Източниците са три вида – теоритични, нормативни и емпирични /практически/. Непосредствено и най-голямо значение имат практическите.
Методиката разкриваспецифичните криминалистични особености на огледа и претърсването, на разпита и очната ставка, на разпознаването и следствения експеримент, отличителните черти на типичните версии и особеностите на планирането и най-ефикасните тактически способи и средства, които могат да се използват.
Структура на методиката на разследване на отделните видове престъпления.
Към общата характеристика се отнасят четири въпроса: наказателно-правните особености особености на разследвания вид престъпление; общите криминологични и криминалистични особености на разследвания вид престъпление; общите особености и типичн трудности, с които е свързано разследването.
наказателно-правните особености.Анализът и практиката показват, че методическите правила не могат да използвани без задълбочено и всестранно установяване на обекта, обективната страна, субекта и субективната страна на деянието. Без правилна квалификация на деянието не могат да се изградят необходимите версии, нито своевременно да се планира разследването, а оттук и да се използвот съответните правила и препоръки.
криминалистични характеристика.Тя съдържа данни относно подготовката на престъплениет; особености на извършванета му; особености на скриването му; типичните материални следи , които се образуват при извършване на съответния вид престъпление; личността на извършителя, най-разпространените мотиви и т.н.
криминологичнахарактеристика.Тя позволява да се определят причините и условията, способствали за извършване на съответния вид престъпления и на тази основа съдейства за откриване на конкретните причини и условия по конкретно разследваното престъпление, както и за набелязване на мерките, които най-ефикасно могат да послужат в борбата срещу тях.
типични трудности. Анализът им дава възможност да се избягнат някои от тях, а други да се преодолеят по- лесно и по- бързо.
Сподели с приятели: |
