Анамнезата – при децата родителите обикновено съобщават за липса на реакция на звуци и назоваване по име, забавено речево развитие. Понякога родителите погрешно тълкуват усещането за вибрации на детето като слухово възприятие, затова дълго време не търсят лекарска помощ.
Анамнестичните данни е необходимо да бъдат изчерпателни – фамилна обремененост (други членове на семейството със слухова загуба), минали заболявания, прекарани инфекции, приемани медикаменти, заболявания на майката по време на бремеността.
Говорна аудиометрия – чрез нея се измерва процентът на правилното разбиране на определен предварително зададен говорен материал (напр.набор от думи) в зависимост от нарастването на неговия интензитет.
Образна диагностика – компютърна томография, ядрено магнитен резонанс – изключително информативни за евентуални аномалии във вътрешното ухо.
Генетично изследване – при синдромни заболявания.
8. Лечение: Всяко намаление на слуха е необходимо да се установи възможно най-рано и да се започне адекватно лечение в зависимост от степента на намаление, локализацията на уврежданията и възрастта на индивида. При децата речевото обучение е най-активно приблизително до 4-та година.
Факторите, от които зависи успехът на лечението, са:
– Ранно диагностициране;
– Ранно слухопротезиране;
– Ранна и адекватна рехабилитация на слуха и говора;
– Активно участие на болния и родителите (при децата).
Лечението се осъществява:
- Медикаментозно лечение не е възможно;
- Слухопротезиране и рехабилитация на слуха и говора чрез електроакустична апаратура, обучение в жестомимична реч и дактил (азбука за слухови увреди);
- Оперативно – кохлеарна имплантация – представлява оперативно поставяне на електронно устройство, което директно изпраща дразненето до слуховия нерв.