Литература на тема приказката „Двете гърнета на Ангел Каралийчев
Изтегляне 29.85 Kb.
|
Свързани:
IKTORDS 2206487138
|
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” Педагогически факултет Предучилищна и начална училищна педагогика- магистър,неспециалисти,І курс,ІІ поток Николина Стоилова Смиленова Фак.№2006487276 Курсов проект по детска литература на тема приказката „Двете гърнета” на Ангел Каралийчев (от Читанка за 4 клас,стр.90 ,изд.Рива) февруари 2021 Дядо Иван каза „добър вечер”,сложи торбата с крушите на земята,седна на одъра и рече: -Чада мои ,земната ми работа свърши.Аз ще си вървя вече.Кога склопя очи,идете в градината и разкопайте земята под ябълката!Там ще намерите онуй,което съм скътал за вас. Много видях и патих в живота си, много се трудих -туй можах да събера.Разделете си го по братски и срещу свет ден молете се на Бога за душата ми! Като изрече тези думи,старецът опря главата си на възглавницата и издъхна. Божият ангел влезе през отворената врата на пръсти и поведе навън уморената стара душа. Едно щурче жално засвири на полицата. Същата нощ двамата братя взеха търнокоп и лопата и отидоха да търсят бащиното си завещание под ябълката.Като разкопаха меката пръст, найдоха две гърнета.Едното беше пълно с жълтици.Те светеха като едри звезди. В другото имаше жито.Отнесоха и двете гърнета в колибата и големият брат каза на малкия: - Хайде да си легнем да спим.Утре, като се разсъмне,ще прочетем колко жълтици и зърна има в гърнетата и ще си ги поделим поравно. Но когато малкият брат заспа, големият стана тихо, взе гърнето с жълтиците, бутна вратата, прескочи градинския плет и потъна в тъмния храсталак. Подир него се спусна бащиното му бяло куче. На сутринта, когато измаменото момче се събуди и разбра какво се е случило, заплака от мъка.Стана, отиде в градината, взе захвърления търнокоп и замина кьм гробището да копае гроб на стария си баща.Погребаха стареца.Момчето седна до пръста и почна да бърше с ръкав очите си. Жълтата есен гореше в равнините.Наведените от плод клони окапваха.Сребърни паяжини лъщяха над пресните угари.Орляци птици прелитаха от нива на нива и кълвяха незаровеното зърно. По пътека се зададе една бабичка и го попита какво му е толкова дотегнало, че е заплакал със сълзи. Малкият брат й разправи всичко.Бабичката го изслуша, протегна сухата си ръка, обърса сълзите от очите му и каза: - Не бой се, синко, ти си млад.Едно гърне жито и две яки ръце - стига ти толкова имот!Моли се на Бога да ти даде и здраве. Ела утре у дома. Имам воловци,имам и рало. Впрегни воловците и засей житото от гърнето.Видиш ли каква паяжина е опасала угарите? Другата година ще бъде много родовита. Зарадва се момъкът.Послуша бабичката.Пося в градината житото.През лятото пожъна девет снопа.На второто лято зася цялата си бащина градина, а на третото напълни цял хамбар с жито и си купи волове.И заточиха се години една през друга по-родовити и радостни.Накупи малкият брат много земя.Направи си хубава къща.Дребни деца като пилета зачуруликаха в двора му.Той обичаше правото и доброто.Вървеше по правия път. Всяка неделя отиваше да пали свещ в черква за душата на баща си... Големият брат, като излезе в тъмнината с откраднатото гърне, вървя дълго време в нощта. Бялото куче го догонваше.Стигна един хан.Пред хана светеше жълт фенер.Кучето остана под фенера, а човекът с гърнето влезе вътре.В задимената механа на хана завари трима души пияни.Седна на масата им, изсипа шепа жълтици и поръча вино.Девет дни и девет нощи пиха вино и пяха песни четиримата. Един стар едноок гъдулар им свиреше. Подир всяка песен пияните лепяха по една жълтица на челото на едноокия и му крещяха: - Карай още! На десетата нощ се скараха помежду си и извадиха ножове.Тогава настана нещо страшно.Гъдуларят грабна гъдулката си и се изгуби навън.Какво се случи - големият брат не помни.Но когато се опомни, видя, че лежи в тъмница.Вън пред вратата, до краката на тъмничаря, вярното куче, клекнало, чакаше своя стопанин... Минаха седем години.Един неделен летен ден малкият брат, като излезе от черква, видя до прага седнал на плочите дрипав, напрашен просяк с дървено блюдо в ръка.До него се припичаше на слънцето мършаво бяло куче. Малкият брат бръкна в пояса си, извади една пара от кесията си и се наведе да я пусне в блюдото.Кучето изведнъж скокна, хвърли се към него и радостно замаха опашка. Тогава той погледна просяка в очите и изтръпна: пред него стоеше по-големият брат с просяшко блюдо. 1.Същност Приказката „Двете гърнета” е кратка епическа творба ,в която се преплитат истински и измислени събития и герои.Сюжетният ред е в хронологическа последователност.Мъдростта и е актуална във всяко време.От текста на приказка се извличат много поуки за взаимоотношенията на хората в семейството,за битието им,за трудностите и за начина,по който могат да ги преодолеят , както и за взаимоотношенията им в обществото.Авторът успява да изпълни задачите и-а именно да поучава и да забавлява. Приказката цели да научи децата да различават доброто от лошото и да не се предават в труден момент.Чрез нея се осъществява умственото,нравствено,естетическо и трудово им възпитание. Предназначението на приказката е да отправи нравствено послание,да въздейства чрез добрия пример. Читателят може да оцени случката и героите и да избере на кого да подражава. 2.Произходът на приказката е архаичен. 3. Времето и мястото на приказката не се посочват изобщо.Тя описва събития станали някога,някъде.Тази неопределеност ни дава шанс да си представим събитията като вероятно осъществими винаги,навсякъде и на всекиго. 4.Основни герои на приказката са двамата сина на дядо Иван.Те са анонимни, типизирани (големият брат ,малкият брат) и идеализирани(малкият брат е носител на доброто),но взети от нашата действителност. Единият брат е носител на отрицателни качества- нечестност и алчност. Поговорката „Откъдето дошло,там отишло” и пословиците „На лъжата краката са къси” , „Малък ум с много пари е голяма беда”. А другият-носител на положителни качества- добродетелта,справедливостта и милосърдието. Има загубена хармония и трудности за малкия брат.Пословиците „Който се труди и имане намира” и „Които е работен,ще бъде имотен”. Има неправда ,но тя е възстановена.Така накрая щастието го спохожда.Пословицата ”Всяко зло за добро”. 5. Тя е авторска по жанр,продукт на въображението на писателя,но повлияна от битието и нравите на обикновения човек.Авторът и Ангел Каралийчев е сред най-изкусните създатели на приказки.(Възможно е и да е преразказана от писателя.) 6.По тематика приказката е битова.Тя пресъздава ежедневието на хората. Приказният сюжет е зароден от реалната действителност,от житейските и социални взаимоотношения на двамата герои. В текста и откриваме реалистичната картина на патриархалното човешко битие. Поговорката „Бащина поука-синова сполука.” Произведението показва достойното и недостойно човешко поведение,съобразено с народопсихологията и манталитета на нашата общност.Фабулата се задвижва от конфликта мързел-трудолюбие.Но си откриват и конфликтите лъжа-правда и социалното неравенство богатство-бедност.В тази връзка тя отразява житейския конфликт на братята.Затова структурно е заложен контрастът. Чрез него се откроява това,което се осъжда ,и това, което се утвърждава.В случая е валидна пословицата „Един гледа сватба,друг-брадва.” Поуката може да обобщим с пословицата ”Каквото посееш,това ще пожънеш”. Човек сам си носи последствията от своите действия.И първо трябва да се труди, за да забогатее .Голямото богатство не е в парите ,а в труда и ума на човека.А богатството идва после като награда за усилията. На готово даденото богатство лесно се губи. Още пословици и поговорки: Да би мирно седяло ,не би чудо видяло. Ако не посееш нещо,няма да ожънеш нищо. Ум и разум с пари не се купуват. Лесно постигнатото богатство и без крака ще избяга. Хитрата сврака с двата крака. Желязото се кове,докато е горещо. Умният и насън си изкарва хляба. Вечерната работа не оставай за сутринта. Който се труди,не губи. Изтегляне 29.85 Kb. Сподели с приятели:
|