УРОК 311 Аз съдя за всички неща според своите желания

1. Съждението е породено като оръжие срещу истината. ²То разделя онова, спрямо което се използва и го отделя като не­що обособено. ³И после го прави такова, каквото ти го искаш. ⁴Чрез съждението се осъжда онова, което не може да се разбе­ре, защото то не вижда целостта и следователно съди невярно. ⁵Нека да не го прилагаме днес и да го дарим на Този, Който го използва по различен начин. ⁶Той ще ни освободи от агонията на всички осъждания, които сме направили срещу самите себе си и ще установи отново мир в нашето съзнание като ни пре­даде Божието Съждение за Неговия Син.

1. Възприятието е последица от съждението. ²След като сме отсъдили, тогава виждаме каквото желаем да видим. ³Защото погледът може да послужи само за да ни предложи онова, което искаме. ⁴Не можем да пренебрегнем онова, което искаме да видим и да не успеем да видим, което сме избрали. ⁵Ето за­що е сигурно, че реалният свят ще приветства с радост светото зрение на всеки, който приема целта на Светия Дух, когато гледа на света. ⁶И той непременно ще успее да види това, кое­то желае от него Христос и ще сподели Христовата Любов към видяното.

2. Нека днес да се погледнем един друг през очите на Христос. ²Колко сме красиви! ³Колко сме свети и любящи! ⁴Братко, ела и се присъедини към мен. ⁵Ние даряваме спасение на света, когато сме единни. ⁶Защото чрез нашето виждане той става свят като светлината в нас.

1. От новото възприятие на света произтича бъдеще, което е много по-различно от миналото. ²Сега бъдещето се разбира просто като разгръщане на настоящето. ³Миналите грешки не могат да хвърлят сенките си върху него, така че страхът загуб­ва идолите и образите си, става безформен и лишен от последствия. ⁴Смъртта не предявява претенции към бъдещето, защото негова цел става животът и за щастие това е напълно въз­можно. ⁵Кой може да тъгува или страда, когато бъде освободе­но настоящето и неговата сигурност и мир се разгърнат в едно тихо, изпълнено с радост бъдеще.

1. Ежедневно и ежеминутно ми се даряват хиляди съкровища. ²През целия ден съм благословен с дарове, далеч по-стойностни от всичко, което мога да оценя. ³Един брат се усмихва на друг и сърцето ми се възрадва. ⁴Някой изрича дума на благо­дарност или милост и моето съзнание получава този дар и го приема като свой. ⁵И всеки, който намира път към Бога, се превръща в мой спасител, посочвайки го и на мен и вдъхвайки ми уверението, че каквото той е усвоил, е възможно и за мен.

1. Както ми принадлежи всичко, което моите братя ми даря­ват, така е мое и всичко, което дарявам аз. ²Всеки дар позволя­ва да се премахне една минала грешка, за да не хвърля сянка върху светото съзнание, възлюблено от моя Отец. ³Неговата благодат ми се дава с всеки дар към някой мой брат през всички времена и отвъд времето. ⁴Съкровищницата ми е пълна и ангелите съблюдават нейните отворени врати, за да не се загуби нито дар, а да бъдат прибавяни още и още. ⁵Нека отида при своите съкровища и да вляза там, където съм истински приет и у дома, сред даровете ми от Бога.

1. Аз имам специално място, което да заема, роля, предназна­чена единствено за мен. ²Спасението очаква да поема своя дял като нещо, което съм избрал да осъществя. ³Докато направя този избор, аз съм роб на времето и на човешката съдба. ⁴Но когато с желание и радост тръгна по пътя, предначертан ми от Божия план, ще разбера, че спасението е вече тук, дадено на всички мои събратя, а също и на мен.

1. В мен, Божият свят Син, се съгласуват всички страни на Небесния план за спасението на света. ²Нима би могло да има ня­какво противоречие, когато всички страни имат единна цел и предназначение. ³Нима една от неговите страни би могла да остане несвързана или да бъде повече или по-малко значима от останалите. ⁴Аз съм средството, чрез което се спасява Божи­ят Син, защото целта на спасението, е да открие невинността, която Бог е вложил в мен. ⁵Аз съм сътворен в качеството си на онова, което търся. ⁶Аз съм целта, към която се стреми светът. ⁷Аз съм Божи Син, Неговата единствена, вечна Любов. ⁸Аз съм Средство за спасението и неговата цел.

1. Това е мисъл, лишена от всяка надменност, в която е останала само истината. ²Защото надменността е противоположна на истината. ³Но когато липсва надменност, истината се появява веднага и изпълва пространството, което егото е оставило незаето от лъжи. ⁴Само егото може да бъде ограничено и следователно да се стреми към цели, които са нищожни и ограничаващи. ⁵Егото смята, че каквото един печели, е загубено за всички останали. ⁶Но Бог повелява да разбера, че каквото спечели един, е дарено на всички.

1. Божият Син е неограничаван. ²Няма граници за неговата сила, мир, радост, нито качествата, които Бог му е дал при своето творение. ³Онова, което той желае заедно със своя Творец и Изкупител, трябва да стане. ⁴Неговата свята воля не може да бъде отричана, защото неговият Отец осенява съзнанието му и полага пред него цялата сила и любов на земята и Небето. ⁵Аз съм този, на когото се дава всичко това. ⁶Аз съм този, в когото силата на Божията Воля обитава.

1. Творението е съвокупността от всички Божии Мисли, кои­то са безкрайно много и навсякъде без никакви граници. ²Само Любовта твори и то по свое подобие. ³Не съществува такъв момент във времето, когато да е отсъствало нещо, сътворено от любовта. ⁴И няма да има такъв момент, когато сътвореното от любовта да бъде ощетено. ⁵Вечно и завинаги Божиите мисли са такива, каквито са били и продължават да бъдат, неизменни във времето и след неговия край.

2. Божиите Мисли са получили цялата сила на техния Творец. ²Защото Той желае да умножава любовта като я разгръща. ³Така Неговият Син участва в творението и затова получа­ва творческа сила. ⁴Каквото Бог повелява да бъде винаги Един­но, ще бъде Единно и в края на времената, то няма да се промени в хода на времето, съхранявайки се такова, каквото е би­ло още преди да възникне мисъл за времето.

3. Творението е противоположност на всички илюзии, защото то е истината. ²Творението е Светия Син Божи, защото чрез него се осъществява Божията Воля във всеки аспект, така че всяка част да съдържа цялото. ³Неговото единство е вечно ненакърнено, съхранявано завинаги в Неговата свята Воля недосегаемо за вреда, разделение, несъвършенство или каквото и да било петно върху Неговата невинност.

4. Ние сме творението, ние сме Синът Божи. ²Изглеждаме разделени и неосъзнаващи вечното си единство с Него. ³Въпреки това отвъд всичките ни съмнения и страхове продължаваме да имаме сигурност. ⁴Защото любовта остава при своите Мисли и нейната сигурност им принадлежи. ⁵Споменът за Бога стои в нашите свети съзнания, които познават своето единство и единение с Твореца си. ⁶Нека предназначението ни бъде да възстановим този спомен, да осъществим единствено Божията Воля нa земята, да си върнем разума и да бъдем винаги такива, каквито Бог ни е сътворил.

5. Нашият Отец ни зове. ²Ние чуваме Гласа Му и прощаваме на творението в Името на неговия Творец - Светостта, споделена от творението, която продължава да бъде част от нас.

2. Днес ние сме отговорни за света, който ще получи свобода­та си заедно с нас. ²Колко сме щастливи да открием своята сво­бода чрез сигурния начин, който нашият Отец е установил. ³И колко сигурно е спасението на целия свят, когато узнаем, че можем да намерим свободата си само в Бог.

1. Аз жертвам илюзиите и нищо друго. ²И когато илюзиите си отидат, откривам даровете, които илюзиите са се опитвали да скрият и тези дарове ме чакат и ме приветстват светло за добре дошъл, готови да ми предадат древните Божи послания. ³Спо­менът за Него живее във всеки дар, който получавам от Него. ⁴И всеки сън служи само за да скрие онова Аз, което е Божият единствен Син, Негов образ и подобие, Светия Син, Който продължава да живее завинаги в Него, както живее и в мен.

2. И докато плащаме дълга пред истината - дълг, който е просто отърсване от самозаблудите и от неистинните образи, пред които сме се прекланяли - истината се връща за нас ця­лостна и в радост. ²Ние не се заблуждаваме повече. ³Любовта се връща в нашето съзнание. ⁴Отново сме в мир, защото страхът е изчезнал и е останала само любовта.

2. И така, нека последваме Този, Който познава пътя. ²Не е необходимо да се бавим и не можем да се отклоним за повече от миг от Неговата любяща Ръка. ³Ние вървим заедно, защото Го следваме. ⁴Той ни дава сигурност в успеха и завръщането ни у дома.

1. Тази мисъл е ключът към спасението - онова, което виж­дам, отразява процес в моето съзнание, изхождащ от идеята ми за това, което е желано от мен. ²Оттук съзнанието си фор­мира образ на онова, което желае, цени и се стреми да отк­рие. ³След това тези образи се проектират извън съзнанието, те се виждат и оценяват като реални и се разглеждат като лична принадлежност. ⁴От безумните желания се поражда един безумен свят. ⁵От осъждането произтича един осъден свят. ⁶И от всеопрощаващите мисли се изгражда един добър свят, в който има милост за светия Божи Син - свят, който да му предложи един уютен дом, където да отдъхне за малко преди да продължи пътуването си и да помогне на своите братя да вървят напред заедно с него и да намерят пътя към Небето и към Бога.

2. Нека видим днес как земята изчезва първоначално преоб­разена, а след това получила всеопрощение и напълно се из­губва в Божията света Воля.

1. От мен не се изисква да приема спасението въз основа на някаква неподкрепена от нищо вяра. ²Защото Бог ми е обе­щал, че ще чуе моя зов и ще ми откликне. ³Нека от собствен опит да се убедя, че това е истина и вярата в Него със сигурност ще ме посети. ⁴Това е трайна вяра, която ме води все по-нап­ред по пътя към Него. ⁵Защото това ми дава увереност, че Той не ме е изоставил и все още ме обича, очаквайки само моя зов, за да ми даде цялата помощ, от която се нуждая, за да се завър­на при Него.

1. Онова, което изглежда второ място, всъщност е първо, защото ние възприемаме всичко в обратен ред, докато не започнем да слушаме Гласа от Бога. ²Мислим си, че ще постигнем автономност чрез разделение и нашата независимост от останалата част на Божието творение е пътят, по който можем да придобием спасение. ³Така обаче преживяваме само болест, страдание, загуба и смърт. ⁴Не такава е волята на Отца по от­ношение на нас, нито пък съществува друга освен Неговата Воля. ⁵Да се приобщим към Неговата Воля, означава да открием собствената си. ⁶И тъй като нашата воля е Негова, трябва да се обърнем към Него, за да я разберем.

2. Днес ще приемем единението помежду си и с Първоизвора си. ²Волята ни не е различна от Неговата, защото всички я споделяме. ³Чрез нея разбираме, че сме едно цяло. ⁴Чрез нея намираме най-сетне нашия път към Бога.

1. Нека днес приемем, че прошката е нашето единствено предназначение. ²Защо да бъдем агресивни към собственото си съзнание, натоварвайки го с болезнени образи? ³Защо да им внушаваме, че са безсилни, щом Бог им дава Силата и Любовта Си, приканвайки ги да приемат онова, което вече им принадлежи? ⁴Съзнанието, готово да приеме Божиите дарове, възкръсва за духа и разгръща своята свобода и радост, съеди­нявайки своята с Божията воля. Азът, сътворен от Бога, е неспособен на грях, а следователно и на страдание. ⁵Нека днес да изберем своята Идентичност в Него и така да избегнем завинаги всичко, което ни предлага сънят, изпълнен със страх.

1. Егото е идолопоклонничество, признак на ограничения и разделен от Бога аз, роден в тяло и обречен на страдание, чий­то живот свършва в смъртта. ²Това е „воля", която възприема Божията Боля като враг и приема форма, която я отрича. ³Егото е „доказателство", че силата е слабост и любовта е изпълнена със страх, че животът е всъщност смърт и е истинно само онова, което се противопоставя на Бога.

2. Егото е безумно. ²То застава изпълнено със страх отвъд Все­обхватното, откъснато от Всеобщото, разделено от Безкрайно­то. ³В своето безумие то смята, че е победител над Самия Бог. ⁴И в страшната си автономност „вижда", че Волята Божия е унищожена. ⁵То сънува наказанието си и трепери пред обра­зите в своите сънища - неговите врагове, които се стремят да го убият, преди да се защити като ги нападне.

3. Божият Син не притежава его. ²Нима той е в състояние да знае нещо за безумието и смъртта на Бога, когато живее в Него? ³Нима би могъл да знае нещо за скръбта и страданието, ко­гато живее във вечна радост? ⁴Нима би могъл да знае за страха и наказанието, за греха и вината, за омразата и агресията, когато всичко, което го заобикаля, е вечен мир, ненарушаван и недосегаем от конфликти, в най-дълбока тишина и спокойствие?

4. Да познаваш реалността означава да не виждаш егото, неговите мисли, действия и постъпки, неговите закони и вярвания, неговите сънища, надежди, планове за спасение и цялата цена на тази вяра. ²В страдание цената за вярата в него е толкова огромна, че ежедневно се поднася разпятието на Сина Божи пред мрачното му капище и кръв тече пред олтара, където болните му последователи се готвят да умрат.

5. Въпреки това, само дори една лилия на прошка може да промени мрака в светлина, олтара на илюзиите в храм на Са­мия Живот. ²И мирът ще възкръсне завинаги в светите съзнания, които Бог е сътворил като Свой Син, Негово обиталище, Негова радост, Негова любов, които Му принадлежат в съвършено единение с Него.

2. Прошката ни показва, че Божията Воля е Единна и ние я споделяме. ²Нека да видим светите гледки, които ни показва днес опрощението, за да можем да намерим мира Божи. ³Амин.