Курсова работа на

Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масова комуникация


Курсова работа

на тема ​
:

Новите медии в САЩ



Изготвил: Симеон Петков
Проверил: проф. дфн Милко Петров
Специалност: Връзки с обществеността

Фундаментална черта на човешката природа несъмнено е стремежът към принадлежност, социализация и общуване. От векове насам тази потребност, свръзка между отделни индивиди и прослойки, е модерната медия. В нея информацията се разпространява до няколко, а дори в някои случаи и до милиони души за незначителен период от време.
Комуникационното пространство, в което взаимодействат различните социални субекти. Новите медии създават един друг свят – хоризонтален и мрежови, задават нов тип отношения, социални структури, премахват времеви и пространствени ограничения. Огромно количество данни може да бъде архивирано. Веднъж създадено съдържанието може да бъде променяно нееднократно – допълвано, коригирано според контекста и предпочитанията на момента, което превръща новите медии в неизчерпаем източник на информация и основно предпочитано средство за информиране от човека на 21 век.
Още преди зараждането на радиото, телевизията и новите медии (
интернет) традиционните средства за масова информация – вестници и списания преминават няколко дълги етапа на развитие, като може би най-ключов за сегашното състояние на медиите е нарастващата роля на
САЩ в световните събития в края на XIX век. Това, както и икономическата криза от 1893 г. карат пресата да започне да набляга повече на сензациите, отколкото на проверените, “обрани” и сериозни новини и съобщения. Резултатът става известен под името „жълта журналистика”.
Следващата фаза от развитието на медиите в САЩ се бележи от електронните медии
–
радио и
телевизия.
Като начало на

разпространението на радиото и телевизията в САЩ може да се приеме създаването на Американската радиокорпорация през 1919г., която през
1932г. се превръща в независима. Първата голяма фигура, която застава начело на корпорацията – Давид Сарнов, успява да създаде „една от последните големи автокрации в американската индустрия”, както се пише в сп. „Таймс”. Една от най – важните стъпки, които той предприема, е създаването през 1926 г. на първата компания Ен Би Си- мрежа,
предназначена единствено и конкретно за радиоразпространение. Няколко месеца по – късно под името Си Би Ес се появява втора конкурентна мрежа за радиоразпръскване. Но едва през 1928 г. те започват да работят регулярно. Може да се каже, че до 1950 г. радиопредаванията на средни вълни заемат водеща позиция в САЩ, като осигуряват на обществото и новини, и развлечения.
Въпреки сериозните трудности, които CBS преживява в последните години, тя успява да постигне, макар и неравномерен, успех и като учител,
и като защитник на демокрацията, отразявайки в своите програми и най –
доброто, и най – лошото от американската култура. Нееднократно е коментирано, че американската телевизионна мрежа рядко излъчва документални кадри по въпроси, свързани с дейността на мощните профсъюзи, големите корпорации, важни политически въпроси и др. –
проблеми, с които се занимават малките и недотолкова богати независими образователни станции от системата на обществената телевизия. Това най-вероятно се дължи преди всичко на комерсиалните интереси и политически мотиви. Електронните медии заличават границите между институционализираните подгрупи в обществото. Те свеждат до нула влиянието на времето и пространството, като правят възможни
„синхронни” събирания на хетерогенно население и превръщат всеки

човек в потенциален участник в комуникацията с другите. Електронно осъществените „разговори” отменят необходимостта от контекст на комуникацията, създават нови речеви ситуации и променят ролята на езика, който става предимно монологичен, а не диалогичен.
Традиционните медии обаче коренно се променят след масовто навлизане на интернет в бита на хората. След като през 1989 год. Тим
Бърнърс Лий създава първата мрежа основана потребителски интерфейс –
WORLD WIDE WEB се поставя нова епоха в журналистика. В първия етап от развитието на уеб (уеб 1)
медиите създават свои сайтове, които представят само информация за организацията и информация за контакт.
Това са статични сайтове, с които потребителят не може да взаимодейства.
По това време интернет не се използва за масово разпространение на новини. Основна форма на комуникация е масовия комуникационен модел.
Голямата промяна настъпва през 2004 година в условията на уеб 2,
когато се появяват социалните мрежи (социален уеб)- фейсбук, инстаграм,
туитър. Благодарение на новите медии (социалните мрежи) се създава възможността да се публикува информация, водене на дискусии, чат румове. Сайтовете на медиите също придобиват вид на социална мрежа.
На стария масов модел на комуникация се противопоставя новия, при който вече нямаме еднопосочно разпространение на информация (
управител - получател). В новите условия традиционните медии се държат високомерно, те отказват да приемат промяната.
Благодарение на новите медии всеки може да публикува в интернет,
т.е гражданите могат спокойно да влязат в ролята на журналисти. Като цяло новото хилядолетие променя представата за гражданска журналистика. В началото на 90-те години в САЩ (когато се заражда) тя е

по-скоро пожелание отправено към професионалните журналисти: да променят начина си на работа, да се обърнат към проблеми и теми,
непосредствено вълнуващи хората, да правят журналистика „за хората“...
Скоростното развитие на технологиите буквално преобразява представата за гражданска журналистика. До 2003г. движението се изчерпва като форма. Новото хилядолетие бележи нов етап в развитието на журналистиката. Появява се познатата ни днес гражданска журналистика нар. още „обществена“, може да бъде определена най-общо като процес на събиране, писане, редактиране и разпространение на информация, от хора,
които не са обучени за това, не са професионални журналисти. Използват се телефони, таблети, преносими компютри и други портативни и безжични устройства. Споделянето на информация в мрежата е лесно и достъпно. Аудиторията вече не е само пасивен наблюдател а активен участник в комуникацията.
На проведената в Истанбул конференция на World Association of
Newspapers (WAN) О Йон Хо, президент на Oh, my news, първото онлайн издание за „Гражданска - журналистика – теория и практика“ (създадена през 2000), обявява края на журналистиката на 20в. концепцията на онлайн изданието е „всеки гражданин е репортер“ – тук се съзират принципите на демократизма, в ръцете на гражданите е контролът над институциите. От своя страна традиционните медии правят опити да привлекат гражданите репортери в процеса на своята работа, съдържание, натрупана популярност в интернет влиза в техния дневен ред, променяйки представата журналистиката като цяло.

В навечерието сме на златната ера в журналистиката, но това няма да бъде тази, която познаваме, медийните футуристи предричат, че до 2021
„гражданите ще съставят 50%
от новините“. Конвенционалните новинарски медии трябва или да се примирят или да използват новите форми на журналистика за да не изостанат.
В литературата съществуват две противоположни мнения за влиянието,
което Интернет ще окаже върху печатните издания. Според първото от тях масовото навлизане на интернет неизбежно ще доведе до пълен крах на вестниците и списанията (Джон Димик, Ян Чен, Зан Ли и др.) Защитниците на тази теза извеждат като основен аргумент обстоятелството, че подобряването на технологията за доставяне на информация и все по-масовото използване на интернет постепенно ще премахнат нуждата от печатните издания, а когато тази нужда престане да съществува, те естествено ще изчезнат. Според П. Мейер последният вестник ще изчезне някъде около 2041г.
Според второто твърдение вестниците не биха могли да изчезнат по няколко причини: 1) исторически погледнато появата на радиото и телевизията са водели до множество предвиждания за изчезването на печатните издания, но те все още съществуват; 2) неравномерното навлизане на интернет в различните държави и различният социален статус на потребителите предполагат, че световната мрежа никога няма да стане толкова масова, че да замени печатните издания; хората четат новини онлайн предимно, за да допълнят информацията, получена от останалите медии и 4) културата на четене не би могла да претърпи толкова съществени промени – едно е да стоиш и да четеш пред компютърния

екран, а съвсем друго е да четеш компактен преносим вестник, когато и да е, където и да се намираш – човек едва ли би занесъл компютъра си пред лекарския кабинет или на почивка в планината. Разбира се, тази теза може да бъде критикувана, тъй като масовата употреба на мобилни телефони и предоставеният от мобилните оператори безжичен интернет оборват част от аргументите в тази насока. За да бъде по-ясно разбран проблемът и с цел да бъдат избегнати крайностите на двете посочени тези, той следва да бъде разгледан в емпиричен и сравнителен план. Само за периода 1990-2000 г. в
САЩ процентът на възрастните които четат вестници, намалява от 52,6%
на 7,5%, като при младите хора нещата са още по-зле – само 19% от поколението между 18 и години четат всекидневно вестник и само 9% се доверяват на информацията в него. Разбира се, освен възхода на интернет за това има и други причини, между които например са увеличеният брой телевизионни канали и времето, отделяно за телевизия, но като цяло тенденцията е към намаляване на аудиторията на вестниците. Все повече хора, вместо да започват деня си с кафе, търсят удобен момент, за да се включат онлайн.
Според “Американската вестникарска асоциация” за периода 2000–2004 г.
общата циркулация на вестници пада с още 1,3 милиона, в резултат на което “Ню Йорк Таймс” съкращава 700 от служителите си, “Уол Стрийт
Джърнъл” намалява размера на страниците си, “Гардиан” се насочва към по-младата аудитория и пр. Броят на работещите в американските вестници пада само за две години през 2007–2008 г. с 15%, а само от началото на 2008 до началото на 2009 г. са били закрити 70 местни британски вестника. През април 2009 г. поради загуби прекрати своето съществуване в хартиен вариант един от няколкото национални американски вестници с традиция – „Крисчънс сайънс монитор” и премина

само към онлайн версия. Такива големи британски вестници като
„Индипендънт” и „Лондон Ивнинг Стандарт” са оцелели благодарение главно на чуждестранни инвеститори. Изправени пред въпроса за оцеляването, голяма част от френските вестници си осигуряват правителствени субсидии, за да могат да съществуват.
Проучванията в САЩ сочат още, че за периода 1993–2006 г. процентът на гражданите, четящи новини от вестници, спада от 58% на 40%, докато за същия период гражданите, които се информират онлайн, са станали от
0% на 1%.Това показва, че вестниците продължават да имат водещи позиции спрямо онлайн новините, но и че са били обект на бързо отстъпление. През 2008 г. за първи път повече хора в САЩ отговарят, че получават национални и международни новини чрез интернет, а не чрез хартиените вестници. Интересното обаче е, че почти всеки, който получава новини чрез интернет, обикновено гледа и телевизия, и чете вестници.
Само 5% от американците са отговорили, че са получавали своите новини единствено от интернет.Протичат ускорени процеси на конвергенция на печатни и електронни версии на вестниците като паралелно излизат в различни версии и едните, и другите. В повечето случаи по този начин се увеличава или допълва аудиторията.
Американският „Уол Стрийт
Джърнъл”, изисква заплащане за определени новини, за други – не. Смята се, че традиционните вестници и списания могат да бъдат спасени чрез съчетаване на хартиено и електронно издание и умело комбиниране на платена и безплатна част от информацията на онлайн изданието.Факт е обаче, че онлайн версиите на вестниците не са просто електронно копие на техните хартиени варианти, а нещо, което се различава от тях.

Променят се езикът и дизайнът на изданието, то се снабдява с линкове за всяка позована информация. Това са предимно отделни и независими организационно, художествено и технически издания. Най-същественото е появата на хиперлинкове към предлаганата информация и свързването
ѝ с блогове и възможности за коментари на читатели. Това води до превръщането
ѝ в център на постоянна общност от потребители и ядро на мрежа от информационни източници, което не може да се направи с хартиения вариант. В редица случаи това вече е мултимедийно издание.
Новите медии въздействат и променят информацията, която тече по досегашните масмедии. Интернет променя начина, по който се правят новините, поради това, че предлага алтернативни комуникационни пространства, в които информацията може да тече с много по-малки конвенции и редакторски филтри. Това, от своя страна, има съответното въздействие и върху старите медии, които трябва да оцеляват в нарастваща конкуренция на безброй комуникационни канали. При това положение журналистите от традиционните медии започват активно да търсят идеи и информация от интернет източници, които се превръщат все повече в една огромна информационна среда, която захранва старите медии, но в същото време и предлага информация от тях чрез техните интернет версии. Нещо повече, популярни журналисти от старите медии създават свои блогове,
които стават източник на информация и интерпретации, прехвърляни впоследствие в радио и телевизионните канали.Друго различие на онлайн вестниците е, че всеки от тях, независимо къде се издава, дори когато става дума не само за национални, но и регионални издания, придобива глобални измерения и може да се ползва от всеки гражданин на планетата,
независимо от това къде се намира. Всеки вестник така придобива глобални измерения – нещо, което е много трудно за печатният вариант,

макар че съществува практиката на глобализация и на някои от хартиените издания.
Благодарение на развитието на новите технологии бариери като – време и място не съществуват. Потребителят в интернет получава новината не когато е излязла, а когато пожелае. В много случаи интернет “юзърът”
дори създава новината сам, а големите имена в традиционните медии се налага да я крадат от него. С други думи вече основния стълб в журналистиката – това да бъдеш първи все повече губи своето значение,
защото новините се разпространяват по-бързо в Туитър, отколкото чрез традиционните медийни канали.


Източници:
1. Христо Проданов – „Дигиталната политика“ ,второ електронно издание, 2012;
2. Илиана Павлова – „Да споделяш в облаците“ , „Фабер“, 2012;
3.
Грета Дерменджиева – „Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят“, университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски“.