На рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) Указания №14 Указания за процеса на междинно калибриране
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Европа Дайрект представлява услуга, която ви помага да получите отговори на въпросите си за Европейския съюз Нов безплатен телефонен номер
- СЪДЪРЖАНИЕ 1. КЛЮЧОВИ ПРИНЦИПИ НА ПРОЦЕСА НА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......5 2. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОЦЕСА ЗА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......................8
- 4. ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА И ГРАФИЦИТЕ....................................................19
- ПРИЛОЖЕНИЕ II: СПИСЪК С ГЕОГРАФСКИТЕ ГРУПИ ЗА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ (ГГМК)........................................................................................................30
- 1. Ключови принципи на процеса на междинно калибриране
- 2. Възможности за процеса на междинно калибриране
- Фигура 2.1. очертава Възможност 1: страните членки във всеки район на ГГМК използват един и същи метод за оценка по РДВ Таблица 2.1. Информация за Възможност 1
- Фигура 2.2. Очертаване на Възможност 2: Използване на общ метрически метод специално идентифициран за целите на междинното калибриране Таблица 2.2. Информация за Възможност 2.
- Фигура 2.3. Очертаване на Възможност 3: Използване на общ метрически метод идентифициран специално за целите на междинното калибриране Таблица 2.3. Информация за Възможност 3.
- 3. Съдържание на крайния доклад върху междинно калибриране
| ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕТО
НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ (2000/60/ЕС) Указания № 14 Указания за процеса на междинно калибриране 2004 г. – 2006 г. Отказване от права: Този технически документ е разработен посредством съвместна програма включваща Европейската комисия, всички страни членки на Европейския съюз, присъединяващите се страни, Норвегия и други заинтересовани страни и неправителствени организации. Документът трябва да се приема като представящ позиция на неформален консенсус по въпроса за най-добрите практики, постигнат от всички партньори. Въпреки това, документът не представя непременно официалната, формална позиция, на който и да е от партньорите. Поради това, гледните точки изразени в него не представят непременно гледните точки на Европейската комисия.
ISBN 92-894-9471-9 © European Communities, 2005 Reproduction is authorised provided the source is acknowledged. ПРЕДИСЛОВИЕ Държавните представители за водите на Европейския съюз (ЕС), страните присъединяващи се към ЕС, страните кандидатки и страните към Европейската асоциация за свободна търговия, разработиха съвместно Обща стратегия за подкрепа прилагането на Директива 2000/60/EС, която „установява рамка за действие на Общността във връзка с политиката за водите” (Рамковата директива за водите). Основната цел на тази стратегия е да се осигури последователното и хармонично прилагане на настоящата Директива. Акцентът е върху методологическите въпроси свързани с общото разбиране на техническите и научните заключения произлизащи от Рамковата директива за водите. През ноември 2002 г., държавните представители за водите одобриха документа „Към указания за създаването на мрежа за междинно калибриране и за процеса на междинно калибриране” (ОСП Указания № 6; „Указания за междинно калибриране”). Указанията за междинно калибриране съдържат подробно описание на процедура от две стъпки за създаването на мрежа от площадки за междинно калибриране през периода 2002 г. – 2004 г. Като първа стъпка, бяха избрани видовете водни обекти, видовете натиск и качествени елементи, върху които да се съсредоточи междинното калибриране. Като втора стъпка, страните членки и присъединяващите се към ЕС страни избраха площадки, които да представят разбирането им за границите между класовете за много добър-добър и добър-умерен статус. За всички площадки за междинно калибриране, бяха предоставени метаданни за типологията, отправните условия, и биологичните и физикохимични резултати от извършения мониторинг, заедно с информацията за критериите използвани за класификация. Съгласно изисквания от Рамковата директива за водите (РДВ) график, през декември 2003 г. бе създаден проекто-регистъра на площадките за междинно калибриране, като финалният регистър трябва да бъде готов до декември 2004 г. Указанията за междинно калибриране съдържат предварително описание на процеса на междинно калибриране за периода 2005 г. – 2006 г. Този раздел не бе завършен, защото по времето по което указанията бяха писани, не бе сигурно до каква степен площадките от мрежата за междинно калибриране ще представят една обща гледна точка за границата между класовете за много добър-добър и добър-умерен статус. Освен това не бе ясно какви данни от площадките ще бъдат на разположение. „Анализ на метаданните” бе извършен, с цел тази информация да бъде достъпна и да се направи възможно реалистичното планиране на междинното калибриране. Целта на настоящия документ е да предостави по-нататъшни указания за процеса на междинно калибриране, който започна през 2004 г. и ще продължи до края на 2006 г. Документът е базиран на Указанията за междинно калибриране, като взема предвид резултатите от анализа на метаданните, текущите дискусии в Работна група А по Екологично състояние (РГ А), и препоръките на мрежата от експерти за езерата, реките, крайбрежните и преходните води. Документът бе редактиран от Wouter van de Bund (Центърът за съвместни научни изследвания към ЕК), и разработен между декември 2003 г. и септември 2004 г., от проекто-група състояща се от Peter Pollard (Обединено Кралство), Ulrich Irmer (Германия), Pierre-Jean Martinez (Франция), Jean-Gabriel Wasson (Франция), Gisela Ofenboeck (Австрия), Andrea Buffagni (проект STAR), Kari Nygaard (EИО), Jose Ortiz-Casas (Испания), Manuel Toro (Испания), Anna-Stiina Heiskanen (ЦСНИ), и Wouter van de Bund (ЦСНИ). Държавните представители за водите разгледаха подробно и приеха настоящите указания по време на неофициалната ни среща под председателството на Холандия, в Амстердам (2-ри – 3-ти декември 2004 г)1.” СЪДЪРЖАНИЕ 1. КЛЮЧОВИ ПРИНЦИПИ НА ПРОЦЕСА НА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......5 2. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОЦЕСА ЗА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......................8 3. СЪДЪРЖАНИЕ НА КРАЙНИЯ ДОКЛАД ВЪРХУ МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......................................................................................................................18 4. ОРГАНИЗИРАНЕ НА РАБОТАТА И ГРАФИЦИТЕ....................................................19 ПРИЛОЖЕНИЕ I. СТРУКТУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА СТОЙНОСТИТЕ ЗА ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ КЛАСОВЕТЕ, В СЪОТВЕТСТВИЕ С НОРМАТИВНИТЕ ДЕФИНИЦИИ НА РДВ...........................................................................................................27 ПРИЛОЖЕНИЕ II: СПИСЪК С ГЕОГРАФСКИТЕ ГРУПИ ЗА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ (ГГМК)........................................................................................................30 ПРИЛОЖЕНИЕ III: ПРИМЕР ЗА ХИБРИДНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МЕЖДИННО КАЛИБРИРАНЕ.......................................................................................................................33 1. Ключови принципи на процеса на междинно калибриране 1.1 Процесът на междинно калибриране цели постигането на последователност и сравнимост на резултатите от класификацията на системите за мониторинг2 използвани от всяка страна членка за биологичните качествени елементи3. Междинното калибриране трябва да установи стойностите за границите между класовете за много добър-добър статус, и за границите за добър-умерен статус, които са в съответствие с нормативните дефиниции на онези граници между класовете, дадени от Приложение V на РДВ4. 1.2 Същността на междинното калибриране е да се осигури съответствието между границите между класовете за много добър-добър и добър-умерен статус в методите за оценка на биологичните качествени елементи на всички страни членки, и сравними нива екологични изменения. При междинното калибриране не става непременно въпрос за одобряването на общи стойности на съотношението на екологичното качество (СЕК) за границите между класовете за добър статус, измерени от различните методи за оценка. Общите СЕК стойности имат смисъл и са възможни единствено когато се използват изключително сходни методи за оценка или когато резултатите за различните методи за оценка се нормализират посредством използването на подходящи фактори за преобразуване. Причината е, че различните методи за оценка (напр. като се използват различни параметри показателни за биологичен елемент) могат да покажат различни криви на отговор на видовете натиск и поради това да произведат различни СЕК при измерването на същата степен на въздействие. 1.3 Първият етап от процеса е създаването на мрежа за междинно калибриране за ограничен брой видове водни обекти, които се състоят от площадки представящи граници между качествените класове за много добър-добър и добър-умерен статут, въз основа на нормативните дефиниции на РДВ. РДВ изисква изборът на тези площадки да се направи „като се използва експертно мнение основано на съвместни проверки и цялата налична информация5.” 1.4 Указанията за междинно калибриране гласят, че „някои силно модифицирани или изкуствени водни обекти може да се считат за включени в мрежата за междинно калибриране, ако отговарят на един от естествените видове водни обекти избрани за мрежата за междинно калибриране. Силно модифицираните и изкуствени водни обекти, които не са сравними с които и да е естествени водни обекти трябва да бъдат включени в мрежата за междинно калибриране само ако са доминиращи вътре във водна категория в една или повече страни членки; в този случай те трябва да се третират като един от няколко отделни вида водни обекти”. Силно модифициран или изкуствен воден обект се счита за отговарящ на критериите за естествен воден вид ако максималният екологичен потенциал на силно модифицирания или изкуствен воден обект е сравним с отправните условия на естествения вид за тези качествени елементи предвидени за междинно калибриране6. 1.5 През втория етап от процеса, методите за оценка на всяка страна членка трябва да се приложат върху тези площадки от регистъра, които са както в екорегиона (или както е посочено в раздел 1.8, в Географската група за междинно калибриране (ГГМК)) така и от вида повърхностен воден обект, към който ще се приложи системата. Резултатите от втория етап трябва да се използват, за да определят СЕК стойностите за съответните граници между класовете за системата за биологична оценка на всяка страна членка. Резултатите от междинното калибриране ще бъдат публикувани от Комисията най-късно до 22-ри декември 2006 г. 1.6 Площадките за междинно калибриране са избрани от страните членки, и представят тяхното тълкуване на нормативните дефиниции на РДВ за много добър, добър и умерен статус. Няма гаранция, че различните страни членки ще имат една и съща гледна точка относно тълкуването на нормативните дефиниции. Разликите в тълкуването са отразени в мрежата за междинно калибриране7. Общото тълкуване на нормативните дефиниции трябва да бъде основния резултат от междинното калибриране. В края на междинното калибриране, мрежата за междинно калибриране може да се нуждае от преработване, в съответствие с това общо тълкуване. 1.7 Междинното калибриране е фокусирано върху специфичен вид/биологичен качествен елемент/комбинации натиск8. Изборът на тези комбинации е основан на налието на достатъчно данни в рамките на времевите ограничения на междинното калибриране. Това означава, че междинното калибриране няма да идентифицира СЕК стойности за границата за много добрия статус за всички видове/биологични качествени елементи/ комбинации натиск свързани с практическото приложение на РДВ. Въпреки това, междинното калибриране ще идентифицира и тества използването на процедура и критерии, които определят границите във връзка с такива комбинации9. 1.8 Процесът на междинно калибриране описан в тези указания цели идентифицирането и разрешаването на: (a) Основни/значими несъответствия между стойностите за границите за добър екологичен статус установени от страните членки и стойностите за онези граници, които са означени от нормативните дефиниции изложени в Раздел 1.2 на Приложение V от РДВ; и, (б) Всяка основна/значима невъзможност за извършване на сравнение между стойностите за границите между класовете за добър статус, установени от различните страни членки. 1.9 Процесът ще идентифицира подходящи стойности за границите между класовете за добър статус, приложими към СЕК скалите получени от методите за оценка на страните членки. СЕК стойностите подходящи за граници между класовете за добър екологичен статус ще зависят от определените характеристики на всеки метод за оценка. Това означава, че междинното калибриране може да идентифицира уникални СЕК стойности за границите за всеки национален метод за оценка. Тези различни стойности, след междинното калибриране, въпреки всичко ще отразяват нивото на антропогенно изменение на биологичния качествен елемент. 1.10 Междинното калибриране ще бъде извършено в рамките на ГГМК, а не в екорегионите дефинирани в Приложение XI на РДВ. Това се налага, за да може да бъде извършено междинно калибриране между максимален брой страни членки. 1.11 Междинното калибриране предполага, че всички страни членки ще са разработили националните си методи за оценка по РДВ до такава степен, че бъде възможно извършването на последователността на нормативните дефиниции и сравнимостта между страните членки за СЕК стойностите за границите за добър статус за онези методи, които ще бъдат оценени до 2005 г. Въпреки това бе отбелязано, че предположението може да се окаже проблематично. По време на финализирането на мрежата за междинно калибриране10, бе извършено описание на последните новости в развитието на методите за съблюдаване на РДВ. 1.12 Междинното калибриране ще определи СЕК стойностите за границите за биологичните качествени елементи, като използва параметри или комбинации от параметри, които страните членки възнамеряват да използват в своите методи за оценка по РДВ. За по-голяма яснота, терминът „метрически” се използва в настоящите указания като алтернатива на термина от РДВ „параметър показателен за биологичен качествен елемент”. 1.13 Междинното калибриране трябва да се извършва за всички уговорени общи видове междинно калибриране11. Ако това не е възможно, причините за невключването на вид трябва да бъдат докладвани от ГГМК на Работна група А, които ще направят препоръки на Групата за стратегическо координиране (ГСК) и/или Комитета по РДВ, в зависимост от случая. 2. Възможности за процеса на междинно калибриране 2.1 Този раздел очертава различните възможности за процеса на междинно калибриране. Като се има предвид, че възможностите са предмет на очертаните условия за използването им, всяка възможност може да предостави подходящи средства за осигуряването на последователността и сравнимостта на стойностите установени за границите за класа за добър статус. 2.2 Вземайки предвид изискванията за възможностите и техните силни и слаби страни, ГГМК трябва да идентифицира най-подходящите подходи за различните общи видове междинно калибриране. Тогава тези подходи трябва да бъдат хармонизирани и одобрени от Работна група А. 2.3 Всички три възможности, а също и хибридните, изискват одобряването на принципите за получаване на специфични за видовете отправни условия, и установяването на поредици данни илюстриращи наклона на биологичното изменение, ако е възможно заедно с наклона на биологичното изменение, и като включват поне две приложими граници между класове. Тези поредици данни не трябва да са непременно ограничени до площадките от мрежата за междинно калибриране. Нормативните дефиниции за екологичните качествени класове се прилагат след това към тези данни. Основната разлика между вариантите е дали това е направено на ниво страна членка посредством национален метрически метод (възможност 3), или на ниво ГГМК посредством общ метрически метод (възможности 1 и 2). 2.4 Очертаването на основните компоненти на такава процедура за определяне на границите между класовете е представено в Приложение I. В хода на развитие на процеса на междинно калибриране, напредъкът трябва да се докладва редовно. За да се улесни това, Центърът за съвместни научни изследвания към ЕК (ЦСНИ) ще създаде лесна за използване уеб система за отчетност, където ГГМК може редовно да докладва за постигнатия напредък, във всеки един етап от процедурата. Това прави възможна проверката на степента на сравнимост на подходите следвани в различните ГГМК. Работна група A е отговорна за последователността и хармонизирането на процеса между ГГМК и категориите (езера, реки, и крайбрежни и преходни води). 2.5 Преглед на Възможност 1 за процеса на междинно калибриране е представен във Фигура 2.1 и Таблица 2.1. 1. Приложете одобрената 2. Общ метод за оценка процедура за определяне по РДВ на граници за граници между класовете за добър екологичен статус 4. Идентифициране на площадките за междинно калибриране представящи одобрените граници Фигура 2.1. очертава Възможност 1: страните членки във всеки район на ГГМК използват един и същи метод за оценка по РДВ Таблица 2.1. Информация за Възможност 1
2.6 Преглед на Възможност 2 за процеса на междинно калибриране е представен във Фигура 2.2 и Таблица 2.2. 1. Идентифицирайте общия метрически метод за 2. Приложете приетата биологичния елемент процедура за определяне на границите 3. Определете стойностите за границите за добър еколо- гичен статус за национален и/или общ метричен метод
метод за оценка по РДВ и на площадки за „общ метрически метод” към междинно калибри- подходяща поредица данни ране представящи обхващащи редица качества одобрените граници
класовете за добър статус за ни стойностите предло- общ метричен метод с разли жени за националния онези предложени от ки метод за оценка по страните членки за РДВ, докато отгово- националния им метод рят на онези приети за общ метричен Без основни метод разлики
ностите за границите предложени за национален метод за оценка по РДВ Фигура 2.2. Очертаване на Възможност 2: Използване на общ метрически метод специално идентифициран за целите на междинното калибриране Таблица 2.2. Информация за Възможност 2.
2.7 Преглед на Възможност 3 за процеса на междинно калибриране е представен във Фигура 2.3 и Таблица 2.3. 1. Приложете одобрената 2. Страните членки прилагат процедура за определяне протокола за проверка, и ако е на границите указано, преработват СЕК стойностите за границите за техните национални методи за оценка по РДВ 3. Страните членки прове- 4. Изребете подходя- ряват площадките за междинно щи площадки за меж калибриране предадени по- динно калибриране рано, и ако е уместно, към за прилагане и срав- регистъра за междинно кали- няване на резултати- бриране се добавят резервни те от различните на- такива ционални методи за оценка по РДВ 6. Работна група 2 А раз- Основ 5. Проверете сравня- глежда прилагането на ни ването на СЕК стой- протокола за определяне разли ностите за границите на границите ки предложени за нацио налните методи за оценка
Без големи разлики
7. Приемете СЕК стойностите за грани ците предложение за Фигура 2.3. Очертаване на Възможност 3: Използване на общ метрически метод идентифициран специално за целите на междинното калибриране Таблица 2.3. Информация за Възможност 3.
2.8 Могат да бъдат възможни и редица хибридни възможности; например: • Може да бъде възможно идентифицирането на елементарен общ метрически метод (вижте Възможност 2), с цел подсилване разработването на процедурата за определяне на границите, а в същото време да се следва Възможност 3 за прилагането на процедурата към данните на всяка страна членка, като се налагат СЕК стойности за границите. В сравнение с Възможност 3, това би имало предимството да позволи на РГ А с готовност да наблюдава прилагането на, и да усъвършенства, определянето на границите между класовете; • Стойностите за границите първо се установяват с методите за оценка на националната класификация (както при Възможност 3). Последващото сравнение на стойностите за границите може да бъде извършено с помощта на общ метрически метод (както при Възможност 2). Пример за този подход, който в момента се тества в Алпийски, Централни/Балтийски и Средиземноморски речни ГГМК, е представен в Приложение III. 3. Съдържание на крайния доклад върху междинно калибриране 3.1. Според графика изложен в РДВ25, крайният доклад върху междинното калибриране трябва да бъде публикуван преди 22-ри декември 2006 г. от Комисията. Тази глава очертава очакваните ключови елементи в този доклад. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|