Назначаване – основанията са три:
когато е изчерпана възможността за почерково или техническо изследване на документа поради маскировка или имитация на почерка или поради липса на подходящ сравнителен материал;
когато документът е написан ръчно или на машина от друго лице по представен текст;
когато е необходимо да се осигури по-голяма обективност чрез паралелно и независимо изследване на документа наред с почерковото или с техническо изследване;
При кратък текст и стандартно шаблонно изложение експертизата не може да се извърши успешно.
Обект – писмената реч в документа и писмени материали от различен характер (официални и частни документи, научни, художествени и др. произведения).
Задачи: 1) установяване на автора на документа, респективно дали едно лице е автор на няколко текста; 2) установяване дали техническият изпълнител е и интелектуален автор, като в този случай изследването е комплексно – и на писмената реч, и на почерка или на машинописния текст; 3) установяване на географския район, в който авторът живее, социалната му принадлежност, възрастта и професията му, когато има отразени признаци за това.
През този стадий за разлика от другите експертизи се осигурява и необходимия сравнителен материал.
Подготовка – събиране на допълнителен сравнителен материал (могат да се използват и трите вида образци за сравнение – свободни, условносвободни и експериментални). Изпращат се и материалите по делото.
Извършване – изразява се в откриване и характеристика на признаците на писмената реч. Те са де групи: признаци на езиковите навици и признаци на интелектуалните навици на автора. Според Цеков трябва да се имат предвид още две групи признаци: емоционални и удостоверителни.
В зависимост от идентификационната им роля признаците на писмената реч се делят на общи и частни. Към групата на общите се отнасят: степента на общото езиково, интелектуално и емоционално равнище на писмената реч; степента на яснота и точност, степента на обстоятелственост и аналитичност; функционално-семантичния тип на речта – описателна, повествователна, оценъчна. Към групата на честните признаци се отнасят: стиловите признаци (строеж на изречението, форми на излагане на мисълта и др.); лексикални и фразеологични признаци (говорят за езиковата култура на автора), речникови особености (позволяват да се направи характеристика на лицето въз основа на използваните професионални термини, жаргони, диалектни думи, архаизми и др.); фонетико-граматични признаци (отразяват устойчиви граматични грешки в употребата на предлозите и представките, в съгласуването и членуването, в буквения състав на думите и др.); морфологични признаци (отразяват степента на глаголната наситеност, устойчиво допускане на грешки при употреба на глаголните времена, на наставките и на пълния член); топографически признаци – имат значение само, когато текстът е написан от интелектуалния автор на документа (начин на цитиране, честа употреба на някои препинателни знаци и др.).
Въпрос № 18 – Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин в документи и разчитане на заличения текст (І). Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи(ІІ).
І. Експертизите за техническо изследване на документи (установяване на поправки в документи) се отличават с някои особености в сравнение с другите експертизи на документи:
|
