Резервна система в случай на повреда

8. 
   Създаване на градина – Управление на културите
   

Фиг. 14 КРХ от върби в Северна Ирландия. [Снимка: J. Gilliland, UFU]

1. 
   Борба с вредителите
   

От гъбните заболявания листната ръжда е най-добре позната и опасна и се причинява от редица гъби от род Melampsora. До преди 30 години Melampsora spp. (ръждите по тополата) не бяха така широко разпространени в Европа, тъй като се наблюдаваха само през есента и в разсадници, където гъстотата на растенията е видимо по-голяма. Освен това, резистентните клонове изглежда понасят ефективно ниския гъбен натиск. Но от средата на 80-те години на миналия век се появиха нови и по-преносими видове Melampsora spp. (т.е. M. larici-populina), тъй като по-големите плантации се създаваха от по-малко генетически раздалечени вариетети на тополата. Подобни данни се наблюдават и за върбата.

Фиг. 15 Върби, поразени от листна ръжда. [Снимка: И. Димитриу, SLU]

Листната ръжда напада листата и стъблата (виж Фигура 2 по-горе сн. 15); видимите последици от това заболяване са преждевременното опадване на листата и намаляване на добива. Различните видове и клонове на тополата и върбата проявяват различни степени на чувствителност към разнообразните видове и раси на Melampsora. Резистентността или поносимостта към тези гъби се променя с времето и има многобройни наблюдения на нова специфика, особено в големи блокове с растения от един вариетет.

Като се има предвид, че насажденията с КРХ изискват минимално влагане на химикали и че употребата на фунгициди ще намали икономическите, практическите и екологичните ползи от насаждението, изглежда агрономическите мерки и селекцията са най-добрите начини да се помогне на фермерите и да се повиши рентабилността на КРХ. Опитът на Ирландия показва, например, че мултиклоналната, а не моноклоналната върба издържа повече и подобрява резистентността си срещу такива заболявания. Използването на фунгициди като че ли е оправдано само в питомниците, като в Европа се предлагат различни фунгициди.

В насажденията КРХ обитават много и различни видове насекоми и докато повечето увеличават биологичното разнообразие, няколко от тях могат да атакуват тополовите и върбови дървета и да нанесат сериозни щети на плантацията. От тях с най-голямо значение са бръмбарите Chrysomelides, като най-важните листоядни насекоми при върбата и тополата

Фиг. 16 Главни листоядни насекоми при тополата (Chrysomela populi възрастно насекомо и яйца). [Снимка: T. Baschieri, CRA-CIN]

Има и много инсектициди, но тяхното приложение не е практично в КРХ насажденията след тяхното създаване, тъй като това може да е нерентабилно, а и би увредило много полезни насекоми, които не представляват заплаха, и затова в повечето случаи не се препоръчва. Използване на инсектициди може да се препоръча за млади КРХ насаждения, т.е. когато дърветата не са много високи и само в случай на много сериозна атака, т.е. на 100 или повече възрастни насекоми на квадратен метър земна площ.

В популациите на бръмбарите може да има значителни колебания от година на година. Трябва да се обръща внимание на гниещата дървесина около плантацията, където насекомите презимуват. В миналото понякога инсектицидите се разпръскваха по границите на КРХ, за да се създаде “защитна мрежа” срещу бръмбарите, когато те се опитат да реколонизират насаждението от своите зимовища рано напролет.

За върбите бе препоръчвана употребата на хлорпирифос (дурбан) за борба с личинките на дългоножката, т.е. ларвения стадий на Tipula, заедно с хербицидна обработка преди появата им.

За по-старите тополови насаждения се предлага третиране срещу Chryptorynchus lopethy с “Орбит”.

Други животни

Пасящите животни като зайци и сърни могат да повредят КРХ, особено през първата година или след прираста след прибирането на реколтата, когато културите са млади и вкусни. Такива бозайници могат да окажат значителен натиск върху КРХ и често ограждането на насаждението е единствената ефикасна мярка за защита на младите растения от изяждане. За съжаление ограждането е много скъп вариант и обикновено е неподходящо за рентабилността на КРХ.

Фиг. 17 Повредени издънки от сръндак (lляво). [Снимка: K. Heinsoo, EAU]

2. 
   Прибиране на реколтата
   

Някои практики са общи и за двата вида, например, за да се стимулира развитието на повече издънки, понякога се препоръчва да се отрежат стъблата след първата зима, но в други случаи характерните особености и процедурите са ясно определени.

Фиг. 18 Прибиране на биомаса във върбово КРХ насаждение със Нордик Биомас Стемстер MK II. [Снимка: Nordic Biomass]

Обикновено върбите (Salix ssp.) имат между 2-5-годишен цикъл на ротация, тъй като този период предлага най-добрата възможност за производство на биомаса при условията на Севера. Тук параметър с решаващо значение е диаметърът на издънката, тъй като най-често използваните и ефективни машини за прибиране на реколтата от върба могат за режат безпроблемно само издънки с диаметър до 8 cм. Прибирането на реколтата се извършва от ноември до март, след опадването на листата и преди формирането на пъпките, т.е. когато дънерите са в своята спяща фаза и хранителните вещества са складирани в подземните части на растенията, а съдържанието на влага в дървото е на минимално равнище (около 50%).

Критични критерии за избор на време за прибиране на реколтата, оборудване и методи:

• 
  Диаметър на издънките не повече от 8 cм,
  
• 
  Подходящо време за прибиране през зимата от ноември до март,
  
• 
  Минимално съдържание на влага в дървесината (около 50%),
  
• 
  Опасност от отъпкване на почвата (т.е. на влажни почви),
  
• 
  Наличие на съоръжения за сушене,
  
• 
  Изисквания на крайните потребители за продукта и качеството.
  

Фиг. 19 Наситняване с КЛААС HS-2 (lляво) и КРОУН с дърворезен хедер (дясно). [Снимка: CLAAS, KRONE]

Тези машини за прибиране на реколтата (виж таблица 7) имат работен капацитет до 1 ха/час и обикновено се използват от подизпълнители или кооперативи на производители поради високите капиталовложения, необходими за закупуването им. По-малки режещи приспособления за прибиране на реколтата могат да се монтират на трактори за по-малки насаждения на ограничени площи.

Табл. 7 Машини за прибиране чрез рязане и наситняване. [Източник: ATB – Agrartechnik Bornim, 2006]

Табл. 8 Машини за прибиране на цели пръчки. [Източник: ATB – Agrartechnik Bornim, 2006]

Тополите от насаждения с КРХ може да се режат на всеки 1-5 години в зависимост от различната гъстотата на насажденията, която варира съответно от 10.000 до 14.000 растения/ха, от 6.000 до 10.000 растения/ха и от 1.000-1.500 растения/ха (североамерикански модел на отглеждане).

Прибиране на реколтата при тополи на едногодишна ротация е предпочитан вариант, тъй като в края на растежния период стъблата с диаметър приблизително 6 см не е нещо необичайно. В края на първия ротационен цикъл височината на тополите може да достигне 3.5 – 4 м, от втория цикъл производството трябва да се увеличи още повече до височина на стъблата над 6 м.

За рязане на тези млади тополи се използват традиционни машини с известни модификации (например за прибиране на царевица или груб фураж). За съжаление разработените машини за прибиране на реколтата в Северна Европа са често твърде тежки за по-леките почви в Южна Европа и ако се използват, те може да повредят структурата на почвата.