Общопсихологически фактори

По мащаби – различаваме индивидуална, групова и масова като различието между груповата и масовата паника е в количеството хора, които тя е обхванала. Груповата обхваща от двама, трима до няколко десетки или стотни хора, а масовата обхваща хиляди или повече хора. Но за масова паника има още едно разбиране, за такава се счита паниката обхванала болшинството хора намиращи се в ограничено пространство (в едно сдание, в един кораб и т.н.) независимо от техния брой.

По дълбочина на обхвата – под дълбочина на обхвата разбираме степента на паническо заразяване на съзнанието. В този смисъл говорим за лека – паника, която можем да изпитаме при внезапен, но не много силен сигнал, при което запазваме почти пълно самообладание и критичност. Външно тя може да се прояви като леко удивление, замисленост, напрежение на мишците и т.н. (например, когато трябва да пътуваме спешно за някъде, а транспорта закъснява). Средна – паника, характеризираща се със значителна деформация на съзнателните оценки на произтичащото, понижаване на критичността, нарастване на страха, усилване на възприемчивостта към външни въздействия. Тя често се проявява при стихийни бедствия или не големи транспортни аварии. Пълна – при нея съзнанието е изключено, тя е афективна, характеризира се с пълна невменяемост, настъпва при чувството за голяма смъртна опасност, явна или мнима, човек напълно губи съзнателния контрол върху своето поведение, извършва много разнообразни хаотични действия без да се замисля за тяхната оценка по отношение на рационалност или етичност. Възниква при силни природни катаклизми – земетресения, урагани, при пожари в сградата, в която се намираме.

По продължителност – паниката може да бъде кратковременна - секунди до няколко минути; достатъчно продължителна – от десетки минути до часове; продължителна – може да бъде дни, седмици и месеци. Някои автори въвеждат и понятието непрекъсната паника. Това понятие характеризира такива явления като паниката настъпила вследствие на взрива на чернобилската АЕЦ или при продължителна военна блокада.

По деструктивни последствия – паника без материални последствия и регистрирани психични деформации; паника с разрушения и проявени физически и психически травми, съпътствани със загуба на трудоспособност за непродължително време; паника с човешки жертви, значителни материални разрушения, нервни заболявания и сривове, инвадилдност и продължителна загуба на труда;

Изследваните описания на паники посочват два основни момента определящи възникването на паниката: първия – свързан най-вече с внезапността на появяването на заплахата за живота, здравето и безопасността и втория – свързан с натрупването на психично напрежение и отключването на определен психичен катализатор на това напрежение.

Продължителните преживявания, натрупването на тревоги, опасения, неопределеността на ситуацията, предполагаемите опасности, всичко това създава благоприятен фон за възникване на паниката, а катализатор за освобождаване на напрежението може да бъде абсолютно всичко.

Наблюденията и описанията на случаи, свързани с действията на паническата тълпа, са дали възможност на изследователите на проблема да формулират усреднен механизъм на развитието на паниката (Назаретян, 2005) – шокиращ стимул – той дава старт за възникването на паниката, явява се много силен или повтарящ се елемент, предизвикващ страх, отначало у един или няколко човека. В тълпата, минимален праг на възбудимост обикновено имат жените и децата, а в бойна ситуация обикновено младите и неопитните воини. Тези хора се явяват източник, от който страхът се предава на останалите. Произтича взаимна индукция и нагнетяване на емоционалното напрежение чрез механизма на циркулиращата реакция. Ако не се вземат своевременно мерки, хората започват да губят силно контрол и започват паническо бягство, което им се струва спасително, но на практика само задълбочава опасността. Присъствието в тълпата на жени и деца и издаваните от тях викове на страх и ужас с висока честота, в стресова ситуация оказват разрушаващо влияние на психиката; - психологически момент – в резултат на възникващата паника хората се оказват, като че ли в безтегловно състояние и са готови да следват своята първа реакция. Понякога, тя се оказва парадоксална и хората вместо да бягат от опасността, се втурват срещу нея. Психологическият момент е най-подходящия, в който може да бъде поведена тълпата от човек запазил своето съзнание, или от организирана група хора, които могат да поведат тълпата в желаната от тях насока.

Проявяването на паниката е тясно свързано със състоянието на психична готовност или психична неготовност за определени събития. Практиката показва, че колкото по-висока е психичната готовност за определена екстремална ситуация, толкова по-малко са паническите реакции при такава ситуация.