Кръстоносните походи

98
намерение да пометат своя противник. Те настъпват в обичайния за тях клин. В първата редица пет отбрани рицари. Във втората — седем, в третата — девет и т.н. Гледан отгоре, техният боен ред прилича на свинска зурла. Затова го наричат „свиня“. Призори желязната свиня устремно се втурва срещу русите. Тежковъоръжената й зурла се врязва в предния руски полк. Върху леда на езерото се разгаря едно от най- ожесточените сражения в руската история. Предният руски полк е пометен. Но средният е съставен от най-отбрани тежковъоръжени во̀йни. Той устоява. „Свинята“ се запъхтява. Движението й се забавя.
Спира на място. Започва „зла“ по израза на Летописеца сеч. Отборните флангови дружини я удрят отстрани, а в решителния момент скритият конен резерв, командуван от Александровия брат княз Андрей
Ярославлевич, налита в тил. „Свинята“ е в пълно обкръжение. Русите се вмъкват между разбърканите рицарски редици. Подлагат ги на унищожение. Кръвта се лее като вода. Ледът не издържа тежестта на рицарите и се попуква. Студените води на езерото поглъщат стотици.
Жалки рицарски остатъци се изскубват от зловещото място и удрят на бяг.
С това и завършва бележитото Ледово побоище. Немската опасност над източнославянските земи е ликвидирана задълго. А княз
Александър Ярославлевич Невски се нарежда сред най-великите пълководци в световната история.

99
„Ледовото побоище“ пресича апетитите на немските завоеватели към руските земи. Но змийското гнездо още не е унищожено.
Агресорите изпитват още веднъж съкрушителния удар на славянските народи. Това става век и половина след „Ледовото побоище“ — в битката при Грюнвалд.
През втората половина на XIV век Орденът насочва агресията си срещу земите на католическа Полша. Пред тази обща угроза през 1386
година между полския крал Ягело и великия литовски княз Витолд се сключва уния. А когато Орденът заграбва Добжинската земя и Жемайте
— области, населени със славяни в състава на Полско-литовското кралство, на 6 август 1409 година избухва „Великата война“.
Великият магистър на Тевтонския орден Улрих фон Юнгинген си осигурява помощта на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски и на чешкия крал Вацлав. От различни страни на Европа под неговите знамена се стичат наемници и авантюристи. Така войската на Ордена

100
достига около 85 хиляди души. Тя е отлично въоръжена и дисциплинирана. Представлява страшна ударна сила.
Срещу нея Ягело и Витолд противопоставят полско-литовската войска, подпомогната от руски смоленски полкове, един четирихиляден чешки спомагателен отред начело с бележития пълководец Ян Жижка и 30-хилядна лека татарска конница. Всичко около сто хиляди.
Двете войски се срещат на 15 юли 1410 година между селата
Грюнвалд и Таненберг. Развихря се прочутата Грюнвалдска битка.
Първи започват боя дружините на Витолд. Леката татарска конница лети в атака. Посрещат я смъртоносните гюлета на стоте орденски оръдия. С победни химни тевтонците потеглят като желязна лавина в контраатака. Дружините на Витолд не издържат. Обръщат гръб в отстъпление. Рицарите напират срещу главните полски сили. Врязват се в бойния им ред, неотстъпно си пробиват път. Напорът им е силен и неудържим. Победата изглежда близка. Но за Улрих фон Юнгинген е рано да се радва. „В това сражение само руските витязи от смоленската земя, построени в три отделни полка, крепко се биха с враговете и не взеха участие в бягството… И макар един от полковете да беше жестоко поразен и даже знамената му да се склониха до земята, то другите два полка, сражавайки се храбро, удържаха връх над всички мъже и рицари, с които се срещаха в ръкопашния бой, докато не се съединиха с отрядите на поляците“ — съобщава полският летописец
Ян Длугош. Твърдият отпор на смоленските полкове прекършва устрема на кръстоносците. Поляците възстановяват бойния си ред.
Съвземат се и отредите на Витолд. Сега идва ред рицарите да се объркат. Те правят опит да отстъпят към Грюнвалд. После безредно удрят на бяг. Много загиват от преследващите ги полско-литовски войски. Други се издавят в околните тресавища и блата. Загива и великият магистър на Ордена Улрих фон Юнгинген. Така в едно- единствено сражение се решава изходът на „Великата война“ между хищния Орден и Полско-литовското кралство. Орденът не е ликвидиран, но неговата нападателна мощ е завинаги сломена.
Агресията му срещу славяните е окончателно пресечена. В 1466 година прекратява своето съществуване. Остава само мрачен спомен за нечувано жестоката и страшна агресия на немските феодали в славянските земи.

101
[1]
Марка — административно-териториална единица в
Германската империя, а управителят й — маркграф.
↑

102

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: