Краткосрочна стратегия за регионално трансгранично сътрудничество между България и Турция

• 
  Население
  

• 
  Брой на населението. Динамика;
  

През периода 1996 – 2005 г. населението на общината постоянно намалява. Изключение прави 1998 г., през която същото показва увеличение от 0,2%. През 2004 г. населението на общината показва намаление от -8,6% спрямо базисната 1996 год.

• 
  Възрастова структура
  

Сега в делът в първата група в общината е 17,95%, във втората – 51,16%, а в третата – 30,89%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е резултат и от промените в пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване.

Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:

• 
  20,72% под трудоспособно
  
• 
  57,56% трудоспособно и
  
• 
  21,71% над трудоспособно население
  

• 
  9,79% под трудоспособно
  
• 
  32,38% трудоспособно и
  
• 
  57,83% над трудоспособно население.
  

• 
  Прираст – естествен, механичен. Динамика. Прогнози;
  

0,9% за 1997 г.; 1,2% за 1998 и 0,2% за 2000 и 2001 г.

Едва през 2002 г. започва понижение на населението му, което за 2004 г. спрямо базисната 1996 достига -2,8%. Ниският процент на намаляване на броя на населението на общината и общинския център в голяма степен се дължи на високия брой на ромското население (17,0% за града), с неговата висока раждаемост и големия брой роми под 18 години.

Най-нисък процент на обезлюдяване показват големите села и то в близост до града – на разстояние 5 – 8 км.

Там техните обитатели търсят по-високо ниво на обслужване, както и професионална реализация.

Обезлюдяването на селищата от община Любимец е резултат на безработица, миграция, в т. ч. емиграция и липса на услуги от горно ниво.

Естественият прираст за всички селища на територията на община Любимец е отрицателен с изключение на с. Васково +11,8‰ и се движи в широки граници – от 30-40‰. Само гр.Любимец показва -2,0‰.

Това показва, че населението в малките села силно застарява и групата на надтрудоспособната възраст е голяма – достига и надхвърля 60%.

Годишният прираст на населението (Е + М) е отрицателен. Варира от -1,5‰ за Любимец до -70,2‰ за с. Дъбовец. Ниският дял на общината – 8,6‰ е резултат от ниския дял на града, който е само -1,5‰, но населението му представлява почти 75% от това на общината.

Причините за намаляване на населението на селищата биват миграциите, особено емиграцията, която е резултат на свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията, където емигрират млади висококвалифицирани кадри.

• 
  Структура по пол
  

• 
  Структура на населението по образование;
  

• 
  Жилища. Размер на домакинствата. Структура по отношение на доходите.
  

Ограничаването на нарастването на домакинствата с 1 и 2 члена налага провеждането на мероприятия за задържане на хората в селата при наличието на жилищен фонд, техническа и социална инфраструктура.

• 
  Гъстота и разпределение на населението по територията на общината.
  

Броят на обитателите на селата в разглежданата територия е различен – от 53 д. за най-малкото Дъбовец, до 667 д. за най-голямото Малко Градище.

• 
  Заетост
  

• 
  Икономически активно население. Брой.
  
• 
  Разпределение на заетите по отрасли (първичен, вторичен и третичен сектор).
  
• 
  Заети в държавния сектор.
  
• 
  Възрастова структура на заетите;
  

Заетостта по сектори на икономиката, по статистически данни към 31.12.2003 е:

Наличието на близо 300 регистрирани еднолични търговци с разнообразен предмет на дейност, препятства точното определяне на броя заети във вторичния и третичния сектор. Затова в отраслите на материалното производство се приема, че работят около 40-50% от общо заетите.

• 
  Безработица
  

• 
  Равнище на безработица. Динамика. Сравнение с областта и страната Структура на безработните – по възраст, пол, продължителност на регистрация.
  

Най-голям е броят на безработните от 25 до 34 години, на които се падат 28,2% от безработните без квалификация, което пък е резултат на ниското образование.

Безработицата е резултат от социално-икономическите промени и закриването на неефективните предприятия във всички сектори на материалното и нематериалното производство. Освобождаването на работна ръка, от своя страна доведе до миграции, в т. ч. емиграция на висококвалифицирани кадри.

23. 
    Икономика
    

• 
  Секторна (отраслова) структура. Брой на предприятията по сектори на стопанството;
  

Селското стопанство е представено от своите традиционни подотрасли - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, технически култури (памук). Традиционно добре развитото в миналото животновъдство в този район изживява най-дълбоката си криза. Свитото вътрешно потребление и вноса на месо и месни продукти в страната се отрази особено сериозно на развитието на животновъдството в общината.

В структурата на селското стопанство основното производство е на зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед) – формиращи около 35% от приходите, следвани от зеленчуко производството и тютюно производството – около 20%, лозарство, животновъдството и др.

Селскостопанските производители в Община Любимец са майстори градинари. Тук климатичните условия са подходящи за ранно зеленчукопроизводство. През последните години се наблюдава разширяване на площите с полиетиленови оранжерии, където предимно се отглеждат ранни домати и краставици. Новоизградени са и 60 дка полиетиленови оранжерии, работещи съгласно нормите на ЕС.

Почвено – климатичните условия в общината са много благоприятни за развитието на трайните насаждения. За това говори повишения инвеститорски интерес през последните 5 – 6 години към създаването на нови масиви от лозя и овощни градини.

От 10-те хиляди декара лозя в общината 2220 са новосъздадени – 220 дка десертни и 2000 дка винени, от които 780 дка вече с в плододаване. Новосъздадени са 300 дка ябълки, 80 дка сливи, 186 дка праскови, 90 дка череши и 90 дка кайсии. По този начин през последните няколко години са осигурени 100 постоянно заети в отрасъла и 200 сезонно заети.

При 202 хил.дка земеделска земя, 160 хил.дка (79%) - е стопанисвана земя, което е един сравнително висок показател. От нея 81% се падат на нивите, 4% на трайните насаждения (с тенденция към разширяване), 19% от земеделските земи са мери и пасища (предпоставка за развитието на животновъдството), а 26% от обработваемата земя е поливна.

Животновъдството се развива основно от индивидуални собственици на животни и може да се отнесе към т.н. „дребното животновъдство” – в индивидуални стопанства. То покрива преобладаващия дял в статистическите количества. На територията на общината няма създадени по-големи животновъдни и птицевъдни ферми.

Независимо, че първичния сектор има скромен дял в общинската икономика, този сектор, от една страна е важен източник на доходи на населението извън ядрото, а от друга недостатъчно използвана предпоставка за поддържането на част от промишлената функция на общината – винарство, млеко и месо-преработка, преработка на тютюн и др.

В общата икономическа дейност на община Любимец, първичния сектор заема следния относителен дял:

Стопанския сектор на община Любимец се характеризира с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на водещи отрасли и общото физическо изхабяване на дълготрайните материални активи – оборудване, сгради и инфраструктурна съоръженост. Наред с това налице е хаотична поява предимно на малки предприятия – на случайни терени, което предизвиква проблеми в устройственото развитие и смесване на несъвместими производства. Като цяло, налице е липса на съвременно оборудвани пространства, което довежда до неконкурентно способност при привличането на местни и чужди инвеститори.

По данни на Териториалното статистическо бюро, в края на 2003 год., в отраслите на икономиката са реализирани 21.7 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 1476 лица.

Стопанските субекти в общината са общо 296, от които:

Във вторичния сектор са обособени 67 стопански единици, реализирали за 2003 год. нетни приходи от дейността в размер на 6,5 млн.лв., с 603 заети. 28.6% от приходите са реализирани от преработващата промишленост (хр. вкусова), 33% от текстилните и шивашки фирми, 15,1% - от производството на оборудване. Строителството е представено от 4 малки фирми с общо 6 заети лица и 1% от приходите в сектора.

Най-добро е представянето на отраслите на шивашката и хранително-вкусовата промишленост. Като цяло сектора стагнира. Бавно се извършват процесите на преструктуриране.

Хранително-вкусовата промишленост е представена от винопроизводството и съхранението и преработка на зърно.

Тази производствена структура се е запазила от миналото, но сега производството в някои подотрасли е силно намаляло (машиностроене) и показва тенденция на голяма стагнация. Значимите промишлени предприятия са приватизирани и преструктурирани. Загубата на традиционните пазари и липса на нови също оказва голямо влияние върху процесите, които протичат в този отрасъл. Предприятията работят с 20-25 % от капацитета си.

Третичния сектор на икономиката в общината е представен от 210 стопански единици, които формират първия по големина дял от нетните приходи от продажби – 9293 млн.лв. и ангажиран втория по големина брой персонал - 50.4% от общо заетите в общината.

Представен е от търговия с множество частни заведения за обществено хранене, кафенета, магазини за хранителни и нехранителни стоки. Туризмът е застъпен с 3 хотела и 1 туристическа спалня. В социалната инфраструктура - държавното управление и отбраната са 100% обществени. От останалите обслужващи дейности, единствено в образованието и здравеопазването все още преобладава обществения сектор. Всички останали дейности са в частния сектор.

• 
  Структура в зависимост от размера на предприятията
  

• 
  Състояние и тенденции на развитие в отделните сектори – много кратък анализ.
  

• 
  - Земеделието е силно развито. Основния дял от произведената продукция е предназначена за преработка и продажба, за разлика от други общини, където тя е основно от лични стопанства и предназначена за самозадоволяване.
  
• 
  - Животновъдство – слабо развито, преобладават животните в личните стопанства - при дребни производители, разпръснати в индивидуални стопанства с единици, рядко с десетки и по-вече глави животни. Само в единични ферми е налице концентрация на голям брой животни. По-голямо внимание се отделя на говедовъдството и малко на по-перспективите овце и кози.
  
• 
  - Горското стопанство е с екологично насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина.
  
• 
  -Добивната промишленост е практически закрита.
  

• 
  - култивираното отглеждане на билки, горски плодове, трайни насаждения, пчеларство
  
• 
  - животновъдство – основно овце и кози – попадащи в обсега на субсидираното животновъдство в европейския съюз
  

Във вторичния сектор въпреки структурните промени са съхранени:

Въпреки това те имат добра ресурсна обезпеченост, относително гарантирани пазари и балансиращи функции на пазара на труда.

Потенциалите на суровинната база – грозде, зеленчуци (в т.ч. ранни), зърнени храни, тютюн, млеко, месо и др. дават възможност за формиране на местни (регионални) преработвателни клъстери затварящ пълния цикъл – добив - преработка – пласмент.

Винопроизводството и зеленчукопроизводството, например говорят за спонтанно формиращ се клъстер по храни и напитки, базиращ се на (все още относително) затворен технологичен и производствен цикъл

Култивираното билкарството и горските плодове имат потенциал за развитие на още един специфичен отрасъл със също затворен в общината цикъл.

И в бъдеще промишлеността ще бъде насочена основно към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка.

Третичния сектор е слабо развит и има потенциал - в количествен аспект не само да задоволява потребностите на населението, но и един значителен контингент приходящи, в т.ч. и от съседни – трансгранични области В общината, обособените са кметства, съобразно пълномощията си поемат част от административното обслужване. Добра развити са системите на деловото обслужване, здравеопазването, образованието и търговията. Спецификата на туристическата „индустрия” обаче изисква нова изграденост, кадри и дислокация на дейностите в перспективните територии.

• 
  Наличие на местни или регионални „клъстери”, или други форми на неофициално и официално сътрудничество между производители;
  

• 
  Малки и средни предприятия – оценка на конкурентноспособността и степента на взаимодействие с търговски партньори от трансграничната област на Турция.
  

В резултат на настъпилите промени в собствеността на предприятията, ликвидацията и раздробяването, както и възникването на нови стопански субекти, наблюдаваната в предходните години стагнация във вторичния сектор е процес на преодоляване с все още колеблива но положителна тенденция към нарастване на обема на инвестициите.

Засега водеща роля имат инвестициите предимно в винопроизводството, съхранението и преработка на зърно и семена и в шивашките предприятия. Последните едва ли биха могли да се отнесат към „стратегическите” за общината, а по скоро са една палиативна мярка за не особено сигурна заетост предимно на женска работна ръка. Те са и с най-добри резултати– с най голям относителен дял на печалбата.

През последните години, макар и все още със скромен дял в общинската икономика се развива строителството. Този факт говори добре за общината, защото след криза, подема в строителството е сигурен показател, че тя вече е преодоляна и икономиката излиза от нея.

Структурните промени в работната сила и в нетните приходи от продажбите показват, че процесът на преструктуриране на икономиката в общината има основания за очаквано развитие на вторичния сектор – на жизнеспособни и високо адаптивни малки и средни предприятия – базирани на местни суровини, чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства.

Към момента търговското партньорство в региона със Република Турция се свежда най-вече до внос на селскостопанска продукция главно от частни лица с цел разпространението в магазинната мрежа от общината. Не съществуват установени пазари на продукция в Турция.