възможност за използване на идентификационните признаци на писмената реч при извършване на почеркова експертиза и на експертиза на машинописни текстове.
Видове писмо: а) пиктографско писмо – най старото и най-слабо развитото, с най-малки възможности за закрепване на човешката реч и за предаване на една от главните особености на езика – звуковата. Не могат да бъдат закрепени абстрактните страни на човешката мисъл. В замяна на това писмото в рисунки (пиктограми) дава нагледна представа за съответните предмети и явления от действителността; б) идеографско писмо – то е резултат от постепенното превръщане на пиктограмите в идеограми (символи), като вместо рисунка на целия предмет или явление се изобразяват само неговите най-характерни черти. Типично идеографско писмо е китайската писменост. При идеографското писмо всеки знак (йероглиф) изразява отделна дума или част от дума без звуковите особености на езика; в) силабическо (сричковото) писмо – появява с в древна Месопотамия. Отделните знаци изразяват отделни срички от думата. Използват се главно идеограми, но е възможна и употреба на пиктограми. Такова писмо е японската писменост; г) фонетично (буквено-звуково) писмо – създадено е от финикийците. При него всяка буква изразява отделен звук и по-изключение няколко букви изразяват един звук.
