Лекционен материал
Изтегляне 347.36 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Техники за удължаване на SSD живота
SSD контролерКонтролерът на паметта е специализиран чип, който се намира вътре в SSD диска, и неговата цел е да управлява операциите на четене/запис във флаш паметта. Той играе важна роля за производителността на SSD диска. ПаметВъпреки че контролерът играе голяма роля за определяне производителността на SSD диска, типът на флаш паметта вътре в диска също е доста важен фактор в това отношение. Също така може да срещнете термините SLC (single level cell), MLC (multi level cell) и TLC (triple level cell), когато търсите информация за SSD технологията. SLC NAND клетката има две състояния - високо и ниско, - като може да съхранява 1 bit данни. MLC NAND клетките имат 4 състояния, като по този начин могат да съхраняват по 2 bit информация, а TLC NAND клетките (TLC памет се използва в последното поколение SSD дискове на Samsung - 840 Evo) съответно имат три състояния и по този начин могат да съхраняват 3 bit информация за една клетка. Колкото повече бита се отделят за една клетка, толкова вероятността за грешка при съхраняване на информацията е по-малка. В същото време това позволява по-добро възстановяване от грешки. Цената, която трябва да се плати в този случай е бързодействието на диска. Докато MLC и TLC NAND осигуряват по-голям капацитет на съхранение върху едно и също физическо пространство, те носят и компромис в производителността и издръжливостта (по-малко работни цикли). SLC NAND паметта е по-бърза и по-издръжлива от другите два типа памет, но е и много по-скъпа. Днес тя може да се срещне единствено в корпоративните решения. Много малко устройства използват TLC NAND, защото не е толкова издръжлива и не може да се справи с такъв брой цикли запис/четене, както SLC и MLC. По-високият капацитет често означава и по-добра производителност Техники за удължаване на SSD животаВ повечето съвременни SSD изделия се използват технологии за удължаване живота на флаш паметта на устройствата. Такава е известната „wear leveling“ технология, която под управлението на контролера има грижата записите да се разпределят равномерно в клетките памет, така че никоя от тях да не е натоварена прекомерно или пък да стои неупотребявана. Най-модерните контролери също така имат и вградени механизми за компресиране на данните преди записа, така че да износват и по-малко клетките памет. Друга обичайна мярка за удължаване живота на даден SSD носител е осигуряването на резервен капацитет – техника, известна и като „over-provisioning“. Това означава, че всички NAND флаш чипове имат повече капацитет, отколкото е указано в спецификациите – обикновено между 4 и 6%. Въпросното допълнително пространство се използва от контролера както за рутинни операции, така и за осигуряване на резерв за замяна на износени или повредени клетки памет. Самият факт, че голяма част от SSD моделите на пазара се предлагат със „закръглен“ капацитет от 120 GB или 240 GB вместо в далеч по-логичните степени на 2 (128-, 256-, 512 GB и т.н.,), например също би трябвало да ви подскаже, че част от наличното пространство за съхранение също е запазено от производителите за допълнителен такъв резерв. Казано иначе, ако си купите полупроводников диск с обявен капацитет 240 GB, то със сигурност става въпрос за диск с капацитет 256 GB, от които 16 GB са заделени за over-provisioning. Обикновено over provisioning се реализира като се увеличи размерът на резервните клетки в диска. Това на практика става, като се увеличи разликата между физическия размер за съхранение и логическия – т.е. размера на дела, т.нар. partition, тоест това е размера, който може да се види в Windows Explorer или настройките. Изтегляне 347.36 Kb. Сподели с приятели:
|