"Regina Mortua" (1909) "Химни и балади" (1912) "Български балади" (1921) Докато Дебелянов представя меланхолията и болката на човешката изгнаност-в-света, Траянов и Райнов се интересуват от героическия, “богоборчески” аспект на сюжета, виждат в изгнанието на човека условие за отварянето му към пътя на познанието. В “Химни и балади” например централният, дал заглавието на едноименната книга, цикъл събира творби, представящи парадигматичната фигура на Посветения, прозрелия, противопоставилия се на бога - "Пилигримът в черно", "адамитът" и т.н. Това е героическият човек - този, който започва да твори и гради сам своя свят.
Низвергнати, но мощни нов мир ще сътворим ний ("Адамитска песен"). Теодор Траянов, особено с книгите си след “Regina Mortua”, се опитва да изгради една “немеланхолическа” версия на символизма и символистичния Аз, в която водещо начало е Бунтът. Творческият развой на Траянов обаче определено го връща все повече и повече към романтическите клишета. Героическата типология от "Химни и балади" бива транспонирана върху Народа в "Български балади". Тук обаче Траянов изоставя романтическия демонизъм и вече тълкува българското като борещо се на страната на Бога срещу силите на Ада - “но тръгва дух безсмъртен с волята господня” (“Гибел”),
в) късен символизъм - Николай Лилиев
Мотивирането на псевдонима - "и душите ни, сребърни лилии,/ запокитени в мрака трептят” (“Лунни петна”)
"Птици в нощта" (1919) Преобладават къси, импресионистични стихотворения, наситени с копнежност. Кои са “птиците в нощта” - “моите блянове, птици в нощта”.
"Лунни петна" (1922) Редактирана от Боян Пенев. Зрялата, “голяма” книга на Лилиев.
В "Птици в нощта" акцентът е върху личното преживяване, разбирано като Грехопадение, изгубване на хармонията и Бога. В "Лунни петна" доминира вече чувството за съпричастно състрадане към "тълпата", която при Лилиев има строго религиозен смисъл. (Когато композира книгата си "Стихотворения", Лилиев засилва тези внушения). Страданието от безответността - “какво ще кажем ние на младите сърца”.
Спасението - освобождаване от спомените. “Нощта ще ни изплаче свойте тайни”
