УРОК 332 Страхът оковава този свят, прошката му дава свобода

1. Егото създава илюзиите. ²Истината премахва неговите зли сънища като ги озарява и разпръсква. ³Истината никога не поражда агресия. ⁴Тя просто съществува. ⁵И чрез нейното присъствие съзнанието се възстановява от фантазиите, пробужда се за реалността. ⁶Прошката е покана истината да проникне и заеме полагащото й се място в съзнанието. ⁷Без прошка то е оковано и убедено в собствената си безплодност. ⁸Но благодарение на прошката светлината озарява съня на мрака, предлагайки му надежда и давайки му средствата да осъществи свободатa, която е негово наследство.

1. Противоречието трябва да бъде разрешено. ²То не може да се избегне, нито да се отстрани, отхвърли, замаскира, да се види някъде другаде, да се нарече с друго име или да се скрие чрез измама, ако трябва да се избегне. ³Нужно е да се види точно такова, каквото е, там, където се мисли, че се намира, в реалността, която му се придава и с целта, която съзнанието му е приписало. ⁴Защото само тогава се премахват защитните механизми и истината може да изгрее, така че то да изчезне.

1. Няма да чакам нито ден повече, за да открия съкровищата, които ми предлага моят Отец. ²Напразни са всички илюзии и сънищата изчезват още в момента на пораждането им от мисли, основани на лъжливи възприятия. ³Нека днес не приемам подобни жалки дарове. ⁴Божият Глас предлага Божия мир на всички, които чуват и избират да го последват. ⁵Това е изборът ми днec. ⁶И така отивам да открия съкровищата, които Бог ми е дарил.

1. Прошката е избор. ²Аз никога не виждам своя брат такъв, какъвто е, защото това е далеч от всяко възприятие. ³В него виждам само това, което желая да видя, защото ми се иска то да бъде истината. ⁴И реагирам само на него, независимо от въздействието на външните събития. ⁵Избирам да виждам само онова, което ми се иска и само то е пред очите ми. ⁶Невиността на моя брат е свидетелство, че желая да видя собствената си невинност. ⁷А това ще стане, след като избера да погледна на своя брат в нейната свята светлина.

1. Прошката е метод, насочен към преодоляване на възприятията. ²Познанието се възстановява, след като възприятията първо се променят и след това напълно се оттеглят пред оно­ва, което завинаги остава отвъд най-върховните им възможности. ³Защото гледките и звуците в най-добрия случай могат да послужат, само за да извикат спомена, който е отвъд тях. ⁴Прошката премахва всички деформации и явява скрития олтар на истината. ⁵Нейните лилии сияят в съзнанието и го зоват да се завърне и да се вгледа в себе си, за да открие онова, което напразно е търсило навън. ⁶Защото тук и само тук то възстановява своя мир, бидейки обител на Самия Бог.

1. Невинността ми гарантира съвършен мир, вечна сигурност, неизменна любов, освобождение от всякаква мисъл за загуба; пълно избавление от страданието. ²И само щастието може да бъде мое състояние, защото ми е дадено само щастие. ³Какво да направя, за да узная, че всичко това ми принадлежи. ⁴Трябва да приема изкуплението и нищо повече. ⁵Бог вече е извършил всичко необходимо. ⁶Трябва само да узная, че не се нуждая от нищо, освен да приема своето Аз, своята невинност, ко­ято е сътворена за мен и ми принадлежи, да почувствам Божи­ята Любов да ме закриля от зло, да разбера, че Отец обича Своя Син; да позная, че аз съм Синът, когото моят Отец обича.

1. Тази мисъл е достатъчна, за да дойде спасението на целия свят. ²Защото в тази едничка мисъл, всеки се освобождава от страха. ³Сега узнава, че никой не го заплашва и нищо не може да бъде опасно за него. ⁴Той няма врагове и е в безопасност от всич­ко външно. ⁵Неговите мисли могат да го уплашат, но тъй като те­зи мисли принадлежат само на него, той има силата да ги промени и да смени всяка мисъл, свързана със страх, с щастлива мисъл, свързана с любов. ⁶Той сам е разпънал себе си, но Бог има план, според който Неговият възлюблен Син ще бъде спасен.

1. Никой не се стреми към болка. ²Но може да си мисли, че бол­ката е удоволствие. ³Никой не би отминал своето щастие. ⁴Но може да си мисли, че радостта е болезнена, заплашителна и опасна. ⁵Всеки ще получи онова, което желае. ⁶Но може да се обърка по отношение на нещата, които желае; на състоянието, което би постигнал. ⁷Той е поискал онова, което може да му донесе страх и страдание. ⁸Нека днес бъдем решени да пожелаем онова, към ко­ето, действително се стремим и само него, за да проведем деня без страх, без да смесваме болката с радост и страха с любов.

2. Ликувай днес! ²Бъди щастлив! ³Няма място за нищо друго, освен радост и благодат през днешния ден. ⁴Нашият Отец е спасил Своя Син днес. ⁵Всеки от нас ще бъде спасен този ден. ⁶Никой няма да остане в страха и няма такъв, който Отец да не приеме при себе си, пробуден на Небето, в Сърцето на Любовта.

1. Чудото е изправление. ²То не твори, нито променя нещо реално. ³То само обръща поглед към злощастието и напомня на съзнанието, че онова, което вижда, е лъжа. ⁴То премахва грешката, но не се опитва да отиде отвъд възприятията, нито да надхвърли функцията на прошката. ⁵Така то остава в границите на времето и въпреки това проправя пътя за връщане и пробуждане на любовта, тъй като страхът трябва да се преодолее пред нежното лекарство, което носи чудото.

2. Чудото съдържа дара на благодатта, защото този дар се дава и получава едновременно. ²Така то илюстрира закона на истината, на който светът не се подчинява, защото напълно не разбира начина, по който се проявява този закон. ³Чудото преобразува възприятието, което е било превратно и така поставя край на странната деформация, която се е проявявала. ⁴Сега възприятието е открито за истината. ⁵Така се вижда, че прошката е оправдана.

3. Прошката е дом на чудесата. ²Очите на Христос ги даряват на всички, които погледнат в милост и любов. ³Възприятието се коригира в Неговия поглед и онова, което е било отправено като проклятие, идва като благословение. ⁴Всяка лилия на прошката предлага на целия свят безмълвното чудо на любовта. ⁵И всяка лилия се полага пред Словото Божие върху вселен­ския олтар на Твореца и Творението в светлината на съвършена чистота и безкрайна радост.

4. Чудото се приема първоначално на вяра, защото да молиш за чудо означава, че съзнанието е подготвено да мисли за неща, които не може да види и не разбира. ²И все пак вярата ще до­веде своите свидетели, за да покаже, че онова, на което тя се основава, наистина реално съществува. ³И така, чудото ще оправдае твоята вяра в него и ще покаже, че тази вяра е имала свои­те основания в един по-реален свят от този, който си виждал преди - свят, избавен от онова, което си си въобразявал, че съществува в него.

5. Чудесата валят като капки изцелителен дъжд от Небето върху сухия и прашен свят, където прегладнели и жадни създания идват, за да умрат. ²Сега те имат вода. ³Сега светът се раззеленява. ⁴И навсякъде покълват следите на живота, за да покажат, че онова, което е родено, не може да умре, защото имащото живот притежава безсмъртие.

2. И тогава нека не атакуваме своята невинност, защото тя съдържа Божието Слово за нас. ²И в нейното благо отражение ние сме спасени.

2. Братко, прости ми сега. ²Идвам при теб, за да те взема с мен у дома. ³И както вървим заедно, светът идва с нас по пътя ни към Бога.

2. Милостта и мирът Божии са свободни. ²Спасението няма цена. ³То е дар, който трябва свободно да се дава и получава. ⁴И това ще научим днес.

2. Колко сме близо един до друг, когато отиваме при Бога. ²Колко близо е Той за нас. ³Колко близо е краят на съня за грях и изкуплението на Божия Син.

2. Мир на всички търсещи сърца днес. ²Светлината идва, за да даде чудеса за благословение на изнурения свят. ³Светът ще наме­ри отдих днес, защото ние ще дарим онова, което сме получили.

2. И когато дойде вечерта на този ден, ние няма да помним нищо друго, освен мира Божий. ²Защото днес ще познаем онзи мир, който ни принадлежи, когато забравим всичко, освен Божията Любов.

2. Вслушай се днес, бъди притихнал и чуй нежния Глас на Бога, който те уверява, че Той съди за теб като за Син, когото обича.

2. Божията благодат ни е достатъчна за всичко, което Той иска от нас да осъществим. ²И избираме само това, да бъде волята ни също както Неговата.

2. Отец познава нашите нужди. ²Той ни дарява с благодат, за да ги посрещнем. ³И така, ние Mу се доверяваме да ни изпрати чудеса, които да благословят света и да изцелят нашите съзнания, зa да се завърнем при Него.

2. И докато натрупваме чудесата от него, ние наистина ще бъдем признателни. ²Защото, както си Го спомняме, Неговият Син ще възкръсне за нас в реалността на Любовта.

2. Нашата употреба на думите сега е почти към края си. ²В последните дни на годината, която предадохме заедно на Бога, ти и аз открихме единна цел, която споделяме. ³Така ти се свърза с мен и каквото съм аз, това си и ти. ⁴Истината за нашата същност не може да се опише с думи, но ние можем да осмислим предназначението си тук и думите могат да говорят за него и да учат на него, ако ние самите бъдем пример за своите думи.

3. Ние сме носители на спасението. ²Приемаме своята роля като спасители на света, който чрез общата ни прошка е изкупен. ³И така този наш дар ни се дарява. ⁴Гледаме на всеки като на брат и възприемаме всичко като добро и добродетелно. ⁵Не търсим друго предназначение, освен да достигнем дверите на Небето. ⁶Познанието ще ни се върне, когато осъществим своя дял. ⁷Интересува ни само това да приемем истината.

4. Наши са очите, посредством които Христовото виждане съзира света, изкупен от всяка мисъл за грях. ²Наши са ушите, които чуват Гласа на Бога да оповестява, че светът е безгрешен. ³Наши са съзнанията, които се обединяват, когато благославяме света. ⁴И от единството, което сме постигнали, призоваваме всички свои братя, молейки ги да споделят нашия мир и да преживеят нашата радост.