Въпреки големия брой автори, съавтори и редактори, стилът на текста в книгата е изключително достъпен. Съдържанието е представено в добре структуриран вид, разделено с множество заглавия и подзаглавия, което позволява лесното му възприемане, както и бързото търсене на информация в текста.
Настоящата книга е написана от програмисти за програмисти. Авторите са действащи софтуерни разработчици, хора с реален опит както в разработването на софтуер, така и в обучението по програмиране. Благодарение на това качеството на изложението е на много високо ниво.
Всички автори ясно съзнават, че примерният сорс код е едно от най-важните неща в една книга за програмиране. Именно поради тази причина текстът е съпроводен с много, много примери, илюстрации и картинки.
Въобще някой чете ли текста, когато има добър и ясен пример? Повечето програмисти първо гледат дали примерът ще им свърши работа, и само ако нещо не е ясно, се зачитат в текста (това всъщност не е никак добра практика, но такава е реалността). Ето защо многото и добре подбрани примери са един от най-важните принципи, залегнали в тази книга.
Защо C#?
Всички примери в книгата са написани на езика C#, въпреки, че .NET Framework поддържа много други езици. Този избор е направен по няколко причини:
-
C# е препоръчваният език за програмиране за .NET Framework. Архитектите на езика специално са го проектирали за .NET Framework и са го съобразили с особеностите на платформата още по време на дизайна. C# наследява простотата на Java, мощността на C++ и силните черти на Delphi. Той притежава максимално стегнат и ясен синтаксис.
-
В България C# е най-популярният от .NET езиците и се използва най-масово в българските софтуерни компании.
-
C# е от семейството на C-базираните езици и синтактично много прилича на Java, C++, C и PHP. Много хора, които не знаят езика, биха разбрали примерите без особени усилия.
-
За C# има повече статии в специализираните сайтове и лични дневници (blogs) в Интернет. Общността на C# разработчиците е по-добре развита, отколкото на разработчиците на другите .NET езици.
-
Поради голямата популярност на езика C# за него има по-добра поддръжка от инструментите за разработка.
-
Езици като C++, Visual Basic и JScript не са проектирани специално за .NET Framework, а са адаптирани допълнително към него чрез редица изменения и добавки. В следствие на това те запазват някои синтактични особености, които не са удобни при работата с .NET.
Ако сега започвате да изучавате .NET Framework, Ви препоръчваме да стартирате от езика C#. След като го овладеете, можете да опитате и другите .NET езици, но за начало C# е най-подходящ.
По принцип езикът C++ може да се използва при програмиране с .NET Framework, но това се препоръчва само при някои много специфични приложения. Този език по първоначален замисъл не е проектиран за .NET платформата и има съвсем друго предназначение. Той е много по-сложен и труден от C# и затова е по-добре да използвате C#, дори ако трябва да го учите от начало. Ако вече знаете C++, няма да ви е трудно да овладеете C# и когато го направите, ще се убедите, че с него се работи много по-лесно.
Въпреки, че езикът Visual Basic .NET (VB.NET) има някои предимства и се използва масово по света, за предпочитане е да ползвате C# при изграждане на .NET приложения. Езикът Visual Basic е масово разпространен по исторически причини (благодарение най-вече на Бил Гейтс). Някои специалисти изказват силно негативни мнения срещу BASIC и произлизащите от него езици, докато други (включително и Microsoft) го подкрепят и препоръчват.
Ще си позволим да цитираме изказването на един от най-известните учени в областта на компютърните науки проф. д-р Едсгар Дейкстра за езика BASIC, от който произлиза VB.NET:
|
Практически е невъзможно да научиш на добро програмиране студенти, които са имали предишен досег до езика BASIC – като потенциални програмисти, те са мисловно осакатени, без надежда за възстановяване.
Едсгар Дейкстра
|
Горният цитат се отнася за старите версии на езика BASIC. VB.NET е вече съвременен обектно-ориентиран език, който не отстъпва по нищо на C#, освен че има малко по-нетрадиционен синтаксис (в сравнение със семейството на C-базираните езици).
.NET Framework позволява всеки да програмира на любимия си език. Изборът си е лично ваш. Ние можем само да ви дадем препоръки. За целите на настоящата книга авторският колектив е избрал езика C# и препоръчва на читателите да започнат от него.
Поглед към съдържанието на книгата
Книгата се състои от 29 глави, които поради големия обем са разделени в два тома. Том 1 съдържа първите 14 глави, а том 2 – останалите 15. Това важи само за хартиеното издание на книгата. В електронния вариант тя се разпространява като едно цяло.
Нека направим кратък преглед на всяка една от главите и да се запознаем с нейното съдържание, за да разберем какво ни очаква по-нататък.
Глава 1. Архитектура на .NET Framework
В глава 1 е представена платформата .NET, която въплъщава визията на Microsoft за развитието на информационните и софтуерните технологии, след което е разгледана средата за разработка и изпълнение на .NET приложения Microsoft .NET Framework.
Обръща се внимание на управлявания код, на езика IL, на общата среда за контролирано изпълнение на управляван код (Common Language Runtime) и на модела на компилация и изпълнение на .NET кода. Разглеждат се още Common Language Specification (CLS), Common Type System (CTS), Common Language Infrastructure (CLI), интеграцията на различни езици, библиотеката от класове Framework Class Library и интегрираната среда за разработка Visual Studio .NET.
Автори на главата са Виктор Живков и Николай Недялков. Текстът е написан с широко използване на лекциите на Светлин Наков по темата и е редактиран от Иван Митев и Светлин Наков.
Глава 2. Въведение в езика C#
Глава 2 разглежда езика С#, неговия синтаксис и основни концепции. Представя се средата за разработка Visual Studio .NET 2003 и се демонстрира работата с нейния дебъгер. Отделя се внимание на типовете данни, изразите, програмните конструкции и конструкциите за управление в езика C#. Накрая се демонстрира колко лесно и полезно е XML документирането на кода в С#.
Автор на главата е Моника Алексиева. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от Панайот Добриков и Преслав Наков.
Глава 3. Обектно-ориентирано програмиране в .NET
В глава 3 се прави кратък обзор на основните принципи на обектно-ориентираното програмиране (ООП) и средствата за използването им в .NET Framework и езика C#. Представят се типовете "клас", "структура" и "интерфейс" в C#. Въвежда се понятието "член на тип" и се разглеждат видовете членове (член-променливи, методи, конструктори, свойства, индексатори и др.) и тяхната употреба. Разглежда се наследяването на типове в различните му аспекти и приложения. Обръща се внимание и на полиморфизма в C# и свързаните с него понятия и програмни техники. Накрая се дискутират някои утвърдени практики при създаването на ефективни йерархии от типове.
Автор на главата е Стефан Кирязов. Текстът е написан с широко използване на лекции на Светлин Наков и е редактиран от Цветелин Андреев и Панайот Добриков.
Глава 4. Обработка на изключения в .NET
В глава 4 се разглеждат изключенията в .NET Framework като утвърден механизъм за управление на грешки и непредвидени ситуации. Дават се обяснения как се прихващат и обработват изключения. Разглеждат се начините за тяхното предизвикване и различните видове изключения в .NET Framework. Дават се примери за дефиниране на собствени (потребителски) изключения.
Автори на главата са Явор Ташев и Светлин Наков. Текстът е написан с широко използване на лекции на Светлин Наков по темата. Редактор е Мартин Кулов.
Глава 5. Обща система от типове
В глава 5 се разглежда общата система от типове (Common Type System) в .NET Framework. Обръща се внимание на разликата между стойностни и референтни типове, разглежда се основополагащият тип System.Object и йерархията на типовете, произлизаща от него. Дискутират се и някои особености при работа с типове – преобразуване към друг тип, проверка на тип, клониране, опаковане, разопаковане и др.
Автор на главата е Светлин Наков. Текстът е базиран изцяло на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от Преслав Наков и Панайот Добриков.
Глава 6. Делегати и събития
В глава 6 се разглежда референтният тип "делегат". Илюстрирани се начините за неговото използване, различните видове делегати, както и негови характерни приложения. Представя се понятието "събитие" и се обяснява връзката му с делегатите. Прави се сравнение между делегатите и интерфейсите и се дават препоръки в кои случаи да се използват едните и в кои – другите.
Автор на главата е Лазар Кирчев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема.
В глава 7 се разглежда какво представляват атрибутите в .NET Framework, как се прилагат и къде се използват. Дават се обяснения как можем да дефинираме собствени атрибути и да извличаме приложените атрибути от метаданните на асемблитата.
Автори на главата са Преслав Наков и Панайот Добриков. Текстът е базиран основно на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от него.
Глава 8. Масиви и колекции
В глава 8 се представят масивите и колекциите в .NET Framework. Разглеждат се видовете масиви – едномерни, многомерни и масиви от масиви (т. нар. назъбени масиви), както и базовият за всички масиви тип System. Array. Дискутират се начините за сортиране на масиви и търсене в тях. Разглеждат се колекциите и тяхната реализация в .NET Framework, класовете ArrayList, Queue, Stack, Hashtable и SortedList, както и интерфейсите, които те имплементират.
Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от него.
Глава 9. Символни низове
В глава 9 се разглежда начинът на представяне на символните низове в .NET Framework и методите за работа с тях. Обръща се внимание на кодиращите схеми, които се използват при съхраняване и пренос на текстова информация. Разглеждат се подробно различните начини за манипулиране на низове, както и някои практически съображения при работата с тях. Демонстрира се как настройките за държава и регион (култура) определят вида на текста, показван на потребителите, и как можем да форматираме изхода в четлив и приемлив вид. Разглеждат се също и начините за преобразуване на вход от потребителя от текст в обект от стандартен тип, с който можем лесно да работим.
Автори на главата са Васил Бакалов и Александър Хаджикръстев. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Главата е редактирана от Иван Митев.
Глава 10. Регулярни изрази
В глава 10 се разглеждат регулярните изрази, набиращи все по-голяма популярност сред разработчиците на софтуер при решаването на проблеми, свързани с обработката на текст. Дискутират се произходът и същността на регулярните изрази, техният синтаксис и основните правила при конструирането им. В главата е предложено кратко представяне на основните дейности, при които е подходящо използването на регулярни изрази, и са дадени конкретни насоки как можем да правим това със средствата на .NET Framework. Разглежда се инструментариумът, за работа с регулярни изрази, който стандартната библиотека с класове предоставя, и се описват най-важните методи, съпроводени с достатъчно примери.
Автор на главата е Георги Пенчев. При изготвянето на текста е частично използвана лекцията на Светлин Наков по темата. Технически редактор е Иван Митев.
Глава 11. Вход/изход
В глава 11 се разглежда начинът, по който се осъществяват вход и изход от дадена програма в .NET Framework. Представят се различните видове потоци – абстракцията, която позволява връзката на програмата с някакво устройство за съхранение на данни. Обяснява се работата на четците и писачите, които обвиват потоците и така улесняват тяхното използване. Накрая, се прави преглед на средствата, които .NET Framework предоставя за работа с файлове и директории и за наблюдение на файловата система.
Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема и е редактиран от Галин Илиев и Светлин Наков.
Глава 12. Работа с XML
В глава 12 се разглежда работата с XML в .NET Framework. Обяснява се накратко какво представлява езикът XML. Обръща се внимание на приликите и разликите между него и HTML. Разглеждат се приложенията на XML, пространствата от имена и различните схеми за валидация на XML документи (DTD, XSD, XDR). Представят се средствата на Visual Studio .NET за работа с XSD схеми. Разглеждат се особеностите на класическите XML парсери (DOM и SAX) и как те са имплементирани в .NET Framework. Описват се подробно класовете за работа с DOM парсера (XmlNode и XmlDocument) и ролята на класа XmlReader при SAX парсерите в .NET Framework. Обръща се внимание на начина на работа на класа XmlWriter за създаване на XML документи. Дискутират се начините за валидация на XML документи спрямо дадена схема. Разглежда се поддръжката в .NET Framework и на някои други XML-базирани технологии като XPath и XSLT.
Автор на главата е Манол Донев, а редактори са Иван Митев и Светлин Наков. Текстът широко използва лекцията на Светлин Наков по същата тема.
Глава 13. Релационни бази от данни и MS SQL Server
В глава 13 се разглеждат системите за управление на релационни бази от данни. Обясняват се свързаните с тях понятия като таблици, връзки, релационна схема, нормализация, изгледи, ограничения, транзакции, съхранени процедури и тригери. Прави се кратък преглед на езика SQL, използван за манипулиране на релационни бази от данни.
След въведението в проблематиката на релационните бази от данни се прави кратък преглед на Microsoft SQL Server, като типичен представител на RDBMS сървърите. Разглеждат се неговите основни компоненти и инструменти за управление. Представя се използваното от него разширение на езика SQL, наречено T-SQL, и се дискутират основните DDL, DML и DBCC команди. Обръща се внимание на съхранените процедури в SQL Server и се обяснява как той поддържа някои важни характеристики на една релационна база от данни, като транзакции, нива на изолация и др.
Автор на главата е Стефан Захариев. В текста са използвани учебни материали от Бранимир Гюров, Светлин Наков и Стефан Захариев. Редактор е Светлин Наков.
Глава 14. ADO.NET и работа с данни
В глава 14 се разгледат подробно двата модела за достъп до данни, реализирани в ADO.NET – свързан и несвързан. Описва се програмният модел на ADO.NET, неговите компоненти и доставчиците на данни. Обяснява се кои класове се използват за свързан достъп до данни, и кои – за несвързан.
При разглеждането на свързания модел за достъп до данни се обръща внимание на доставчикa на данни SqlClient за връзка с MS SQL Server и се обяснява как се използват класовете SqlConnection, SqlCommand и SqlDataReader. Разглежда се работата с параметризирани заявки и използването на транзакции от ADO.NET. Дава се пример за достъп и до други бази от данни през OLE DB. Разглеждат се и някои проблеми при работа с дати и съхранение на графични изображения в базата данни.
При разглеждането на несвързания модел за достъп до данни се дискутират в детайли основните ADO.NET класове за неговата реализация – DataSet и DataTable. Дават се примери и обяснения как се използват ограничения, изрази, релации и изгледи в обектния модел DataSet. Обръща се специално внимание на класа DataAdapter и вариантите за неговото използване при зареждане на данни и обновяване на базата от данни. Разглеждат се подходите за решаване на конфликти при нанасяне на промени в базата данни. Дискутират се и начините за връзка между ADO.NET и XML, а накрая се разглеждат проблемите със сигурността в приложенията, използващи бази от данни.
Автори на главата са Христо Радков (частта за свързания модел) и Лазар Кирчев (частта за несвързания модел). Главата е разработена с широко използване на лекцията на Бранимир Гюров и Светлин Наков по същата тема. Редактори са Светлин Наков и Мартин Кулов.
Глава 15. Графичен потребителски интерфейс с Windows Forms
В глава 15 се разглеждат средствата на Windows Forms за създаване на прозоречно-базиран графичен потребителски интерфейс (GUI) за .NET приложенията. Представят се програмният модел на Windows Forms, неговите базови контроли, средствата за създаване на прозорци, диалози, менюта, ленти с инструменти и статус ленти, както и някои по-сложни концепции като: MDI приложения, data-binding, наследяване на форми, хостинг на контроли в Internet Explorer, работа с нишки във Windows Forms и др.
Автори на главата са Радослав Иванов (по-голямата част) и Светлин Наков. Текстът е базиран на лекцията на Светлин Наков по същата тема.
Глава 16. Изграждане на уеб приложения с ASP.NET
В глава 16 се разглежда разработката на уеб приложения с ASP.NET. Представят се програмният модел на ASP.NET, уеб формите, кодът зад тях, жизненият цикъл на уеб приложенията, различните типове контроли и техните събития. Показва се как се дебъгват и проследяват уеб приложения. Отделя се внимание на валидацията на данни, въведени от потребителя. Разглежда се концепцията за управление на състоянието на обектите – View State и Session State. Демонстрира се как могат да се визуализират и редактират данни, съхранявани в база от данни. Дискутират се разгръщането и конфигурирането на ASP.NET уеб приложенията в Internet Information Server (IIS) и сигурността при уеб приложенията.
Автор на главата е Михаил Стойнов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема.
Глава 17. Многонишково програмиране и синхронизация
В глава 17 се разглежда многозадачността в съвременните операционни системи и средствата за паралелно изпълнение на програмен код, които .NET Framework предоставя. Обръща се внимание на нишките (threads), техните състояния и управлението на техния жизнен цикъл – стартиране, приспиване, събуждане, прекратяване и др.
Разглеждат средствата за синхронизация на нишки при достъп до общи данни, както и начините за изчакване на зает ресурс и нотификация при освобождаване на ресурс. Обръща се внимание както на синхронизационните обекти в .NET Framework, така и на неуправляваните синхронизационни обекти от операционната система.
Изяснява се концепцията за работа с вградения в .NET Framework пул от нишки (thread pool), начините за асинхронно изпълнение на задачи, средствата за контрол над тяхното поведение и препоръчваните практики за работа с тях.
Автор на главата е Александър Русев. Текстът е базиран в голямата си част на лекцията на Михаил Стойнов и авторските бележки в нея.
В глава 18 се разглеждат някои основни средства, предлагани от .NET Framework за мрежово програмиране. Главата започва със съвсем кратко въведение в принципите на работа на съвременните компютърни мрежи и на Интернет и продължава с протоколите, чрез които се осъществява мрежовата комуникация. Обект на дискусия са както класовете за работа с TCP и UDP сокети, така и някои класове, предлагащи по-специфични възможности, като представяне на IP адреси, изпълняване на DNS заявки и др. В края на главата ще се представят средствата за извличане на уеб-ресурси от Интернет и на класовете за работа с e-mail в .NET Framework.
Автори на главата са Ивайло Христов и Георги Пенчев. Текстът широко използва лекцията на Ивайло Христов по същата тема.
Глава 19. Отражение на типовете (Reflection)
В глава 19 се представя понятието Global Assembly Cache (GAC) и отражение на типовете (reflection). Разглеждат се начините за зареждане на асембли. Демонстрира се как може да се извлече информация за типовете в дадено асембли и за членовете на даден тип. Разглеждат се начини за динамично извикване на членове от даден тип. Обяснява се как може да се създаде едно асембли, да се дефинират типове в него и асемблито да се запише във файл по време на изпълнение на програмата.
Автор на главата е Димитър Канев. Текстът е базиран на лекцията на Ивайло Христов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.
Глава 20. Сериализация на данни
В глава 20 се разглежда сериализацията на данни в .NET Framework. Обяснява се какво е сериализация, за какво се използва и как се контролира процесът на сериализация. Разглеждат се видовете форматери (formatters). Обяснява се какво е XML сериализация, как работи тя и как може да се контролира изходният XML при нейното използване.
Автор на главата е Радослав Иванов. Текстът е базиран на лекцията на Михаил Стойнов по същата тема. Редактор е Светлин Наков.
Глава 21. Уеб услуги с ASP.NET
В глава 21 се разглеждат уеб услугите, тяхното изграждане и консумация чрез ASP.NET и .NET Framework. Обект на дискусия са основните технологии, свързани с уеб услугите, и причината те да се превърнат в стандарт за интеграция и междуплатформена комуникация. Представят се различни сценарии за използването им. Разглежда се програмният модел за уеб услуги в ASP.NET и средствата за тяхното изграждане, изпълнение и разгръщане (deployment). Накрая се дискутират някои често срещани проблеми и утвърдени практики при разработката на уеб услуги чрез .NET Framework.
Автори на главата са Стефан Добрев и Деян Варчев. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Мартин Кулов.
Глава 22. Отдалечено извикване на методи (Remoting)
В глава 22 се разглежда инфраструктурата за отдалечени извиквания, която .NET Framework предоставя на разработчиците. Обясняват се основите на Remoting технологията и всеки един от нейните компоненти: канали, форматери, отдалечени обекти и активация. Дискутират се разликите между различните типове отдалечени обекти. Обясняват се техният жизнен цикъл и видовете маршализация. Стъпка по стъпка се достига до създаването на примерен Remoting сървър и клиент. Накрая се представя един гъвкав и практичен начин за конфигуриране на цялата Remoting инфраструктура чрез конфигурационни файлове.
Автор на главата е Виктор Живков. В текста са използвани материали от лекцията на Светлин Наков. Редактори са Иван Митев и Светлин Наков.
Глава 23. Взаимодействие с неуправляван код
Глава 23 разглежда как можем да разширим възможностите на .NET Framework чрез употреба на предоставените от Windows приложни програмни интерфейси (API). Дискутират се средствата за извикване на функционалност от динамични Win32 библиотеки и на проблемите с преобразуването (маршализацията) между Win32 и .NET типовете.
Обръща се внимание на връзката между .NET Framework и COM (компонентният модел на Windows). Разглеждат се както извикването на COM обекти от .NET код, така и разкриването на .NET компонент като COM обект. Демонстрира се и технологията IJW за използване на неуправляван код от програми, написани на Managed C++.
Автор на главата е Мартин Кулов. Текстът е базиран на неговата лекция по същата тема. Технически редактор е Галин Илиев.
Глава 24. Управление на паметта и ресурсите
В глава 24 се разглежда писането на правилен и ефективен код по отношение използването на паметта и ресурсите в .NET Framework. В началото се прави сравнение на предимствата и недостатъците на ръчното и автоматичното управление на памет и ресурси. След това се разглежда по-обстойно автоматичното им управление с фокус най-вече върху системата за почистване на паметта в .NET (т. нар. garbage collector). Обръща се внимание на взаимодействието с нея и практиките, с които можем да й помогнем да работи възможно най-ефективно.
Автори на главата са Стоян Дамов и Димитър Бонев. Технически редактор е Светлин Наков.
Глава 25. Асемблита и разпространение (deployment)
В глава 25 се разглежда най-малката съставна част на .NET приложенията – асембли, различните техники за разпространение на готовия софтуерен продукт на клиентските работни станции и някои избрани техники за създаване на инсталационни пакети и капаните, за които трябва да се внимава при създаване на инсталационни пакети.
Автор на тази глава е Галин Илиев. В текста е използвана частично лекцията на Михаил Стойнов. Технически редактор е Светлин Наков.
Глава 26. Сигурност в .NET Framework
В глава 26 се разглежда как .NET Framework подпомага сигурността на създаваните приложения. Това включва както безопасност на типовете и защита на паметта, така и средствата за защита от изпълнение на нежелан код, автентикация и оторизация, електронен подпис и криптография. Разглеждат се технологиите на .NET Framework като Code Access Security, Role-Based Security, силно-именувани асемблита, цифрово подписване на XML документи (XMLDSIG) и други.
Автори на главата са Тодор Колев и Васил Бакалов. В текста е широко използвана лекцията на Светлин Наков по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков.
Глава 27. Mono - свободна имплементация на .NET
В глава 27 се разглежда една от алтернативите на Microsoft .NET Framework – проектът с отворен код Mono. Обясняват се накратко начините за инсталиране и работа с Mono, използването на вградените технологии ASP.NET и ADO.NET, както и създаването на графични приложения. Дават се и няколко съвети и препоръки за писането на преносим код.
Автори на главата са Цветелин Андреев и Антон Андреев. Текстът е базиран на лекцията на Антон Андреев по същата тема. Технически редактор е Светлин Наков. Коректор е Соня Бибиликова.
Глава 28. Помощни инструменти за .NET разработчици
В глава 28 се разглеждат редица инструменти, използвани при разработката на .NET приложения. С тяхна помощ може значително да се улесни изпълнението на някои често срещани програмистки задачи. Изброените инструменти помагат за повишаване качеството на кода, за увеличаване продуктивността на разработка и за избягване на някои традиционни трудности при поддръжката. Разглеждат се в детайли инструментите .NET Reflector, FxCop, CodeSmith, NUnit (заедно с допълненията към него NMock, NUnitAsp и NUnitForms), log4net, NHibernate и NAnt.
Автори на главата са Иван Митев и Христо Дешев. Текстът е по техни авторски материали. Редактор е Светлин Наков.
Глава 29. Практически проект
В глава 29 се дискутира как могат да се приложат на практика технологиите, разгледани в предходните теми. Поставена е задача да се разработи един сериозен практически проект – система за запознанства в Интернет с възможност за уеб и GUI достъп.
При реализацията на системата се преминава през всичките фази от разработката на софтуерни проекти: анализиране и дефиниране на изискванията, изготвяне на системна архитектура, проектиране на база от данни, имплементация, тестване и внедряване на системата.
При изготвяне на архитектурата приложението се разделя на три слоя – база от данни (която се реализира с MS SQL Server 2000), бизнес слой (който се реализира като ASP.NET уеб услуга) и клиентски слой (който се реализира от две приложения – ASP.NET уеб клиент и Windows Forms GUI клиент).
Ръководител на проекта е Ивайло Христов. Автори на проекта са: Ивайло Христов (отговорен за Windows Forms клиента), Тодор Колев и Ивайло Димов (отговорни за уеб услугата и базата данни) и Бранимир Ангелов (отговорен за ASP.NET уеб клиента). Инсталаторът на проекта е създаден от Галин Илиев. Технически редактори на кода са Мартин Кулов, Светлин Наков, Стефан Добрев и Деян Варчев.
Автори на текста са Ивайло Христов, Тодор Колев, Ивайло Димов и Бранимир Ангелов. Редактор на текста е Светлин Наков.
Сподели с приятели: |