Какво трябва да знаем за предотвратяване влиянието на горещината и студа?

При горещина най-засегнати са тези, които изпълняват задачи с по-голяма продължителност, ниски изисквания, малка отговорност, с отегчителни и повтарящи се дейности. Следователно задачите трябва да се разнообразяват и интензифицират.

По-добре тренираните понасят по-леко горещината. Особено важно е да се протренира изпълнението на задачи при сходни условия, за да се свикне с потенето, нагряването на повърхността и т.н.

На ниво възприемане горещината може да породи миражи, визуални разстройства или оптични измами. Осигуряването на големи количества течности (над 5 литра на ден) също е от изключително значение поради опасността от обезводняване на организма.

При студ е необходимо да се разчленяват задачите на подзадачи, чието изпълнение се съпровожда с периодично разтриване на крайниците с цел възвръщане на сръчността или чрез използване на изолиращи повърхности за различни уреди.

При работа с техника трябва често да се проверяват охладителните течности и другите течности в системите, които при ниски температури променят своите качества. Това се отнася и за използването на специфични съдове за вода с оглед нейното съхраняване без замръзване.

В никакъв случай не бива да се допуска прегряване на телата с печки, електрически уреди и др., защото последващото охлаждане може да доведе до много сериозни последици.

Освен горещината и студа, при отчитане на условията на околната среда е необходимо да се анализира влиянието на надморската височина. Високопланинските условия се характеризират с това, че теренът е силно пресечен, рядко населен и с недостатъчни пътища за транспорт. В тези области има и ограничени възможности за осигуряване на храна, вода и гориво. При надморска височина над 3000 м се затруднява усвояването на кислорода от въздуха (хипоксия). Всъщност съставът на въздуха се запазва постоянен до 10000 м (кислород-20.93%). Ефектът хипоксия се получава вследствие на намаленото атмосферно налягане, което води до намалено отделяне на кислород от въздуха и от там до намаляване на количеството кислород в кръвта (хипоксемия). Особеност на високопланинските райони е, че те са студени. Температурата пада с по 1 °С на всеки 150 м височина независимо от географската ширина. Увеличената скорост на вятъра охлажда тялото по-интензивно, същевременно се увеличава и въздействието на слънцето - при 3800 м то е с 50% по-силно, наличието на сняг увеличава ефектът с още 50-65%. Така при 4000 м надморска височина ултравиолетовите лъчи въздействат върху човека 1.5 до 2.5 пъти по-силно.

Съществуват три основни проблема, които оказват влияние върху психическото и физическото представяне. Най-разпространено е острото планинско заболяване (ОПЗ). Симптомите са главоболие, небрежност, загуба на апетит, безсъние, обща отпадналост-и др. Обикновено те преминават от няколко дни до една седмица след аклиматизацията на организма. Сериозността на заболяването зависи от скоростта при изкачване и необходимата височината. Данните от изследванията сочат, че при бързо изкачване на около 3000 м от ОПЗ ще бъдат засегнати няколко човека, при 3650 м засегнатите ще бъдат около 40% от личния състав, при 4300 м заболяват 75-80%, а при 5000 м - почти целият личен състав. При това опитът показва, че повече от 50% от засегнатите ще бъдат неразположени в такава степен, че няма да могат да изпълняват своите задължения в продължение на няколко дни. Другите два медицински проблема са заболявания от високопланинска белодробна едема и високопланинска мозъчна едема. Те обаче са по-рядко срещани и не представляват интерес от гледна точка на възможността българи да работят при много големи надморски височини.

За нас е по-важно да разгледаме промените във физическата и психическа работоспособност, настъпващи с промяна на надморската височина.

До 1500 м работоспособността не се променя съществено, но над 1500 м прогресивно намалява при изкачване. Според Hartley (1984) се губи средно по 10% на всеки 1000 м над 1500 м. За психологичното представяне според Mc Farland (1932), Tichaner (1963), Cudaback (1984) при усещанията се засягат преди всичко когнитивното и психомоторното представяне. Светоусещането, визуалната активност и цветоусещането намаляват при височини над 3000 м, като зрението е първото засегнато от хипоксемията усещане. При настроението първоначалното влияние на голямата надморска височина се изразява в еуфория и грешки при представянето. Еуфорията е опасна поради това, че засегнатият не си дава сметка на нея. Shukitt (1985) сочи, че това състояние се нормализира след 18 до 48 часа.

Колкото до когнитивните и психомоторните функции, то според изследванията на Baddeley and Morgan (1985) и Foweler (1987) промени в тях се забелязват едва над 2438 м надморска височина.

При работа в условия на повишена надморска височина опитът сочи, че намаляване на нейното влияние може да се постигне чрез:

1. Увеличаване на възможностите на организма на воините за приемане на кислород с помощта на кислородни маски и апарати.

   
   

2. Задължителна предварителна аклиматизация.

   
   

3. Престой на различните височинни нива за определено време.

   
   

4. Използване на медицински средства.

   
   

5.Психологически стратегии на поведение на ръководителя, заключаващи се в: познаване на ефекта на влияние на надморската височина върху поведението на воините; прилагане на различни тестови и експериментални методики за откриване на грешките на подчинените.