Курсова работа по застраховане
"Застрахователен интерес"
Изтегляне 55.16 Kb.
|
Свързани:
КУРСОВА РАБОТА – НСС, kontroling-na-administrativnite-i-upravlenski-zvena (1), Kontroling, kontroling (1)
- Навигация на страницата:
- "Електронен документ"
- Библиографска справка
| "Застрахователен интерес" е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие (чл. 349, ал. 1 КЗ).
"Автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица (§ 1, т. 33 ДР КЗ). "Електронен документ" е означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Страни по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (ГОА) са застраховател и застрахован. Застраховател може да бъде : - акционерно дружество, европейско дружество, взаимозастрахователна кооперация или европейско кооперативно дружество със седалище в Република България (РБ), получили лиценз при условията и по реда на КЗ (местен застраховател); - лице, получило лиценз за застраховане в друга държава членка и извършващо дейност на територията на РБ при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги (застраховател от друга държава членка); - клон на застраховател от трета държава, регистриран по ТЗ, получил лиценз при условията и по реда КЗ (чл. 12, ал. 1 КЗ). Застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно основание (чл. 477, ал. 2 КЗ). Договор за застраховка ГОА е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е било спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. Договор за застраховка ГОА следва да сключи и лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на РБ застраховка (чл. 483, ал. 1 КЗ). Застрахователният договор за задължителна застраховка ГОА е формален договор. Изготвя се в писмена форма, която е условие за неговата действителност и е част от фактическия му състав. Писмената форма на застрахователния договор се смята за спазена и когато той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Застрахователният договор се съставя във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт на български език или на друг език по искане на потребителя (чл. 344, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 КЗ). Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка ГОА се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1 КЗ, и знак, който се издава от Гаранционния фонд (чл. 487, ал. 1 КЗ). Застрахователната полица по задължителна застраховка ГОА има следното съдържание: 1. наименованието на застрахователя; 2. седалището и адрес на управление на застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в РБ, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в РБ; 3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност от застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в РБ, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на Комисията за финансов надзор; 4. ЕИК за застрахователите със седалище в РБ, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава; 5. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на застраховащия; 6. поредния номер на застрахователната полица, образуван по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по застраховките "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз; 7. данни за МПС: категория и марка, регистрационен номер и номер на рама, вид на регистрацията – постоянна, временна, транзитна, срок на валидност на регистрацията и цвят на МПС; 8. предмет на договора; 9. покритите застрахователни рискове; 10. застрахователната премия или начина на определянето ѝ, както и сроковете и реда за нейното плащане; 11. застрахователна сума (лимит на отговорност); Задължителната застраховка ГОА се сключва за следните минимални застрахователни суми: - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; - за вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица (чл. 492 КЗ). 12. период на застрахователно покритие с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година; 13. имената и адреса на посредника, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност – и номера на легитимационния им документ; 14. имената (фирмата) и адресът на представителя по чл. 51, ал. 2 КЗ, съответно на клона или на представителя по чл. 50 3КЗ, натоварени с изпълнение на неговите функции – когато застрахователният договор се сключва със застраховател, който извършва дейност в РБ при условията на свободата на предоставяне на услуги; 15. ред за уреждане на отношенията при забавяне на плащането или неплащане на дължима премия; 16. срок на договора, с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година с посочване на застрахователния период; 17. датата и мястото на сключване на договора; 18. подписите на страните (чл. 4, ал. 1 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. във вр. с чл. 345, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и ал. 4 КЗ). При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска, както и последиците от неплащане или от неточно плащане (чл. 4, ал. 5 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г.). Застрахователят е длъжен към всяка полица по задължителната застраховка ГОА да предостави на застраховащия сертификат "Зелена карта", знак на Гаранционния фонд по чл. 487, ал. 1 КЗ, както и двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Образец на двустранен констативен протокол следва да бъде качен и на интернет страницата на застрахователя с подробни указания относно начина на попълване. Независимо от горепосоченото застрахователят не е длъжен да издаде сертификат "Зелена карта" за трамвай, съответно за тролейбус, когато съгласно техническата спецификация на превозното средство то не може да се движи на собствен ход, без да е свързано с проводници на електрическата мрежа, както и в случаите на застрахователна полица по чл. 483, ал. 5 от КЗ (чл. 4, ал. 5-8 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г.). Договорът за застраховка ГОА е: 1. двустранен, възмезден и консенсуален – с постигането на съгласие за всяка от страните се пораждат насрещни права и задължения; 2. формален – установената писмена форма е условие за неговата действителност; 3. алеаторен – към момента на сключване на договора страните не знаят дали застрахователното събитие ще настъпи и какви точно ще бъдат задълженията им, както и облагата, която ще получат; 4. срочен – срокът на задължителната застраховка ГОА е една година. В определени случаи е допустимо застраховката да се сключи и за по-кратък срок, но не по-малко от 30 дни. Тези случаи, съгласно чл. 489, ал. 4 КЗ, са: - при сключване на застраховката на МПС, които имат временна или транзитна регистрация; - при сключване на застраховка на бавнодвижещи се МПС; - при сключване на застраховка на самоходни машини; - при сключване на застраховка на МПС категории L1 – L5 е съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1, б. а-к от Закона за движението по пътищата; - при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили. Застрахователният договор за задължителна застраховка ГОА покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на: - РБ съгласно българския закон; - държава членка съгласно нейния закон; - трета държава, когато вредите са били причинени на лица от държава членка, при пътуване между териториите на две държави членки и при условие че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия. В този случай отговорността се покрива съгласно закона на държавата членка, на чиято територия обичайно се намира моторното превозно средство на виновния водач, по повод на което е сключена застраховката; - трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение съгласно нейния закон; - трета държава, чието национално бюро на застрахователите е член на системата "Зелена карта". Застрахователният договор за задължителната застраховка ГОА осигурява покритие на територията на РБ, на територията на другите държави членки и на територията на третите държави по чл. 480 ал. 1, т. 4 и 5 КЗ въз основа на една застрахователна премия и през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато МПС се намира в друга държава членка или в горепосочената трета държава (чл. 480, ал. 1 и 2 КЗ). Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по предходните точки, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т.2 КЗ. Застраховката ГОА покрива и отговорността за горепосочените вреди: 1. причинени от виновния водач и в случаите: - когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс; - когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на когото временно е отнето свидетелството за управление на МПС; - когато е нарушил законовите изисквания за техническа изправност на МПС; 2. когато водачът е недееспособен; 3. причинени от устройство или инсталация на МПС, включително за вреди от случайно отделяне по време на движение на ремарке, полуремарке или кош, теглен от това МПС; 4. причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на МПС по време на движение или тогава, когато превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън МПС; 5. причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди; 6. причинени по време на движение на МПС в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на МПС; 7. произтекли от МПС като вещ по чл. 50 ЗЗД (чл. 493, ал. 2 КЗ). В резултат на сключения договор за застраховка ГОА за страните възникват следните права и задължения: А. Права и задължения на застрахователя 1. Да предостави информация за застраховката на застрахования, както и общите условия по нея (чл. 324, ал. 1, чл. 326 и чл. 348 КЗ). 2. Да се произнесе в срок не по-дълъг от 3 месеца по предявена пред него претенция като определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени (чл. 496, ал. 1 и 2 КЗ). 3. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 495, ал. 1 КЗ). При смърт или телесни увреждания на физически лица обезщетението се определя при спазване на чл. 493а КЗ от застрахователя на виновния водач или по съдебен ред. При вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. (чл. 499, ал. 1 и 2 КЗ). 4. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 368, ал. 2 КЗ. 5. В случай на промяна в собствеността на застрахованото МПС, застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато не бъде уведомен за прехвърлянето (чл. 491, ал. 3 КЗ). Б. Права и задължения на застрахования 1. Да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска (чл. 362, ал. 1 КЗ). 2. Да обяви пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, незабавно след узнаването им, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос (чл. 365, ал. 1 КЗ). 3. Да заплати застрахователна премия – еднократно или на разсрочени вноски (чл. 367, ал. 1 КЗ). 4. В случай на промяна в собствеността на застрахованото МПС прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето (чл. 491, ал. 1 КЗ). 5. При настъпване на застрахователното събитие да уведоми в 7-дневен срок от узнаването застрахователя (чл. 495, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 430, ал. 1 КЗ). 6. При настъпване на пътнотранспортно произшествие застрахованият е длъжен, освен ако е в обективна невъзможност да направи необходимото спасяване на пострадалите лица и за ограничаване на вредите, причинени на имущество и да уведоми компетентните органи за контрол на движението по пътищата, когато това е предвидено в нормативен акт (чл. 495, ал. 1, т. 1 КЗ). Съгласно чл. 394 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция (чл. 412 КЗ). Застрахователят не заплаща обезщетение за: 1. вредите, претърпени от виновния водач на МПС; 2. вредите, причинени на имуществото на член на семейството на застрахования; 3. вредите, причинени на МПС, управлявано от виновния водач, както и за вредите, нанесени на имущество, превозвано с това МПС; 4. вредите, причинени при използването на МПС за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието и ако не е уговорено друго в застрахователния договор; 5. вредите, причинени при използване на МПС по време на акт на тероризъм или война, при условие че увреждането на третите лица е в непосредствена връзка с такъв акт; 6. вредите, причинени от МПС, превозващо ядрени или други радиоактивни материали, както и химически или други материали, представляващи повишена опасност; 7. екологични вреди, представляващи заразяване или замърсяване на околната среда; 8. вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции; 9. възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално или здравно осигуряване при или по повод смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие; 10. лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ; 11. обезценка на увреденото имущество; 12. глоби и други имуществени санкции за виновния водач във връзка със застрахователното събитие (чл. 494 КЗ). Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования в случаите по чл. 433, т. 1 КЗ. Освен в горепосочените случаите застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: - при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; - не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това; - е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач; - умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие; - е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане. - не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, или на което временно е отнето свидетелството за управление. Тази хипотеза не се прилага, когато превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността (чл. 500 КЗ). Библиографска справка: 1. Доц. д-р Гергана Николова - лекции – БСУ, ЦИУН. 2. Правно-информационна система „Сиела“. 3. Интернет източници. Изтегляне 55.16 Kb. Сподели с приятели:
|