Ликвидирането на последствията от пожари при ураганен вятър е една много важна, трудно изпълнима и всеобхватна задача
Важна характеристика при пожар е скоростта на горене
Изтегляне 142 Kb.
|
Свързани:
Presentation Tema 1 P1 250119, Курсова работа ЛПБА-модул Аварии, 2.3 МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО
| Важна характеристика при пожар е скоростта на горене. Тя е различна за различните материали и зависи от количеството на кислорода и от агрегатното им състояние. В помещения, количеството на кислорода намалява, скоростта на горенето също намалява. Когато кислородът спадне под 14 – 15%, горенето на повечето вещества спира.
“Вятърът” представлява движение на въздушите маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане. При вятър въздухът се движи в две направления спрямо земята – хоризонтално и вертикално. В България ветровете са предимно хоризонтални поради географските особености на района. Първото известно научно описание на вятъра е направено през 17 век от италианския физик Еванджелиста Торичели, който казва: “... ветровете се предизвикват от разлики в температурата на въздуха, а оттам и на неговата плътност, в две различни области на земята”. Други сили, които причиняват ветровете или им влияят, са силата на баричния градиент, кориолисовата сила, плаваемостта и силата на триене. Когато съществува разлика в плътността между две съседни въздушни маси, въздухът се стреми да се премести от областите с по-високо налягане към областите с по-ниско налягане. Поради въртенето на планетата около нейната ос, въздушните потоци в области, достатъчно отдалечени от екватора и земната повърхност, са повлияни от кориолисовата сила. Триенето с повърхността на земята води до навлизане на ветровете по-навътре в зоните с ниско налягане. В по-общ план двата основни фактора, определящи едромащабната атмосферна циркулация, са разликите в нагряването между екваториалните и полярните области и въртенето на Земята. При анализа на ветрови профили ветровете се разглеждат в контекста на механично равновесие между физични сили. Такива модели се използват за изследване на уравненията за движение на атмосферата и за количествени оценки на хоризонталното и вертикално разпределение на ветровете. Геострофният вятър е компонента на вятъра, представляваща резултата от кориолисовата сила и силата на баричния градиент. Посоката му е успоредна на изобарите и при незначително триене съответства приблизително на теченията над атмосферния граничен слой при средни географски ширини. Термичният вятър е компонентата, дължаща се на хоризонтален температурен градиент или бароклинност.Компонентата на агеострофния вятър представлява разликата между действителния и геострофния вятър и предизвиква постепенното изчезване на циклоните с времето. Градиентният вятър е подобен на геострофния, но включва и центробежната сила. Измерванията на вятъра се правят с Витлов анемометър. Системните наблюдения на вятъра обикновено отчитат двете основни характерни величини посока и скорост. В някои случаи се измерват и други характеристики, като вертикалното разпределение на ветровете в различните атмосферни слоеве. Това става с помощта на радиосонди или метеорологични балони, снабдени с различни уреди, които се издигат и извършват измервания на различни височини. Данните от наблюденията на вятъра се използват за прогнозиране на времето за нуждите на въздухоплаването, мореплаването, земеделието. За посока на вятъра се приема посоката, от която той духа, като тя може да бъде определена с помощта на ветропоказател. Така например северният вятър духа от север на юг. Посоката се определя по посоките на света и се означава с латински букви, както следва: N – север. S – юг, W – запад, E – изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и югозапад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW (подобно на българските названия). В първоразрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължително посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката между основните и междинните се записва с 3 букви. Примерно: когато вятърът духа от посока между запад и северозапад, той се записва като „западно-северозападен“ със символите WNW, ако посоката на вятъра е между изток и югоизток, той следва да се запише като „източен-югоизточен“ със символите ESE. По отношение на променливостта в посоката на вятъра, метеорологът записва като допълнителна характеристика „променлив“ или „постоянен“. Оценката „променлив“ се дава ако по време на наблюдението вятъра постоянно, макар и в тесни граници, променя посоката си. Изтегляне 142 Kb. Сподели с приятели:
|