Литература познати герои сложни съчинени изречения със съюз но

1. 
   Познати герои – сложни съчинени изречения със съюз но
   
2. 
   „Болните играчки” – А.Попова – възприемане на приказка
   
3. 
   Кой помага на болните играчки – пресъздаване на приказка
   
4. 
   Вече оздравях – съставяне на повествователен разказ по нагледни опори
   
5. 
   Откривам звук в дума ( з – в началото и в средата на дума )
   
6. 
   Кой звук е в началото/в средата на думата
   
7. 
   „Защо стоножката има сто крачета” – Р.Киров
   
8. 
   Открих – Африка е в зоопарка – съставяне на описателен разказ
   
9. 
   Африка в зоопарка ли е? – думи с обобщаващо значение
   
10. 
    Доброто слонче – съставяне на творчески разказ по серия от картини
    
11. 
    „Подаръци от Баба Марта” – П.Йорданова
    
12. 
    Баба Марта – съставяне на разказ по преживяване
    

1. 
   Игра „Домино”
   
2. 
   Сравняване.Измерване. – сравнява обекти по дължина и височина.
   
3. 
   Игри с цветни ленти – прилики и разлики на обекти.
   
4. 
   Моделиране с пръчици и ленти – моделиране на геометрични фигури.
   
5. 
   Редици от геометрични фигури – моделира обекти от геометрични фигури по образец или по собствен замисъл.
   

• 
  Ох, разболях се! – изпъшка маймунката Чико. – Започвам много да кихам.
  
• 
  Аз ще стана лекар и ще те излекувам – обади се Заю.
  
• 
  Аз пък ще съм аптекарка – каза Люси. – Ще давам на болните лекарства.
  

• 
  Нали приличам на лекар? – попита той.
  
• 
  Да, приличаш на истински лекар – отговори маймунката Чико. – Но аз предпочитам да съм здрав и да не ме преглеждаш.
  
• 
  Ти не се плаши! – успокои го Заю, като започна да го преслушва.
  
• 
  Моля, болните да заповядат в аптеката за лекарства! – извика Люси.
  
• 
  Аз съм болен – приближи се след малко Чико, - въпреки че лекарят ми каза, че имам само хрема. Изписа ми капки за нос.
  
• 
  Аз имам точно тези, които са ти изписане в рецептата – отговори аптекарката, след като прочете подаденото и листче.
  
• 
  Но аз съм чувал от децата, че като се капнат капки в носа, после много горчи на гърлото – разтревожи се маймунката.
  
• 
  Не се плаши! – успокои го Люси. – Всички гълтат след това малко захар, ще си вземеш от кухнята и ти!
  
• 
  Добре – съгласи се болният и взе приготвеното шишенце.
  
• 
  Аз пък кашлям, макар че съм аптекарка – обърна се куклата Люси към Заю. – Изглежда, че съм малко настинала.
  
• 
  Направи си тогава сироп за кашлица! – препоръчва и лекарят. – Пий от него по една лъжичка четири пъти дневно.
  
• 
  Добре – усмихна се тя. – Ще изпълня съветите ти.
  

Някога стоножката била най-обикновена буболечка. Ходела из тревата полечка със своите четири крачета.

• 
  С четири крачета лесно се шета – си казвала тя. – С четири крачета пъргави, леки, мога да надбягам по пътечката всеки… С четири крачета си жевея щастливо с мойто буболече трудолюбиво.
  

• 
  Стига игра, моя рожбице драга, донеси от реката водица веднага!
  
• 
  Не мога, не мога – казала рожбата глезена, - от игра ме болят и четирите глезена. Още две крачета да имах само, бих те слушала винаги, мамо.
  

- Преставям си колко ще слушаш днес – казала майката щастлива.

Ала малката веднага навън излетяла и вън на поляната цял ден си играла. Вечерта майка и рекла пак:

• 
  Мила рожбица мамина, събери за печката клечетак!
  
• 
  Ох, ох, не мога – изпъшкала рожбата глезена. – От игра ме болят и шестте глезена. Още две крачета да имах аз, щях да те послушам мамо, завчас.
  

• 
  Цялата поляна с тях ще кръстосам – си казала малката и хукнала пак да си играе навънка до мрак.
  

• 
  Прибери софрата, рожбице мила – рекла майка и.
  
• 
  Бих я прибрала, но нямам сили, болят ме страшно и осемте глезена – отвърнала щерката. – Още две крачета да имах, тогава бих те послушала без забава.
  

Да се пресметне лесно е то – колко пъти ги е броила малката щерка непослушна.

• 
  Е, добре – рекла майката добродушна, - сто крачета ти пораснаха, да, но ти знаеш ли, че ще настъпи друга беда? Сто крачета трябва да миеш в росните капки, всяка сутрин да обуваш по сто чорапки, да връзваш по сто джуфки на сто обувки…
  
• 
  Олеле, вярно! – писнала рожбата мамина и навела главица засрамена. – Сто крачета защо са ми, мамо, искам да си имам четири само.
  
• 
  Това е наказание за твоето непослушание – отговорила майката. – И да се молиш, и да искаш прошка, ти отсега нататък ще бъдеш стоножка.
  

прежда от върбите взела,

Баба Марта тази заран

мартенички е изплела.

Ето ти една – за здраве,

ето ти една – за сила…