Кръстоносните походи
Изтегляне 1.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Поклонник-пилигрим. Из ръкописите на Националната библиотека в Париж Най-напред „светата земя“ е била в границите на Византия. Сетне я завладяват арабите, а от 1071 година — турците селджуци. Те, както и арабите, не пречели на християните. Никой не забранявал на поклонниците да се кланят по „светите места“. Но църквата знае как да използува поклонничеството за свои цели. Хиляди монаси и свещеници разпространяват слухове за мъки и теглила, причинени на поклонниците от „безбожните“ селджуци. Няма значение, че това са лъжи. За папата е важно невежите селяни да обърнат погледите си на Изток и да забравят всяка мисъл за бунт. Пътят е добре налучкан. Многолюдни сборища жадно попиват разказите за страданията на бедните поклонници. Много хора вече тръпнат от възмущение и желание за мъст над „ругателите на гроба господен“. Папа Григорий VII може да бъде доволен. Но германският плен през 1085 година го откъсва от бурните земни дела. 7 Новият римски първосвещеник Урбан II се запретва да осъществи плановете на своя предшественик. Той също предлага църковна уния [2] на Византия. Император Алексий Комнин отказва. Ясно! На братята-гърци трябва да се „помогне“ с оръжие. Католическият свят кипи в подготовка да го стори. Поклонниците разказват за приказното великолепие на Константинопол, за златокуполните му храмове и величествени дворци, за чудния разкош на източните градове. Странствуващи певци и разказвачи редят примамващи слова за земния рай на изобилието и охолството. По сборища и стъгди, по градски площади и панаири монаси разплакват слушателите с измислени описания на страшните бедствия и мъченичества, на които са подложени християните — поклонници на Изток. Многолетните усилия на църквата дават обилни плодове. Миражът на златото и „гроба господен“ обединява сеньори, рицари и селяни в едно. Общото движение на Изток трябва да сломи ромейското упорство, да отвлече метежните сили далеч от господарите и църквата. От него ще се роди така желаното и дълго подготвяно световно католическо господство. А и сам бог сякаш дава знамение на своите католически чада. Селджукската държава е в упадък. Притиснат от нашествениците — нормани, печенеги и турци, византийският император Алексий Комнин е принуден да моли за помощ: „Ние се отдаваме във вашите ръце…“ Дали точно такива са посланията на императора, или така ги преправят алчните сеньори и прелати [3] , никой не се пита. Те наливат масло в огъня на пламналата алчност. Свещена война за „гроба господен“! Идеята за кръстоносен поход е узряла. Западна Европа, алчна и жестока, суеверна и невежа, е готова да потегли, подведена от църквата, на бой за „делото на кръста“. За кръв, богатства, приключения и плячка! [1] Реконкиста (исп.) — отвоюване. Под това име са известни войните на европейските феодали за изтласкване на арабите от Пиренейския полуостров. Реконкистата е прогресивно явление, защото е спомогнала за обединението на Испания. ↑ [2] Уния — политически или църковен съюз, обединение. ↑ 8 [3] Прелат — лице, което заема високо положение в църковната йерархия като кардинал, архиепископ, епископ, абат и др. ↑ |