М.ФЕВРУАРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
-
”Още наши приятели” – уточняване на представа за отделни звукове с акцент на опозициите б-п, в-ф, д-т.
-
„”Още наши приятели” – активизиране и обогатяване на представа за собствени имена.
-
„Слушаме приказки любими” – „Косе Босе” – запознаване с литературното произведение.
-
„Моите любими празници – Баба марта” – знания и лексика свързана с Баба Марта.
МАТЕМАТИКА
-
„Числото три” – ориентиране в количествените зависимости между предметите в заобикалящата действителност.
-
„Числото три” – групиране на предмети по даден признак (вид, цвят, големина).
-
„Кръг и квадрат” – ориентиране в разнообразието на формите на предметите в заобикалящата действителност.
-
„Кръг и квадрат” – образуване на редици от геометрични фигури кръг и квадрат.
КОСЕ БОСЕ
Народна приказка
Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:
-
Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица.
Косенцето и дало едно яйчице.
На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:
-
Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.
Косенцето пак и дало едно яйчице!
Днес тъй, утре тъй – останало Косенцето само с едно яйчице. Дошла Кума Лиса пак и рекла:
-
Косенце Босенце, дай ми яйчице!
-
Нямам, Лиске – отговорило Косенцето.
-
Като нямаш, тебе ще изам!
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице. На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало:
-
Защо плачеш, Косе Босе?
-
Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйце. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде.
-
Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата – като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Вземи нея”.
Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:
-
Косе Босе, дай яйчице!
-
Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.
Кума лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга то я гони – най-после стигнала до дупката си и се скрила. Кучето клекнало пред дупката. Кума лиса не знаела, че кучето варди от вън, и взела да пита краката си:
-
Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
-
Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
-
Ох, на кака милите краченца! Кака ще им купи чехлички!
-
Ами вие, очички, как викахте?
-
Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
-
Ох, на кака милите очички! Кака ще им купи очилца!
-
Ами вие, ушички, как викахте?
-
И ние викахме: - Беж, Лиске, да бягаме!
-
Ох, на кака милите ушички! Кака ще им купи обички!
-
А ти, опашчице, как викаше?
-
Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката!
-
Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.
Кучето я хванало и почнало да я тегли.
Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.
Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.
Сподели с приятели: |