"Стихотворения" (1931).
Прецизно композирана автоантология. Шест раздела - “Песни”, “Птици в нощта”, “Химни”, “Лунни петна”, “Венци” и “Поеми”
Поемите "Градът" (за първи път в “Птици в нощта), "Ахасфер" и "Родина". (Последните две са публикувани съответно през 1924 и 1925г. в "Златорог"). Завръщанията на Блудния син - към Бог (невъзможно), към Родината, към детството - всичко във и чрез спомена, копнението, мечтата.
Библиография:
Тончо Жечев, "Въведение в новата българска литература", С., 1990
Розалия Ликова, "Проблеми на българския символизъм", С., 1985
Нина Илиева, "Езикът на мълчанието", С., 1994
Иван Младенов, "Теодор Траянов в развитието на българския символизъм", С., 1997
Бойко Пенчев, "Българският модернизъм: моделирането на Аза", С. 2003
Сподели с приятели: |