Психологическо съпровождане на личния състав в екстремални условия

• Колкото и да е значима и успешна професионално екстремалнопсихологическата подготовка е невъзможно да се предвиди всичко, което би могло да се случи в екстремални условия и при ликвидиране на техните последствия. Следователно нужна е психологическа помощ за мобилизация на силите на личния състав в хода на дейността;

  
  

• Преходът към действието в екстремални ситуации изисква вътрешна регулация за достигане на необходимото благоприятно за работа в екстремални условия състояние на личността при отчитане на спецификата на конкретната екстремална ситуация;

  
  

• Това благоприятно за работа в екстремални условия състояние изисква специални мерки по неговото поддържане, тъй като в резултат на действията се натрупва умора и се повишава нервнопсихичното напрежение.

  
  

Изследователите на проблема за психологическото съпровождане в екстремални условия считат, че то се осъществява в следната последователност:

• Непосредствено преди началото на аварийно-спасителните работи, в процеса на дейността и в моментите на кратковременните почивки, под формата на беседи, указания, насоки;

  
  

• Осигуряване на професионалните действия в хода на изпълнението на аварийно-спасителните работи под формата на наблюдение, контрол и поддръжка. Принципът е нито един член на личния състав да не остава извън контрола на ръководителя, и ръководителят да му показва, че следи за неговата дейност и контролира неговите действия;

  
  

• Осигуряване на възстановяване на работоспособността на личния състав след изпълнението на аварийно-спасителните дейности.

  
  

Като се отчитат тези изисквания могат да се формулират следните задачи на психологическото съпровождане, които в някои отношения са адекватни на тези, които се изпълняват в бойни условия:

1. Запознаване на личния състав на функционалните групи с особеностите на обстановката, взетото решение и предстоящите задачи, с което целим да повлияем върху мотивацията им за дейност.

   
   

2. Инструктаж за мерките за безопасност лична, колективна и на пострадалите от екстремалните ситуации лица.

   
   

3. Мобилизация на необходимите професионално-личностови качества и регулация на личностовото състояние за работа в екстремални условия.

   
   

4. Организация на специализирана психологическа помощ от специалисти или подготвени лица намиращи се на най-трудните участъци на дейност, заключаваща се в личен пример, лично съпровождане, използване на индивидуално психически средства, а в някои специфични случаи и на стимулатори.

   
   

5. Създаване и поддържане на атмосфера на колективизъм, другарство и взаимопомощ, необходими за работата в екстремални условия.

   
   

6. Провеждане на рехабилитационно-възстановителни мероприятия.

   
   

7. Осигуряване на непосредствена психологическа помощ, съпровождане и поддръжка на лицата, пострадали при екстремалната ситуация и извеждането им от района на аварийно-спасителните действия.

   
   

При наличие на психолог неговите задачи за мобилизиране на функционалните групи и специалистите в хода на психологическото съпровождане в екстремални ситуации и при аварийно-спасителни работи се заключават в:

• Осигуряване на мобилизация на персонала и неговата адаптация в хода на изпълнение на професионалните задължения;

  
  

• Оказване на помощ при преодоляване на възникващите в хода на дейността психологически трудности с особено внимание на тези хора, които не издържат на напрежението и започват да проявяват слабост;

  
  

• Поддържане и повишаване на моралнопсихичните възможности на личния състав на функционалните групи въз основа на натрупващият се в хода на дейността опит.

  
  

Изхождайки от тези задачи в хода на психологическото съпровождане психологът е необходимо да:

• Осъществява контрол на психичното състояние и работоспособността на личния състав на функционалните групи;

  
  

• В процеса на този контрол изяснява необходимите оперативни показания за индивидуална психокорекционна работа. Особено внимание се обръща на такива разстройства и състояния като: психична демобилизация; реактивни състояния; афективни реакции; конфликтност; деморализация; злоупотреба с алкохол; остра умора и преумора;

  
  

• Да провежда мероприятия на психологическа корекция, насочени към снемане на острите проявления на психичен стрес, към нормализация на съня и възстановяване на работоспособността;

  
  

• Да познава нуждите и настроенията на личния състав, да отчита негативните фактори влияещи на психичното му състояние и да държи сметка за наличието на неблагоприятни междуличностни отношения във функционалните групи;

  
  

• Да помага на ръководителя (командира) при работата му по управлението на личния състав в екстремалните ситуации и при аварийно-спасителните работи.

  
  

При осъществяването на своята дейност, психологът е необходимо да се съобразява винаги с факта, че формите и методите за разрешаване на неговите задачи в екстремални условия и при аварийно-спасителни работи трябва да съответстват на възможностите на средата и на особеностите на състава на функционалните групи, при което да не пречи, а да помага на ръководителя и личния състав да осъществяват своята дейност.