Кръстоносните походи


ОТКОЛЕШНАТА СВЕЩЕНА ВОЙНА



Pdf просмотр
страница22/29
Дата18.04.2022
Размер1.66 Mb.
#114131
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   29
Кръстоносните походи Георги Гавраилов
ОТКОЛЕШНАТА СВЕЩЕНА ВОЙНА
Малко остава на франкските държави да живеят. Последните им години преминават в разорителни войни и междуособици. Тамплиери и хоспиталиери взаимно се изтребват. Венецианци, генуезци, пизанци и провансалци леят кръв за противоречивите си търговски интереси.
Разядени от вътрешни противоречия, франкските държавици са безпомощни пред външните врагове. Още преди седмата свещена война монголите завладяват Сирия и опустошават Антиохийското княжество. А през 1260 година повелител на Египет става енергичният султан Бибарс. И той като Саладин решава да изгони франките от техните убежища. Напразни са опитите на малобройните франкски войски да противостоят. Които приемат исляма, стават роби.
Които упорствуват — подлагат главите си на дръвника. В 1265 година египетските войски завземат Кесарея. През февруари 1268 г. — Яфа.
През май същата година идва ред на Антиохия. Всички мъже на превзетия град загиват. Жените и децата победителите си разделят като роби.
Ударът е смъртоносен. В християнски ръце остават само
Триполи и Акра.
Тези печални събития карат папа Климент IV отчаяно да зове за нов кръстоносен поход. Но европейските владетели не искат и да знаят. На папския призив отвръща само Людовик IX… Изглежда с годините благоразумието все повече го напуска. Поражението при
Мансура и египетския плен не са го вразумили.
23-ти март 1270 г. Членовете на Парламента чакат своя владетел.
Откъм масивните врати екват фанфари. Глъчката притихва. Обкръжен от пажове и царедворци, Людовик IX „Свети“ с бавна и величествена походка се отправя към трона. Сеньори, епископи и градски патриции превиват гръб в поклони. Но вместо раболепна почит в очите им напира изненада. В ръката си кралят носи венец от тръни.
Недоумението още повече расте, когато Людовик с тъжен глас започва да изрежда мъките на „светата земя“. Велможите и едрите търговци


89
тревожно се споглеждат. А когато „светият“ крал с набожно примирение известява решението си да помогне на вярата, грамадната зала застива в неловко мълчание… Гробна тишина цари, когато кралят поема кръста от ръката на папския легат кардинал Цецилий. Няма го бурният възторг и сълзите на първите свещени войни. И когато кралят подканя знатните благородници да последват примера му, те остават безмълвно неподвижни.
След „негово величество“ говори кардинал Цецилий. Той има по-голям успех. Подир трите сина на краля кръста поемат няколко десетки сеньори и духовници. Но види се не от желание, а за да угодят на своя крал.
Обявена е осмата свещена война.
Вестта за решението на крал Людовик IX се разнася из Европа.
Духовници и папски легати славословят „душеспасителната“
постъпка на френския владетел. И макар че цяла Европа отвръща с мълчание на Людовиковата приумица, намират се още рицари, алчни за злато и приключения. Те се стичат от Англия и Шотландия, от
Португалия, Кастилия и Арагон. За поход се стяга и неаполитанският крал, жестокият и хитър брат на Людовик — Карл Анжуйски. Той обаче няма намерение да воюва в кошмарния Египет. Плановете му са други.
За нуждите на похода във Франция се въвежда нов поголовен данък. Папа Климент IV облага духовенството с една десета част от приходите му. Макар и неохотно, то отделя исканата сума.
Часът на тръгването наближава. Бавно и с нежелание сеньорите се откъсват от своите замъци, защото не са забравили египетските ужаси. За да ги подтикне, кралят поема издръжката им по време на похода.
И тъй на 4 юли 1270 г., натоварени на генуезки кораби,
кръстоносците отплуват от пристанището Егморт в Южна Франция.
Четири дни по-късно те слизат в сардинското пристанище Каляри.
Дотук са пътували без определена посока. Едва сега графовете и бароните са свикани на кралски съвет, за да уточнят накъде да продължат. Едни предлагат към „светите места“. Но има и друго предложение — Тунис.
Тунис?… Мнозина са изненадани. Какво ще правят там?… Но за
Тунис държи както користолюбивият Карл Анжуйски, така и самият


90
Людовик. Според кралския биограф Жофроа Болие, беят на Тунис пожелал да се покръсти. Бог му „внушил“ това с помощта на благочестивия френски крал… Зарадван от решението на бея,
„светият“ крал бърза да върне една заблудена овца в стадото христово…


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница