Психологически и социално психологически аспекти на тероризма

Естествено е, че съществува голямо разнообразие на терористични групировки, но при цялото това разнообразие за всички тях е характерно сляпата преданост на членовете на организацията към нейните идеали и задачи. Би могло да се мисли, че тези цели, идеали и задачи мотивират хората да стават терористи, но това видимо не е така. Те служат само за обяснение пред света на принадлежността на терористите. Основната причина е в силната потребност да се включат в група и да засилят чувството си за самоидентичност. Обикновено членове на терористични организации стават хора сираци или такива, които по една или друга причина са изпитвали трудности в рамките на съществуващите обществени структури (примерно загубили работата си или изобщо безработни). Чувството за отчуждение възникващо в подобна ситуация заставя хората да се присъединяват към група, която им се струва толкова антисоциална, колкото са и самите те (Милер 1988).

Човек не става терорист изведнъж. Преди да стане терорист човек преминава през апатията и другите форми на социална дезадаптация. Опит да моделира процеса на „ставане” на терориста е направил Шоу, който признавайки, че неговия модел е ограничен формулира четири фактора с превръщащи човека в терорист: ранната социализация; нарцистични отклонения; конфликтни ситуации (особено конфронтация с полицията); лични връзки с членове на терористични организации. Тъй като част от тези фактори сме разглеждали ще се спрем основно на ранната социализация. Социализацията е процес продължаващ през целия човешки живот, в който човек се формира като личност и усвоява съвкупността на обществените отношения и създадените от обществото материални и духовни ценности по специфичен само за него начин. В хода на този процес човек се превръща в самостоятелен и самостоятелно действащ индивид, поемащ определени роли и участващ във формирането на определени социални функции. Върху социализацията на човека въздействат известни ограничителни условия като продължителност на живота, начин на живота, класови, расови, религиозни и други условия и отношения, като при определени обстоятелства е възможно индивидът твърде рано да започне да формира собствен светоглед, който обаче не винаги е реален. Съчетано с особеностите на младата личност, която не е подготвена да оценява протичащите социални явления и процеси, в такава ситуация у човека преобладават негативните оценки на заобикалящата го среда, които от една страна могат да тласнат личността към мистиката, а от друга да я отблъснат от обществената среда. Така човек става индиферентен спрямо обществото и процесите в него, които го плашат поради невъзможността да ги обясни. В този смисъл ранната социализация като един от факторите превръщайки човека в терорист се заключава в това, че той твърде от малък формира собствен негативен светоглед за обществото, възприема се като маргинал, а свойствено за маргинала е техния стремеж за търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние в което се намират.

Съществуват много изследвания посветени на тероризма, терористите и техните жертви, но в нито едно от тях сравнителния анализ не показва някакви явни психични отклонения забелязани в поведението на терористите. Независимо от това изследователите продължават да търсят някаква специфична личностова предразположеност у хората поели по пътя на терора. У голяма част от терористите може да се констатира лична озлобеност присъща на параноидалните личности. Също така, като обща черта на много терористи може да се посочи тенденцията към екстериоризация, тъй като търсят извън себе си източник на породените им лични проблеми. Тук явно се констатира свръх съсредоточеност на защита на Аз-а по пътя на проекцията. Друга характерна черта е постоянната им готовност за отбрана, обсебването им от собственото аз и незначителното внимание, което обръщат на чувството на другите. В някои изследвания е открита психодинамика, сходна с тази констатирана в случаи граничещи с нарцистични разстройства (Поуст, 1993).

Проявяването на нарцисизъм като самовлюбване и вяра в изключителните права на своята национална, религиозна или класова група и нейните представители може да се открие в повечето терористични обединения, например, в ирландските. Независимо, че нарцисизмът отнесен към тероризма е все още неизследван проблем, Ерик Фром специално анализира това явление като причина за човешката диструктивност, което означава, че можем да отнесем към тази категория и тероризма (Антонян, 1998). Ерик Фром определя нарцисизма като „такова емоционално състояние, при което човек реално проявява интерес само към своята собствена личност, своето тяло, своите потребности, своите мисли, своите чувства, своята собственост и т.н. В същото време когато всичко останало, което не съставлява част от него самия и не се явява обект на неговите стремежи, за него не е изпълнено с истинска жизнена реалност, лишено е от цвят, вкус и тежест и се възприема само на нивото на разума. Мярата на нарцисизма определя у човека двоен мащаб на възприятието. Значимост има само това, което се отнася до него самия, а останалия свят в емоционално отношение няма нито мирис, нито цвят и затова човекът-нарцис притежава слаба способност към обективност, сериозни планове и оценки.” (Фром, 1992). Личността на терориста се характеризира със съчетание на истерични и експлозивни черти, високо ниво на невротизъм и фрустрираност водещи до пробиви в социалната адаптация, изразена асоциалност, независимо че далеч не винаги терористите притежават физическа агресивност. При тях в болшинството случаи се наблюдават разстройства на личността с високо ниво на индиректната агресия. При това механизмът на реализация на терористичния акт като правило включва в себе си афетогенна мотивация, писхопатична самоактуализация и се развива по схемата (Малкина-Пых, 2005):

- Загуба на връзка с обществото – преживява се като опозиция на обществото усещана от него като обществен натиск;

- Фрустрация – преживявана като желание за лидерство срещу врага и отработвана като отмъщение на обществото за поставянето му в изолация.

Най-сериозните терористични актове като правило са съпътствани с много жертви, което поражда страх пред терористите и с това се подхранват техните амбиции. Обикновено при анализа им се налага извода, че тези актове са преди всичко демонстрация на собствената сила, което е основната им цел, а реалните загуби и жертви на обществото се явяват нещо допълнително. Това дава основание да посочим защо всъщност терориста се стреми към афиширане на собствените си постъпки, а не към анонимност, и като правило винаги открито поема вината за извършения терористичен акт.

Анализът направен (Малкина-Пых, 2005) на данните, които имаме за терористите в детска и юношеска възраст показва високо ниво на претенциите, завишена самооценка, склонност към фантазиране. Обикновено в тази възраст те заемат изразена обвиняваща позиция към обществото и заобикалящите ги. Психологическият компонент на личността на терориста преди всичко е свързан с усещането за реална или мнима загуба понесена от тях, за дефицита на нещо необходимо и потребно за тях. Като правило и логиката и мисленето на терористите имат объркан характер, в тях съществуват доста противоречия. Колкото до емоционалния план на техния профил, обикновено можем да разделим два типа терористи: - пределно неемоционален и емоционално лабилен склонен към силна проява на емоции, обикновено в сфера несвързана с терористичен акт (при осъществяването на терористичния акт обикновено се осъществява твърд контрол на емоциите). В морален план те често преживяват комплекса на греха, който понякога е много мъчителен за тях и се проявява независимо от нивото им на образование и интелектуалното им развитие.

В по-опростения вариант на поведението на терориста, той обикновено е лишен от преживяването на тези проблеми и постъпва машинално, на практика бездушно. В този смисъл той се явява някаква „машина” за терор. В психологически план анализа позволява да се определят три най-ярки варианта на поведение на подобен тип терористи (Малкина-Пых, 2005): синдром „Зомби” – състояние на постоянна готовност за действие, боец нуждаещ се от непрекъснато самоутвърждаване и себеактуализация. Този синдром е присъщ на терористите-изпълнители от най-ниското ниво в йерархията; синдром „Рамбо” – при него терористът не може да убива просто така, той прави това в името на нещо по-висше, затова и този тип терористи непрекъснато се намират в търсене на все по-сложни и по-рисковани мисии; синдром „Камикадзе” – основната психологическа характеристика на този тип се отнася до неговата екстремална готовност към саможертва. Тук преодоляването на страха от собствената смърт става възможно за сметка на промяната на отношението към живота. Когато престанат да смятат живота си като своя собственост страха от смъртта преминава (Олшански, 2000).