Курсова работа по Геополитика на тема Геополитика и международни отношения на Полша
Двустранните отношения между България и Полша
Изтегляне 258.31 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Българската гледна точка към Полската инициатива за Три морета
| Двустранните отношения между България и Полша
Дипломатическите отношения между България и Полша са установени на 30 декември 1918 г. След временно прекъсване през Втората световна война са възстановени на 24 август 1945 г. Отношенията между България и Полша се базират на историческата близост на двата народа, дълбоките културни връзки и споделените европейски ценности. През 2018 г. отбелязахме 100-годишнината на българо-полските дипломатически отношения. Полша е важен за България партньор в областта на търговията и инвестициите. Налице е потенциал за активизиране на сътрудничеството в търговско-икономическата област. Двустранният стокообмен се характеризира със стабилни нива и устойчив растеж през последните години. Стокообменът през 2020 г. възлиза на 1 831 млн. евро, а през 2019 и 2018 г. – съответно на 1 792 и 1721 млн. евро. Полските инвеститори проявяват интерес към енергетиката (ТЕЦ) и малките и средни предприятия. България е традиционен пазар за полските туристи, чийто брой значително нараства през последните години. Основната част от тях пристигат в България за морски или бизнес туризъм. През м. март 2021 г. бе открито Национално туристическо представителство към Посолството на Република България във Варшава с цел осигуряване на устойчиво присъствие на страната ни като туристическа дестинация на полския пазар. Между България и Полша съществуват традиционни ползотворни контакти и активен обмен в областта на културата, науката и образованието. Нивото на българистиката в Полша, чиято 100-годишнина бе отбелязана през 2016 г., е високо. Полша трайно заема първо място сред страните от ЕС по брой студенти, изучаващи български език. По официални данни в Полша пребивават около 4 000 български граждани. Регистрирани са Културно-просветно дружество „Христо Ботев” – Варшава и Вроцлавската Асоциация „Приятели на България”. Българското училище във Варшава „Дора Габе“ развива дейност от 1972 г. [2] Българската гледна точка към Полската инициатива за Три морета В самото начало позицията на инициативата "Три морета" спрямо Русия и доминиращата роля на Полша в инициативата подхраниха известен скептицизъм в България. От страх, че инициативата е твърде политизирана, страната се колебаеше да се присъедини. Първоначалното колебание на България към инициативата "Три морета" обаче се трансформира в ентусиазъм за европейския проект. Днес той разглежда инициативата като полезна институция за насърчаване на регионалната инфраструктура и стимулиране на икономическия растеж в региона. България многократно потвърди подкрепата си за проекта и демонстрира своята ангажираност към инициативата с домакинството на срещата на върха през 2021 г. По този повод България обяви, че ще включи българския частен сектор много повече, особено в областта на високите технологии и комуникациите. [5] Изглежда, че в крайна сметка България призна огромния потенциал и значението на Инициативата за три морета за собственото си икономическо развитие. Тъй като инфраструктурата на България би спечелила от модернизацията, комерсиално ориентираният фонд на инициативата е особено интересен за страната. За по-нататъшното популяризиране на фонда и включването на българския частен сектор, България проведе и бизнес форума до основната среща на върха на Инициативата на три морета за 2021 г. Бизнес форумът и значението, което България придава на инвестиционния фонддемонстрират, че основният интерес на страната е в търговските и икономически ползи от инициативата. Въпреки това България се надява, че тези икономически ползи в крайна сметка ще се превърнат и в политически ползи, като например по-голяма европейска кохезия. [5] На срещата на върха през 2021 г. България се застъпи и за разширяване на сътрудничеството между държавите членки в други области, като изследванията и науката . Според България засиленото сътрудничество в тези две области би било особено ценно, тъй като някои от икономическите ползи на инициативата могат да бъдат реализирани само ако се подобрят условията за научни изследвания, образование и иновации . Приемащата страна очаква подобрения в тези области, за да направят страните членки на инициативата по-привлекателни за инвестиции и за младите хора , от които зависи бъдещият икономически растеж. [5] Изтегляне 258.31 Kb. Сподели с приятели:
|