1. теоритични основи на инвестициите

Няколко са определенията на инвестициите:

1.Инвестицията е понятие,което обединява в себе си всички измерения на разионалното управление на парите.

2.Инвестиция е всяко влагане на пари,което гарантира определена възвръщаемост,покриваща първоначалният разход и очакваната печалба.

3.Инвестициите са инструмент за насочване на спестяванията на икономически агенти към активи,които имат възвръщаемост,равна или по-висока от пазарния лихвен процент.

Разгледана в широк смисъл инвестиционната дейност се свързва с вложения на средства в различни обекти на инвестиране с цел получаване на доход.В по-тесен смисъл инвестиция е всяко вложение,което носи увеличение на стойността на вложениято в макроикономически аспект.

Според първия подход инвестициите не трябва да се разглеждат в широк смисъл,защото всяко вложение може да носи доход,но на макроикономическо ниво нвговата реализация не означава прираст,а преразделение на дохода.

Според втория подход трябва да се прави разлика между инвестиции и влагане на капитали,като за критерий служи производственият характер на първите.

Третият подход е обусловен от нарастващото значение на пазарите на ценни книжа,като механизъм опосредстващ превръщането им в реални активи.

Съгласно Закона за насърчаване на инвестициите инвестиция е всяко вложение в :

-акции и дялове в търговски дружества;

-право на собственост върху сгради и ограничени бещни права върху недвижими имоти;

-право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи;

-ценни книжа,в това число облигации и съкровищни бонове;

- кредити,включително под форма на финансов лизинг,за срок не по-къс от 12 месеца;

- интелектуална собственост.

Класификация на инвестициите:

1.Според обекта на вложените средства инвестициите се делят на:

-Реални-представляват съвкупност от вложения в средства за производство-дълготрайни материални активи и нематериални активи.

-Финансови-включват вложенията във финансови активи-ценни книжа,дякови участия,банкови депозити и др.

4.Според формата на собственост на инвестиционния ресурс инвестициите се делят на:

-за ново строителство;

-ако нетните инвестиции са положителна величина то обемът на брутните инвестиции превишава обема на амортизационните отчисления,т.е. инвестицията е ефективна и имаме капиталов прираст,респективно реален икономически ръст;

-ако нетните инвестиции са развни на нула,то обемът на брутните инвестиции е равен на обема на амортизационните отчисления,т.е. в икономиката посстъпват толкова инвестиционни средства колкото се употребяват-налице е продуктово възпроизводство без икономически ръст.

-наличие на свободен капиталов ресурс с оптимална и диверсидицирана по форма на собственост структура-с преобладаващ частен и собствен в сравнение с държавен и заемен капитал;

-многообразие на субекти,разделяне функциите на държавата и частните инвеститори,наличие на посредници и инфраструктура за инвестиране;

-многообразие от обекти за инвестиране;

-разпределяне на инвестиционните капитали спрямо обектите на инвестиране в съответсвие с критериите за икономичека ефективност.

Основните субекти за инвестиционния процес са инвеститорите и ползвателите на обектите на инвестиране.Обектът на инвестиране носи двойствен характер.От една страна обектът може да се разглежда като източник на инвестиционен ресурс,а от друга като инвестиционен носител.

-парични средства,финансови инструменти,ценни книжа;

-материални ценности-сгради,машини,съоръжения оборудване и друго движимо и недвижимо имущество;

-имуществени,интелектуални и други права,имащи парична оценка.

-основен и оборотен капитал;

-дълготрайни материални и нематериални активи;

-ценни книжа-традиционни и спекулативни.

Фактори влияещи на инвестиционния процес:

ВЪНШНИ: -политически,икономически,законодателно-правни,научно технически и природни и екологични.

ВЪТРЕШНИ: капиталова структура на фирмата,фирмена култура и управленски потенциал,финансова обезпеченост,определеност на технологията и оборудването,маркетингово обезпечение и кадрово обезпечение.

Етапи на инвестиционния процес:

Прединвестиционен етап-от формиране на инвестиционния замисъл през предварителното изследване до окончателното решение за приемане на инвестиционния проект.

Концептуалната фаза включва:

-определяне крайната цел и пътищата за нейното реализиране;

-избор на поземлен участък;

-предварителен разчет на разходите;

-определяне чувствителността на проекта към вероятните пазарни промени;

-разработка на проектно-сметната документация;

-оценка жизнеспособността на потенциалните проекти;

-съставяне на план за работа.

Инвестиционен етап-от договаряне до изпълнение на проекта.

Договорната фаза включва:

-обявяване на намеренията;

-съставяне на квалификационни изисквания,като се съблюдават критерии за стойност,качество,пусков срок и др.;

-организиране на търгове за реализиране на проекта и избор на потенциалните изпълнители на проекта;

-сключване на договори за консултации,експертизи,материали;

-сключване на договор с изпълнителя на проекта.

Фаза на реализация на проекта се изразява в :

-изпълнение на оператичния план за строителство и монтаж;

-демобилизация на ресурсите и анализ на резултатите.

Участници в инвестиционния процес:

-инициатор на проекта-генератор на обоснована предприемаческа идея и начин за реализацията й.

-клиент-бъдещ владелец и ползвател на полезните качества на проекта,който определя изискванията и мащабите на проекта,обезпечава финансирането,сключва договорите с изпълнителя и носи отговорност за проекта;

-инвеститор-страна,влагаща средства в проекта с цел максимална възвръщаемост;

-ръководител на проекта-юридическо лице,на което инвеститорът и клиентът делегират правото да организира и ръководи осъществяването на проекта;

-изпълнител-работна група,отговаряща за фактическото изпълнение на проекта;

-одитор-контролира технологичната и финансовата законосъобразност на инвестиционният проект;

-държава-поставя екологични,социални,фискални изисквания свързани с реализацията на проекта;

-потребител-физическо или юридическо лице,което е купувач на крайния продукт,неформално определя изискванията към продукта,формира търсенето й.

Инвестиционният пазар е динамично икономическо явление характеризиращо се със следните елементи:инвестиционно търсене и предлагане,конкуренция и цена.

Инвестиционното търсене се формира под въздействието на макроикономически и микроикономически фактори.

Формирането на инвестиционното предлагане се определя не толкова от факторите,които въздействат на стоковото предлагане,а на показатели,като норма на възвръщаемост,лихвени проценти на бакови депозити и кредити.

Балансираното инвестиционно търсене и предлагане се изразява в установяването на пазарна цена.

3. ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ

Макроикономическо ниво:

1.ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ

- собствени средства

- бюджетни и извънбюджетни средства

- заемни средства

2.ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

- капитал на чуждестранни физически и юридически лица

- средства от международни финансови институции

- средства от международни организации

Микроикономическо ниво:

1.ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ:

- нетна печалба

- амортизационни отчисления

2.ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ:

- банкови кредити

- облигационни заеми

- лизинг

Системата на финансиране на инвестиционния процес се характеризира с единство на източниците,методите и формите на финансиране.Източниците се проявяват посредством две групи методите и формите – традиционни (основни) и нетрадиционни (специфични) с национален или чуждестранен произход.

БЮДЖЕТНОТО ФИНАНСИРАНЕ се осъществява при съблюдаване на максимален икономически и социален ефект и минимални разходи.Различават се следните основни групи:

-субсидии и дотации-отпускат се безвъзмездно за конкретен проект;

-дялово участие-съвместни вложения с корпоративни структури;

-гаранции-държавата влиза в ролята на гарант по кредит отпуснат от корпоративни структури;

-целеви кредити;

-субвенции.

САМОФИНАНСИРАНЕТО се изразява в покриване на текущите и капиталовите нужди със собствени средства.Методите,чрез които се осъществява самофинансирането са емисия на обикновени акции и реинвестиране на нетна печалба.

ДЪЛГОВО ФИНАНСИРАНЕ-методите са банково кредитиране и облигационни заеми.

2.НЕТРАДИЦИОННИ МЕТОДИ:

ЛИЗИНГ-разглежда се като комплекс от имуществени отношения възникващи при предоставяне обекта на лизинга за временно ползване.Предмет на лизинга са движими и недвижими имущества.Основните форми на лизинга са две:оперативен лизинг-бързо остаряващи съоръжения,машини и оборудване и финансов лизинг-който има срок по-дълъг от година.В зависимост от конкретните споразумения при сключването на лизинговия договор финансовият и оперативният лизинг могат да придобият следните форми:пряк,разделен,обратен,експортен и транзитен лизинг.

Пряк лизинг-лизингодателят закупува активите и ги предоставя за ползване на лизингополучателя.

Разделният лизинг-дадено търговско дружество продава свое имущество на лизингодателя и сключва лизингов договор с него за получаване на същото имущество,т.е. доставчик на предмета на лизинга е самият лизингополучател.

Експортен лизинг-участват три или повече страни:производител на предмета на лизинга от една държава,лизингодател от същата националност и лизингополучател от друга държава.

Транзитен лизинг-производителят,лизингодателят и лизингополучателят са с различна националност.

ВЕНЧЪРЕН КАПИТАЛ-

Според по-тясното определение на понятието,рисковият капитал е ресурс,който се насочва към новосъздадени предприятия и/или ориентирани към високотехнологични производства.

Според по-широкото определение –дяловия капитал,осигурен от професионални фирми,които инвестират чрез мениджмънта на стартиращи,развиващи се или трансформиращи се частни компании,които са показали потенциал за значителен растеж.

Същностните характеристики,които са и предимства на тази специфична категория капитал могат да се обобщят така:

-рисковия капитал не е обезпечен с активи и инвеститорът споделя риска с останалите акционери.

-венчърите инвеститори не се ограничават само с предоставяне на финансови средства.

-венчърните капиталовложения се насочват като правило във високотехнологични продукти и наукоемки разработки с голяма степен на неопределеност.

-рисковия капитал е един от малкото финансови инструменти,които не са „компрометирани” и от появата му в България до сега е в „ръцете” на професионалисти.

-времевият хоризонт на инвестицията е дългосрочен – от 3 до 7г.

-възвръщаемостта е под формата на дялов капитал.

-рисковият капиталист обикновено изисква сравнително висока средна годишна норма на възвръщаемост от инвестицията си-минимум 25%

ФРАНЧАЙЗИНГ-е договорно правоотношение по преотстъпване ползването на съвкупност от права срещу възнаграждение.

АКЦИИ

Предимства:Финансирането чрез акции дава възможност за дългосрочно набиране на капитали.Мобилизира се значителен по обем капитал и се разширява капиталовата база.Емисията на акции не изисква допълнителни гаранции.Може да се отложи плащането на дивидент до момента,в който инвестираните средства ще генерират достатъчен доход.

ОБЛИГАЦИИ

Предимства:Акумулираните средства се възприемат се като допълнителен собствен капитал.Притежателите на облигации не участват в управлението на фирмата.Носят фиксирана доходност и разходите в тази връзка могат да бъдат предвидени предварително и ставнително точно.

Недостатъци:Облигационните заеми могат да се използват се само от крупни компании с бизнес история и утвърден авторитет пред кредиторите.Нужни за значителни разходи за емисия,трудно се пласират в кризисни ситуации.Изискуемата им норма на възвръщаемост може да е висока.Дължимите текущи плащания по облигазиите не могат да се отсрочват за „по-печеливш” период.

КОНВЕНТИРУЕМИ ОБЛИГАЦИИ

Предимства:Лихвите по конвертируемите облигации по принцип са по-ниски от лихвите по неконвертируемите облигации.Превръщането на облигациите в акции води до отсрочка в тяхното погасяване.Конверсията има двоен ефект,тъй като намалява заемите и в същото време увеличава акционерния капитал.

Недостатъци:Трудно се „извикват” и няма гаранция,че притежателите им ще ги обменят за акции,когато това е нужно на фирмата-емитент,защото точното време на конверсията на облигации в акции се определя от нейния притежател.

КРЕДИТИ

Недостатъци:Нужно е допълнително обезпечение на кредита.Сумите по кредита са ограничени в определен лимит.Лихвените равнища по предпочитама форма на кредит могат да са високи и се определят едностранно от кредитора.В кризисни моменти,дори и с временен характер,достъпът до банкови кредити е затруднен.

ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ

Предимства:Характеризира се с липса на предварителни разходи.При определени обстоятелства има безвъзмесден характер.Издължаеането е на малки суми за дълъг период.

Недостатъци:Отличава се с ограничен достъп до ограничени средства.Бенефициентите трябва да отговарят на определени стандарти.Разходването на средствата има целеви характер и пренасочването им е невъзможно.

ЛИЗИНГ

Недостатъци:Изисква се предсказуем,постоянен и гарантиран паричен поток.Лизинговата вноска моце да е висока,а в края на лизинговия период могат да възникнат допълнителни плащания.

ВЕНЧЪРЕН КАПИТАЛ

Предимства:Венчърните капитали повишават устойчивостта на собствения капитал.Тази форма за финансиране сама по себе си способността за привличане на финансиране от други източници.Няма натиск за увеличаване на дивидентните плащания,няма текущи разходи под формата на лихви.

Недостатъци:Венчърните капитали са предназначени е за финансиране на ограничена група фирми.Специфичен режим на достъп,разводняване на акционерния капитал.Икономическият контрол над финансираната фирма обикновено се осъществява от венчърния инвеститор.

ФРАНЧАЙЗИНГ

Предимства:Чрез франчайзингът се осигурява незабавен достъп до средства.Капиталът не се разводнява.Като метод за финансиране се характеризира с ниска степен на риск.Не е обвързан със задлъжнялост.

Недостатъци:Наличие на разходи,свързани с предоставане на правата по франчайзинга,трудности при юридическото оформление на взаимоотношенията,преотстъпване на част от прихода на лицето,продало правата.

Традиционни инвестиционни носители се делят на дългосрочни и краткосрочни ценни книжа.Дългосрочните се търгуват на капиталовите пазари.Краткосрочните ценни книжа са инвестиционни носители,който се търгуват на паричните пазари.

ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА

1.Акции-ценна книга за собственост с неограничено дълъг срок на съществуване.Всички акции се характеризират със следните параметри:номинална стойност,емисионна стойност и пазарна стойност.Акциите се емитират в налична и безналична форма.

1.1Обикновени акции-Притежателите им имат правото на дял от фирмата,осигуряващ претенциите към част от кооператична печалба,както и на част от активите на фирмата в случаите на ликвидация.Акциите предлагат текуща доходност под формата на дивиденти.Това са периодични нефиксирани плащания,които зависят от финансовото състояние на фирмата и решението на общото събрание за разпределяне на вече обложената печалба.Видове дивиденти:

-паричен-определя се като фиксирана сума на една акция или процент от пазарната стойност към определена дата;

-в нови акции-изплаща се под формата на нови акции предоставени допълнително и пропорционално на притежаваният брой стари акции;

-комбиниран-изплаща се едновременно в пари и в нови акции в определено съотношение;

-имуществен дивидент-изплаща се под формата на активи;

-дългов дивидент—представлява полица,показваща,че фирмата ще изплати дивиденти на по-късна дата;

-ликвидационен-начин на изплащане на остатъчния дял в случай,че фирмата преустанови дейността си.

1.2Привилегировани акции-също удостоверяват собственост,но могат да се реазглеждат и като комбиниран инвестиционен носител,съчетаваш някои характеристики на обикновенните акции и облигациите.Притежателите на привилегированите акции имат право на гарантиран фиксиран дивидент.Привилигированите акции дават по-голяма сигурност и носят по-малък риск в сравнение с обикновенни акции.В замяна на това техните притежатели имат ограничени првава при избора на ръководство и вземане на решения във връзка с управлението на капитала на акционерното дружество.Привилегирораните акции нямат право на глас в Общото събрание,но в случаи на закъсняло дивидентно плащане (над 1год.) могат да придобият това право до момента на изплащане на дивидентите.

2.Облигации-е ценна книга за дълг.Всички финансови права по облигациите се удовлетворяват преди тези на акционерите.Текущият доход от облигациите е гарантиран и фиксиран под формата на лихва.Лихвата се изчислява от номиналната стойност на облигацията по предварително обявен лихвен процент,които може да бъде фиксиран или да варира в зависимост от основния лихвен процент или сконтовия лихвен процент на централната банка.Когато лихвения процент по облигационен заем е променлив се обявява отклонението му от лихвения процент приет за базисен.

КРАТКОСРОЧНИ ЦЕННИ КНИЖА

1.Съкровишни бонове-те са най-търгуваният актив на паричния пазар.Удостоверяват дълг на държавата към притежателите им.Имитират се от Министерството на финансите или централната банка с цел финансиране на бюджетен дефицит или реализация на правителствени програми.Съкровищните бонове са безрискови активи със стандартен срок (падеж),вариващ от 3 мес. До 1год.Текущият им доход се формира от лихва или досконт,който е отстъпка от номиналната стойност.Номиналната стойност най-често е кръгло число,кратно на 100.Използват се 2 основни вида емисии на съкровищни бонове:

-регулярни-серии,чието емитиране се извършва в точно определен период.Обикновено предлагане на нови емисии от 3-месечни и 6-месечни съкровищни бонове се извършва ежеседмично,а на едногодишни-ежемесечно;

-нерегулярни-серии,емитирани при нужда от допълнителни финансови средства,над набраните по регулярния способ.

2.Търговски ценни книжа-при определяне обхвата на търговските ценни книжа се открояват две относително различни видове групи:

-първа група:индивидуални-уникални за всеки случаи на поемане търговски ценни книжа в лицето на полиците;

-втора група:-масови,публични и сериини емисии на търговски ценни книжа.

3.Оборотни депозитни сертификати-са краткосрочни ценни книжа емитирани от банка или друга финансова институция.Те удостоверяват откриването на срочен депозит на падежа,на който представителя ще изплати депозираната сума и уговорената лихва.Срокът на тези депозити варира от 30дни до 18месеца,като най предпочитани са тези с матуритет от 4 или 6 мес.Депозитните сертификати трябва да се разглеждат като производни на срочните депозити,защото имат редица приимущества,които са и техни същностни характеристики:

-депозираните сертификати,като вид ценна книга,са обект на търговия;

-депозитните сертификати,имат инвестиционно предназначение;

-депозитните сертификати осигуряват по-висока лихвеност от срочните депозити,както за инвеститора,така и за емитента;

-при срочните депозити титулярът не може да преговаря за размера на лихвения процент;

-веднъж договорен размерът на лихвения процент по депозитен сертификат се начислява до падежа и не се променя дории при промяна на основния лихвен процент,докато величината на лихвените плащания по срочните депозити подлежи на корекции;

-свидетелство за срочен депозит винаги е поименно,докато депозитния сертификат,имащ характер на ценна книга може да се издава и на приносител.

4.Споразумение за обратно купуване на ценни книжа(Репо-споразумения)-Това е форма на заем,при който получателят на средствата продава на кредитора ценни книжа и поема задължението да ги изкупи обратно на определена дата или при поискване по цена,която гарантира определена възвръщаемост.В зависимост от срока на действив се различават два вида споразумения:

-срочни,при които обратното откупуване на книжата става след изтичането на предварително определен срок;

-безсрочни,при които няма опредлен срок и откупуването на книжата става при изразено желание от някоя страна в споразумението.

5.Банкови акцепти-се издават по пътя на търговския кредит и в основата им стой търговска сделка.Ако предварително е договорено отложено плащане между купувачът и доставчикът за дадена стока удостоверяване на задължението и документирането му става със специална полица издадена от купувача и предоставена на доставчика.Банковият акцепт може да се прехвърля многократно и на падежа се предявява на вносителя за изплащане на номиналната стойност,включваща стойноста на сделката плюс отсъпка или лихвен процент за ползването на търговския кредит.

Някой автори с цел по-точно и задълбочено определяне разделят нетрадиционните инвестиционни носители на две групи-производни и деривати.

Производни ценни книжа са тези,които носят едновременно елементи на дългови и дялови ценни книжа.

Дериватите имат характер на контракти,чрез които се получава възможност за опражняване на права или задължения върху базовите инвестиционни носители.

Производни ценни книжа

1.Конвертируеми привилегировани акции-това са привилегировани акции,които се превръщат в обикновенни на предварително фиксирана цена.

2.Варанти-ценни книжа,които дават на притежателя им право,но не задължение да купи определен базов инструмент на фиксирана цена в рамките на определен период от време.

3.Конвертируеми облигации-са сходни с варантите.Освен,че имат всички качества на обикновенна облигация,конвертируемите облигации дават право на притежателя си да ги обмени за определен брой акции по всяко време до падежа.

ДЕРИВАТИ

1.Депозитарна разписка-е пазарна ценна книга,представляваща определено количество акции.Тя е производен инструмент в смисъл,че изходящата ценна книга се придобива и е собственост на депозитаря,които пуска свои собствени разписки,удостоверяващи че държателите на депозитарната разписка имат право да се ползват от изгодите на базистните ценни книжа.

2.Фючърс/Форуърд-същноста им се свежда до сключване на договора за бъдеща доставка на реални,финансови или ликвидни активи на определено място и в точно определено време при предварително фиксирана,в момента на сключване на договора цена.Има два вида фючърсни договори:

-фючърс за покупка-договор за бъдеща покупка на актив по цена,фиксирана днес,с очакване за бъдещо повишение на цената;

-фючърс за продажба-сделка за бъдеща продажба,на актив с очакване,че до настъпването на задължението за доставка,цената на този актив ще спадне.

ОПЦИИ-е право на избор определя се като контракт,който позволява,но не задължава неговия притежател,да купува или продава даден финансов или реален актив в рамките на предварително определени срок и цена.Опция ,даваща право за покупка се нарича кол-опция,а опцията даваща право за продажба – пут-опция.

Възможни сделки са:

-купувачът на опция за покупка придобива правото в определен срок да закупи актив на фиксирана цена от притежателя му.Купувачът очаква повишение на цената на базовия актив;

-продавачът на опция за покупка поема задължението да продаде базов актив на купувача и то на фиксирана цена.Продавачът очаква падане на цените;

- купувачът на опция за продажба придобива правото в определн срок да продаде актив на фиксирана цена.Купувача очаква спадане на цените на базовите активи;

-продавачът на опция за продажба поема задължението да купи базов актив на фиксирана цена.Продавачът очаква покачване на цените.
9.ИНВЕСТИЦИОНЕН РИСК

Инвестиционния риск се определя като несигурност, свързана с очакваната възвръщаемост от направена инвестиция. Той изразява възможност за разминаване между фактическите и очаквани постъпления от направената инвестиция вследвствие на неопределеността на инвестиционните условия.

*външно и вътрешноикономически риск- породен от непредвидими изменения на икономическата среда в страната и чужбина;

*социално-политически риск- обединява съвкупността от фактори пораждащи изменениш или нестабилност на политическата система;

*екологичен риск- свързан с възможността от загуби в следствие на природни катаклизми, бедствия, аварии, замърсяване на околната среда;

*Инфлационен риск- произтича от не отчитане темповете на инфлация и/или грешки в прогнозата им, намалява покупателната способност на парите;

*други обществени рискове- породени от промяна в икономическата цикличност и конюктурни изменения на стопанската среда;

Специфичният риск(уникален, несистематичен риск) е индивидуален и се обуславя с особеностите на финансовата и инвестиционната политика на самата организация. Уникалният риск се свързва с грешки, пропуски и организационни недостатъци вътре във фирмата.

1. 
   портфейлниоят риск е съвкупен риск, опреден от качествата на инвестиционните обекти в портфейла и включва:
   

*селективен риск- свързан с невярна оценка при подбора на инвестиционните обекти в портфейла;

*риск от излишна концентрация- породен от тесен „спектър” на инвестиционните обекти в портфейла(недостатъчна диверсификация).

2. Рискове, свойствени за различните инвестиционни обекти трябва да се отчитат при оценка на отделните обекти и при включването на последните в инвестиционни съвкупности(портфейли). Такива са:

*международен риск- възниква при осъществяване на инвестиционна дейност в страни с неустойчиво икономическо, социално, политическо и екологично положение.

*отраслов риск- в резуктат на конюнктурни изменения в определени отрасли, породени от цикличност, изчерпване на производствени ресурси в отрасъла „преориентация” на икономиката;

*регионален риск- свързан с неустойчижи състояния на икономиката в определен регионб

*времеви риск-породен от неправилно определяне на момента за осъществяване на инвестиционните вложения и/или тяхната реализация, породен от сезонни циклични колебания

*ликвиден иск- произтича от загуби при реализация на инвестиционни обекти следствие изменение на оценката на инвестиционните му качества, свойнствени за различните видове обекти

*риск от небалансираност- възниква при несъответсвие между обекта на вложение и източника за финансирането му

*опрерационен риск- в резултат на нарушение в технологията на инвестиционните операции
Измерване на инвестиционните рискове

За оценка на инвестиционния риск е възприето да се ползват два показателя-стандартно отклонение и бета-коефицент.

Първо: Определя се средната очаквана величина на нормата и печалбата. Тя се пресмята като средно претеглена величина на база данни за минали периоди или прогнозни дейности. Използва се следната формула:

Второ: така изчислената очаквана норма на печалбата се изважда от всяко значение на нормата на печалбата при отделните събития, за да се получи серия от отклонения около очакваните значения:

Четвърто: изчислените резултати на дисперсиите за всеки възможен случай се сумират и се определя стандартното отклонение като корен квадратен от сумата на дисперсиите на всеки възможен случай:

Бета-коефицентът представлява показател за еластичността на ценните книги по отношение на ценовата динамика на капиталовите пазари. Бета коефициентът се изчислява по следната формула: