Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Търсете бялото, му бе казал Проп. Бавно огледа помещението. Стените ― бели. Дневната, обзаведена в студен и доста семпъл стил. Модерен. Опита се да си представи човека, който живее тук, все едно че не го познава. Без успех. Имаше усещането, че наблюдава жилище на призрак. Приближи се до една етажерка, върху която бяха наредени купи от състезания и няколко книги... Потрепери. Всички книги имаха обща тема: сексуалните престъпления, насилието върху жени, подчиняването им, порнографията, изнасилванията. Зави му се свят. Приближаваше се до истината… Отиде в кухнята. Усети някакво движение вдясно и нещо докосна крака му. Обзет от паника, отстъпи крачка назад, а сърцето му биеше до пръсване. С протяжно мяукане котаракът се скри в другата част на апартамента. „Мамка му! Изкара ми акъла!“ Серваз почака сърцето му да се успокои и отвори шкафовете. Нищо особено. Забеляза само, че Ирен има строг режим на хранене. За разлика от него. Прекоси отново дневната и тръгна към другите стаи. Едната, чиято врата беше отворена, бе мебелирана с бюро и квадратно легло. Имаше и метален шкаф. Отвори чекмеджетата. Досиета, данъци, фактури за електричество, материали от курсове в жандармерията, фактури за наеми, здравна книжка, различни абонаменти. На нощното шкафче книги на английски език „Жена разпознава жената“, „Документална история на радикалния феминизъм“. Серваз се стресна, когато телефонът му завибрира. – Къде си и какво правиш?– попита го Есперандийо. – За момента ― нищо. Има ли движение? – Не. Все още е вътре. Не ти ли хрумна, че може би не живее сама? Та ние не знам нищо за нея, дявол да го вземе! Серваз трепна. Есперандийо имаше право. Дори не си бе задал този въпрос! Три от вратите в апартамента бяха затворени. Какво ли се криеше зад тях?! Зад едната трябва да е спалнята, а в стаята, в която се намираше, явно не живееше никой. Не вдигна шум при влизането, а и вече беше два часът след полунощ. В този час всички спят дълбоко. От притеснение усети спазъм в стомаха си, излезе и застана пред съседната врата. Наостри уши. Не долови никакъв шум. Залепи ухо до вратата. Пълна тишина. Накрая сложи ръка на дръжката и я завъртя бавно. Да… спалня… Разтурено легло… Стаята беше празна. Сърцето му отново биеше до пръсване. Каза си, че причината е вероятно в окаяното му физическо състояние. Трябваше сериозно да се замисли и да започне тренировки, ако не искаше да умре от сърдечна криза. Последните две врати водеха към банята и тоалетната. Върна се в стаята с бюрото. Отвори три от чекмеджетата. Нищо освен химикалки, разписки, банкови извлечения. Погледа му привлече някакво цветно петно под бюрото. Пътна карта. Сигурно бе паднала от бюрото. Телефонът в джоба му отново завибрира. – Излезе! – Добре! Следвай я. И ми се обади, когато приближите на един километър. – Какво се мотаеш? Излизай оттам, по дяволите! ― извика Есперандийо. – Май намерих нещо! – Ама тя вече тръгна! Прибира се! – Настигни я! Трябват ми само пет минути. Серваз затвори. Запали лампата на бюрото и се наведе да вземе картата. БЕШЕ 2 ЧАСЪТ И 2 МИНУТИ, КОГАТО ЕСПЕРАНДИЙО видя, че Ирен Циглер излиза от „Розовият банан“ с някаква друга жена. Циглер с кожения си екип и черните кожени ботуши приличаше на амазонка, а приятелката ѝ беше с бяло сатенено яке с кожена яка и впити джинси, с бели ботуши с висок ток, с връзки от горе до долу и приличаше на момиче от списание. Приятелката на Ирен беше кестенява, а тя ― руса. Дългите ѝ коси се спускаха върху кожената яка на якето ѝ. Двете жени се приближиха до мотоциклета на Циглер и дамата от жандармерията го възседна. После размениха още няколко думи. Кестенявата се наведе над русата. Есперандийо преглътна, като видя, че двете се целунаха в устата. – По дяволите! ― изсъска той с пресъхнало гърло. Моторът изръмжа и коженият екип на амазонката се сля с метала на мотора ѝ. Тази жена може и да е убиец, каза си той, за да поохлади възбудата. Внезапно му се мерна друга мисъл. „Хората, убили коня на Ломбар, са били двама…“ Засне кестенявата жена с фотоапарата си точно преди да изчезне в дискотеката. Коя беше тя? А възможно ли е убийците да са били две жени?! Извади телефона си и позвъни на Серваз. Трябваше да се измъкне бързо от апартамента на Циглер! Есперандийо потегли и мина с бясна скорост през входа на паркинга. Зави рязко и потегли по снега. Не спря да натиска газта, докато не видя стопа на мотоциклета. Несъзнателно погледна часовника в колата. 2 часът и 7 минути. Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|