конвенцията и нейните протоколи

1. Една държава или регионална организация за икономическа интеграция не може да стане страна по даден протокол, освен ако е или ако стане в същото време договаряща страна по конвенцията.

2. Решенията по условията на всеки протокол ще бъдат вземани само от страните по засегнатия протокол, всяка договаряща страна, която не е ратифицирала, приела или одобрила някой протокол, може да участва като наблюдател на срещите на страните по този протокол.

Член 33

Подписване

Конвенцията ще бъде открита за подписване в Рио де Жанейро от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция от 5 юни 1992 г. до 14 юни 1992 г. и в представителството на Обединените нации в Ню Йорк от 15 юни 1992 г. до 4 юни 1993 г.

Член 34

Ратифициране, приемане и одобрение

1. Тази конвенция и всеки протокол ще бъдат подложени на ратифициране, приемане и одобрение от държавите и от регионалните организации за икономическа интеграция. Документите на ратификацията, приемането и одобрението ще бъдат съхранявани от държавата депозитар.

2. Всяка от споменатите в § 1 организации, която става договаряща страна по конвенцията или някой протокол, без коя да е от членуващите в нея държави да е такава страна, приема всички задължения, произтичащи от конвенцията или съответния протокол в зависимост от случая. В случай на организация, при която една или повече от държавите членки са договарящи страни по конвенцията или съответния протокол, организацията и членовете й са длъжни да вземат решение по отговорностите си за изпълнение на задълженията, произтичащи от конвенцията или протокола в зависимост от случая. В такива случаи на организацията и страните, членуващи в нея, не се разрешава да упражняват конкурентно правата си по конвенцията или протокола.

3. В документите си за ратифициране, приемане и одобрение организациите, споменати в § 1, декларират степента на компетенциите си по отношение на проблемите, засегнати от конвенцията или съответния протокол. Тези организации са длъжни да уведомят депозитаря за всяка съществена промяна, касаеща техните компетенции.

Член 35

Присъединяване

1. Тази конвенция и всеки протокол ще бъдат открити за присъединяване към тях от държави и регионални организации за икономическа интеграция от датата, на която конвенцията или съответният протокол са закрити за подписване. Документите за присъединяване ще бъдат съхранявани от държавата депозитар.

2. В документите си за присъединяване организациите, споменати в § 1, декларират степента на компетентността си по отношение на проблемите, предмет на конвенцията или съответния протокол. Тези организации също така уведомяват депозитаря за всяка съществена промяна, касаеща тяхната компетентност.

3. Условията на чл. 34 , § 2 се прилагат към регионални организации за икономическа интеграция, които се присъединяват към тази конвенция или някой протокол.

Член 36

Влизане в сила

1. Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозирането на тридесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

2. Всеки протокол влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозирането на определения в този протокол брой документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

3. За всяка договаряща страна, която ратифицира, приема или одобрява тази конвенция или се присъединява към нея след депозирането на тридесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, тя влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране от такава договаряща страна на нейния документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

4. Всеки протокол освен в случаите, когато се иска друго, влиза в сила за договарящите страни, които ратифицират, приемат или одобряват този протокол или се присъединяват към него след влизането му в сила според § 2, на деветдесетия ден след датата, на която договарящата страна депозира своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, или на датата, на която конвенцията влиза в сила за тази договаряща страна, като важи по-късната дата.

5. За целите на § 1 и 2 всеки документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се брои като допълнителен към тези, депозирани от държавите - членки на такава организация.

Член 37

Уговорки

По отношение на тази конвенция не могат да се правят уговорки.

Член 38

Оттегляне

1. Две години след влизане в сила на конвенцията за дадена страна тази страна може по всяко време да се оттегли с писмено уведомяване на депозитаря.

2. Оттеглянето се осъществява една година след писменото уведомяване или на друга по-късна дата, ако е посочена такава в писменото известие.

3. Всяка оттеглила се от конвенцията страна ще се счита оттеглила се и от протоколите, по които е страна.

Член 39

Временни финансови разпоредби

Ако напълно се преструктурират съобразно изискванията на чл. 21, Глобалният фонд по околна среда на Програмата за развитие към Обединените нации, Програмата по околната среда на Обединените нации и Международната банка за възстановяване и развитие ще бъдат институциите, за които става дума в чл. 2 . Те ще бъдат на временна основа за периода от влизането на конвенцията в сила до първата среща на Конференцията на страните или докато Конференцията на страните реши кои институции да определи във връзка с чл. 21 .

Член 40

Временни разпоредби за секретариата

Временният секретариат в съответствие с чл. 24, § 2 за периода от влизане на конвенцията в сила до първата среща на Конференцията на страните се определя от изпълнителния директор на Програмата на Обединените нации за околната среда.

Член 41

Депозитар

Генералният секретар на Обединените нации изпълнява функциите на депозитар на тази конвенция и протоколите към нея.

Член 42

Автентични текстове

Оригиналът на тази конвенция, на която арабският, китайският, английският, френският, руският и испанският текст са eднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Обединените нации.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Рио де Жанейро, пети ден на месец юни,

хиляда деветстотин деветдесет и втора година

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определяне на предмета и мониторинг

1. Екосистеми и местообитания: съдържащи значително разнообразие, голям брой ендемични или застрашени видове или девствена природа; необходими за мигриращите видове, имащи социална, икономическа, културна или научна значимост, или които са представителни уникални или свързани с ключови еволюционни или други биологични процеси.

2. Видове и съобщества, които са: застрашени; диви родственици на домашни или култивирани видове; имащи медицинска, селскостопанска или друга икономическа стойност; или от социална, научна или културна значимост; или важни за научните изследвания в областта на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие като видове индикатори.

3. Описани геноми и гени от социална, научна или икономическа значимост.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Част 1

Арбитраж

Член 1

Страната ищец заявява в секретариата, че страните ще отнесат спорен въпрос за арбитраж в съответствие с чл. 27. Заявлението излага спорния въпрос и включва в частност членовете на конвенцията или протоколите, тълкуването или прилагането на които са предмет на спора. Ако страните не се споразумеят по спорния въпрос преди назначаването на председател на съда, спорният въпрос се решава от арбитражния съд. Секретариатът уведомява всички страни, подписали конвенцията или явяващи се страни по съответния протокол.

Член 2

1. При спор между две страни арбитражният съд се състои от три члена. Всяка от страните, участващи в спора, посочва арбитър, след което така определените арбитри по споразумение помежду си посочват третия арбитър, който ще бъде председател на съда. Председателят не трябва по националност да принадлежи към страните по спора, да живее на територията им или да е участвал в спора по друг повод.

2. При спорове между повече от две страни страните с едно и също мнение посочват по споразумение един арбитър.

3. Всяко свободно място ще се попълва по начина, предвиден при началното определяне на арбитрите.

Член 3

1. В случай, че председателят на арбитражния съд не бъде определен до два месеца след посочване на втория арбитър, Генералният секретар на Обединените нации по молба на една от страните определя председателя най-късно до два месеца.

2. Ако една от страните по спора не посочи арбитър до два месеца след получаване на заявката, другата страна може да информира Генералния секретар, който може да определи арбитъра в следващите два месеца.

Член 4

Арбитражният съд взема своите решения в съответствие с наредбите на тази конвенция, всички засегнати протоколи и международното право.

Член 5

Арбитражният съд определя свои собствени процедурни правила, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго.

Член 6

Арбитражният съд може при заявка на една от страните да препоръча временни мерки за защита.

Член 7

Страните по спора улесняват работата на арбитражния съд и в частност, използвайки всички достъпни за тях средства:

а) осигуряват всички налични документи, информация и помощни материали; и

b) дават възможност, когато е необходимо, да бъдат призовани свидетели или експерти и да се получат техните доказателства.

Член 8

Страните и арбитрите са задължени да пазят поверително всяка информация, която се получава като секретна по време на работата на арбитражния съд.

Член 9

Разходите за свикването на съда се поемат от страните по спора по равно, освен ако арбитражният съд не реши друго поради особени обстоятелства на случая. Съдът води сметка за всички свои разходи и накрая представя отчет на страните.

Член 10

Всяка договаряща страна, която има интереси от юридически характер към предмета на спора, които могат да бъдат засегнати от решението по случая, може със съгласието на съда да се намеси в заседанията.

Член 11

Съдът може да изслуша и контрапретенции, появяващи се пряко от темата на спора.

Член 12

Решенията на арбитражния съд както по процедурата, така и по същността на спора се вземат с мнозинство на гласовете на членовете му.

Член 13

Ако една от страните по спора не се яви пред арбитражния съд или не защити позицията си, другата страна може да помоли съда да продължи заседанията си и да вземе своето решение. Отсъствието на дадена страна или невъзможността й да защити позициите си не представлява пречка за заседанията. Преди да произнесе окончателното си решение, арбитражният съд трябва да се убеди, че искът е добре обоснован фактологически и законово.

Член 14

Съдът произнася окончателното си решение в рамките на пет месеца от датата, на която той е бил напълно конституиран, освен ако не прецени, че е необходимо да се увеличи времето му за работа с период, който не надвишава пет месеца.

Член 15

Окончателното решение на арбитражния съд се ограничава в рамките на предмета на спора и посочва причините, на които се основава. То съдържа имената на членовете, които са участвали, и датата на вземане на окончателното решение. Всеки член на съда може да приложи отделно или особено мнение по отношение на окончателното решение.

Член 16

Решението е задължително за страните по спора. То не може да бъде обжалвано, освен ако страните по спора не са споразумели предварително процедура на обжалване.

Член 17

Всяко несъгласие, което може да възникне между страните по спора, свързано с тълкуването или начина на изпълнение на окончателното решение, може да бъде представено от всяка от страните за решаване от арбитражния съд, който се е произнесъл по окончателното решение.

Част 2

Помиряване

Член 1

Помирителната комисия се създава по молба на една от страните по спора. Комисията, освен ако страните не се споразумеят по друг начин, се състои от пет члена, по двама, посочени от всяка засегната страна, и един председател, избран заедно от тези членове.

Член 2

При спорове между повече от две страни страните с едно и също мнение посочват заедно и по взаимно съгласие членовете на комисията. Когато две или повече страни имат различни интереси или съществува неразбирателство по отношение еднаквостта на интересите, те посочват представителите си поотделно.

Член 3

Ако в рамките на два месеца от датата на молбата за създаване на помирителна комисия страните не са посочили никого, Генералният секретар на Обединените нации посочва тези членове, ако е помолен от страната, която е подала молбата, в рамките на следващия двумесечен период.

Член 4

Ако председателят на помирителната комисия не се избере в рамките на два месеца от посочването на последния член на помирителната комисия, Генералният секретар на Обединените нации посочва председател, ако бъде помолен от една страна за това, в рамките на следващия двумесечен период.

Член 5

Помирителната комисия взема решенията си с мнозинство на гласовете на своите членове. Тя определя свои собствени процедури, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго. Тя дава предложение за разрешаване на спора, което страните приемат като окончателно.

Член 6

Несъгласие по въпроса, дали помирителната комисия е компетентна, се разрешава от комисията.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница