В свитъка за свободните отговори посочете с ЦИТАТИ от текста ДВА примера, които разкриват страданието на лирическия герой.
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин – а дъждът ръми, ръми, ръми...
Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете, нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва – чист и драг – и скръбта расте, расте, расте...
Тя дойде – дете – с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния ѝ дар.
Миналото – ах, остана то тъмен край, от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин – а дъждът ръми, ръми, ръми…
Сподели с приятели: |
