Методология за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво
Изтегляне 410 Kb.
|
Свързани:
Курсова работа, Presentation Tema 1 P1 250119, Курсова работа ЛПБА-модул Аварии
- Навигация на страницата:
- Риск = F(Заплаха, Последствия, Взаимно влияние)
|
Оценка на критичната инфраструктура. 1. ЦЕЛ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА МЕТОДОЛОГИЯТА. Елементите, изграждащи Критичната Инфраструктура (КИ), са подложени на широк кръг въздействия – природни бедствия, техногенни фактори, човешка намеса. Пълното или частично спиране действието на обекта или неговото разрушаване могат да доведат до значителни загуби сред населението, икономиката и околната среда. В зависимост от уязвимостта на тези обекти и щетите от тяхното пълно или частично разрушаване, както и тяхното влияние върху други обекти, те се оценяват като повече или по-малко критични. Предлаганата методология за оценка на елементите на КИ се базира на следните принципи: 1. Като интегрална мярка за критичността се приема оценката на риска от дадения обект (система). 2. Рискът на определен обект се определя като функция на три параметъра (оценки): - Заплахата върху обекта – вероятността за бедствието, неговата интензивност и характер; - Последствията/пораженията в обекта от прякото въздействие на бедствието – преки загуби; - Взаимното влияние между обектите от инфраструктурата и загубите, причинени от това влияние – непреки загуби. В този случай обобщената оценка на критичността на обект от Критичната инфраструктура ще добие вида: Риск = F(Заплаха, Последствия, Взаимно влияние) а/ Параметърът „Заплаха” се определя от характеристиките “тип на заплахата”, “интензивност на заплахата” и „вероятност за случване”. Заплахите могат да произлизат от природни явления, особености на средата, както и от човешкото поведение. В последния случай трябва да се разглеждат преднамерени и непреднамерени човешки действия, чийто резултат според Закона може да се класифицира като „бедствие” (събитие, свързано с наличие или проява на извънредни обстоятелства). б/ „Последствия” или „поражения” се оценява като ниво на очакваните загуби при проявление на определена заплаха. Очакваните загуби се определят експертно, като се разпределят главно в следните сфери (обобщени категории): - обществен (човешки) ефект (брой/процент от засегнатите хора); - икономически ефект (значимост на икономическите загуби и/или намаляване на стоките или услугите, предоставяни на населението); - влияние върху околната среда; - политически ефект; - психологичен ефект; - последици за общественото здраве. в/ Параметърът „Взаимно влияние” се оценява (изразява) като ниво на очакваните непреки загуби. Те се изразяват в нарушаване предоставянето и производството на стоки и услуги за населението и икономиката, вследствие каскадните ефекти в системата на критичната инфраструктура. Преките загуби са в много силна зависимост от чувствителността (уязвимостта) на обекта, т.е. доколко той издържа или не издържа на едно или друго външно въздействие, било то природно или човешко (преднамерено и непреднамерено). Непреките загуби са естествен резултат от намалението на производството и доставянето на стоки и услуги – тук се включват загубата на приходи и по-високите разходи за производството. Непреките загуби се оценяват чрез експертен анализ и оценка на чувствителността и взаимното влияние на обектите в системата на инфраструктурата, водещо до нарушаване на тяхното нормално функциониране. В такъв случай инфраструктурата се разглежда като сложна система от взаимодействащи си компоненти. Освен преките и непреки загуби, в оценките следва да се вземат предвид и т.н. вторични загуби от бедствията. Вторичните загуби се проявяват известно време след бедствието и се проявяват в резултат от понижаване на стопанския растеж, повишаване на инфлацията, нарастване на бюджетните разходи и дефицити, намаляване на чуждестранните резерви. Като допълнение трябва да се добавят и някои специфични ефекти като дълготрайни поражения върху околната среда, предизвикващи намаляване на производителността и качеството на продукцията в земеделието, влошаване на качеството на питейната вода и др. В настоящата методология, като се отчита спецификата на общинско ниво, се разглеждат само преките и косвените (непреки) загуби вследствие на бедствията. Методологията е съобразена и с факта, че в териториален план КИ се определя и води на ниво Община и Област, а в национален план – на ведомствено ниво (министерства). Тя отчита и европейските препоръки и добри практики, като не третира проблема по начин, съществено различен от Европейския. На основа на резултатите от изпълнението на методологията, Кметът на общината: а/ Създава и поддържа общински регистър на обектите и системите от Критичната инфраструктура; б/ Организира разработването и утвърждава Програма за защита на критичната инфраструктура. Целта на тази Програма е да се предприемат такива технически и организационни мерки, които ще позволят минимизиране на риска от дадения обект. Изтегляне 410 Kb. Сподели с приятели:
|