Лекция 12 Операционна система Windows Развитие на операционна система Windows

Лекция 12
Операционна система Windows
Развитие на операционна система Windows
Първоначално Windows е разработвана като надстройка над DOS, създаваща операционна среда. В този начален период Windows използва DOS за управление на голяма част от ресурсите на КС. Потребителите получават една нова обвивка, съдържаща графическия интерфейс (GUI) и редица приложни програми, обогатяващи възможностите на операционната система.
Всяка следваща версия на Windows отдалечава операционната среда от DOS, изпълнявайки все повече задачи по организацията на КС. С появата на Windows 95 много от задачите, изпълнявани от DOS, се прехвърлят на модули от средата на
Windows, които са с 32-битова структура и работят в защитен режим (в многоздачна среда). В следващите версии (98 и СЕ) отдалечаването от DOS се увеличава, но в основата все още е старата операционна система.
Наред с версиите 95 и 98 се разработва и Windows NT, която е не просто усъвършенстване на старите версии на Windows, а принципно нова система. Тя се разработва като отговор на разработената от IBM операционна система OS/2 и опит да се заобиколят разработките на Novell (системата NetWare) за работа на компютърните системи в мрежа. Съвместимостта с другите версии на Windows не е на необходимото ниво, но за сметка на това надеждността на системата е много висока. Тази операционна система е напълно 32-разрядена, поради което не всички 16 – разрядни приложения разработвани от старите версии на Windows, вървят безпроблемно на тази нова платформа.
Най-новите версии на Windows – 2000 и XP са разработени като напълно самостоятелни операционни системи (без DOS ядро), но в тях е предвидена възможност за осигуряване на съвместимост със старите приложения, дори и на програми работещи под DOS. В този случай системата не преминава като управление в DOS ядро, а симулира DOS среда в която изпълнява DOS програмите.
Принципи на програмиране под Windows
Основните отличия на Windows операционната система от старата система DOS могат да бъдат разбрани, ако се опитаме да проследим стила на работа по създаване на програмите, работещи под управлението на тези системи. Когато се създава програма под управление на DOS, най-напред се обмислят отделните логически стъпки при изпълнението на програмата (етапите при работата на програмата). По този начин се дефинират отделните логически части на програмата и по този начин процедурите
(подпрограмите), от които ще се състои програмата. Този стил на програмиране се нарича процедурно ориентиран. Въпросът за това как ще изглежда комуникацията с потребителя, се остава на втори план (поради простия интерфейс на DOS).
Когато се работи в среда на Windows, начинът на разработване на една програма е по-различен. Програмистът най-напред обмисля външния вид на програмата
(екранните форми за осъществяване на диалога с потребителя). След това се разглеждат всички събития, които могат да се случат в процеса на работа на програмата, например показалецът на мишката се намира в определена област от екрана или се натиска бутонът на мишката, когато показалецът е позициониран върху определен участък от прозореца и т.н. След идентифициране на възможните събития, за всяко събитие се съставя отделна процедура, обработваща даденото събитие. Програма, създадена за работа под Windows, представлява съвкупност от всички процедури, обработващи събитията, които са възможни в процеса на работата й. Поради тази причина, програмирането в Windows среда не може да се отнесе към процедурния начин на

програмиране. Вместо него програмирането в Windows среда се нарича програмиране с управление на събитията (event-driven).
Windows е длъжна да изпраща съобщения за всички събития към програмите, които биха могли да реагират на тях. На екрана обикновено има един показалец и много работещи в определен момент програми. Затова Windows изпраща съобщение за дадено събитие до всички програми, работещи в определен момент, и всяка програма трябва да оцени дали това събитие предполага някакво действие или не.
Windows е многозадачна операционна система. Това означава, че CPU известно време изпълнява някоя задача, след което я изоставя и известно време изпълнява друга задача, изостявя я и нея и започва трета и т.н. Ако всеки такъв промеждутък е много кратък, CPU ще се връща към изпълнението на дадена задача много пъти, а за потребителя ще изглежда, че програмите се изълняват едновременно. На практика CPU изпълнява разпределение на времето (time sharing), квантоване на времето (time slicing) или временно уплътняване (time domain multiplexing).
Това може да бъде реализирано по два начина. И в двата случая е необходима специална програма, супервизор (supervisor), която осъществява превключване на CPU от една програма към друга. (Нортон, стр. 514)