Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Изкуство и развлечение
В поразителния си труд, публикуван преди век, италианският философ Бенедето Кроче48 прави разграничение между истинското изкуство и псевдоизкуството, предназначено да забавлява, въздейства или развлича. Последователят на Кроче, английският философ Р. Дж. Колингуд49, приема това разграничение, като твърди, че при среща с истинско произведение на изкуството интересът не е насочен към собствената реакция, а към смисъла и основната идея на произведението. Пред мен се разкрива преживяване, уникално въплътено в конкретна сетивна форма. Но когато търся развлечение, се интересувам не от причината, а от следствието. Това, което ми въздейства добре, е подходящо за мен, а въпросът за съждение, естетическо или от друг характер, изобщо не се поставя. Тезата на Кроче и Колингуд е преувеличена - защо да не мога да проявя интерес към произведение на изкуството заради смисъла му и да се забавлявам? Ние не се забавляваме заради забавата, а заради шегата. Забавлението не се противопоставя на естетическия интерес, тъй като то е негова форма. Следователно не е изненада, че от крайното отхвърляне на развлекателното изкуство, Кроче и Колингуд изковават естетически теории, които са толкова неприемливи, колкото и тези в литературата. Въпреки всичко те с основание вярват, че има голяма разлика между художественото третиране на една тема и самото култивиране на следствието. Фотографското изображение до някаква степен притъпява сетивата ни към този контраст. Докато театралната сцена, подобно на рамка на картина, изолира реалния свят, фотоапаратът кани света – разстила същото безразлично одобрение и върху актьора, който престорено издъхва на тротоара, и върху случайно появилия се балон, издигнал се над улицата на заден план. Изкушени сме да превърнем несъвършенството в примамка, като насърчим един вид „пристрастяване към реалността“ у наблюдаващия. Изкушението е да се съсредоточим върху аспекти от реалния живот, които ни завладяват или разчувстват, независимо от драматичния им смисъл. Истинското изкуство също ни забавлява, но като създава дистанция между нас и сцените, които изобразява, дистанция, достатъчна да предизвика безкористно съчувствие към героите, а не въображаеми чужди чувства, изпитвани от нас самите. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|