Красимир марков екстремална

Паниката може да бъде разглеждана в два аспекта. В психиатричен аспект като проява на тревожно разстройство на психиката, което налага обяснение на термина тревожност и разграничаване между понятията страх и тревожност. Доскоро между тях разлика не се правеше, едва напоследък те намериха точното си съдържание и употреба в психиатрията. Страхът се разглежда като целесъобразна емоционална реакция мобилизираща за търсене на стратегии за спасение при реална опасност, а тревожността е универсално явление, сигнал за възможна, очаквана, но неясна и неидентифицирана опасност, която ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тревожността не е обезателно наличие на психично разстройство. Тя става патологична, когато е: анахронична – корени се в представи свързани повече с миналото, отколкото с настоящето; фантазна – предизвикана не от реалната ситуация, а от фантазни представи, породени от не съзнавани вътрешни конфликти, стереотипна и повтаряща се.

Патологичната тревожност води до болезнени преживявания, затруднява нормалното функциониране, блокира възможностите ни за адаптация към изискванията на средата. Според десетата ревизия на международния класификатор на болестите паническото разстройство (епизодична, пароксизмална тревожност) спада към групата на тревожните разстройства, включено в категория други тревожни разстройства с код F41.0. Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират, но най-често срещани са внезапно сърцебиене, болка в гърдите, чувство за задушаване, световъртеж, чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация). Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол. Отделните пристъпи продължават няколко минути, а честота им варира. За да бъде поставена диагноза паническо разстройство, трябва да са налице няколко пристъпа с изразена вегетативна тревожност за период от около един месец, в обстоятелства, където няма обективна опасност, като между симптомите има период сравнително свободен от тревожност. Честотата и силата на паническите атаки варира значително, някои имат атаки по веднъж седмично за по-дълъг период от време, други имат чести атаки до няколко пъти дневно за кратък период от време. Има три типа панически атаки: непровокирани – когато пациента не може да свърже атаката с никакъв определен външен или вътрешен стимул; провокирани – всеки път в определена ситуация човек получава паническа атака; предразположени – свързани с определен отключващ фактор, но не се проявява задължително.

Хората страдащи от паническо разстройство имат типични страхове свързани със значението на атаката, например че атаката води за сериозно телесно заболяване, други се страхуват, че атаката е знак, че полудяват и губят контрол.

Доколкото паническото разстройство е преди всичко психиатричен проблем ние го описахме, защото хора страдащи от него, в екстремални ситуации могат да проявят някои от указаните симптоми и да провокират паника в чисто психичен план, разбирана като панически страх. Това е второто разбиране за паниката, разбиране като панически, масов страх изпитвана от големи групи хора в различни екстремални ситуации, поражда се внезапно, което засилва нейния размер, тъй като се възприема като безгранично голяма и неизбежна опасност. Като правило се появява, когато опасността е близка и е голяма. Може да бъде породена от въображаеми, нищожни и дори смешни причини, но същевременно това не омаловажава факта, че хората изпаднали в паника от една страна много трудно се управляват, а от друга, че те оказват заразяващо въздействие върху останалите, така че паниката придобива масов характер.

В литературата са изведени четири комплекса фактори за възникване на масова паника и по този начин за превръщане на повече или по-малко организираната група в паническа тълпа (Назаретян, 2005):