|
№ на уч. седмица
|
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
|
ЛИТЕРАТУРА
|
ТЕМА НА УРОКА
|
ЗНАНИЯ/нови понятия
|
УМЕНИЯ
|
ТЕМА НА УРОКА
|
ЗНАНИЯ/нови понятия
|
УМЕНИЯ
|
|
І
|
1. Писане на съчинение / Упражнение /
2. Речево общуване. Текст. / нови знания /
|
Установяване на постиженията и слабостите на петокласниците.
Осмисляне на текста като единственото пълноценно средство за общуване.
Учениците могат да се ориентират в ситуацията на общуване. Определят целта, предмета, участниците и условията на общуване. общуване ,текст
|
|
Светът в словото
3. Четенето - труд и творчество. Изясняване и осмисляне на понятията художествена литература и анализ на литературен текст чрез коментиране на откъсите от " Неверница Арда " и " Река Марица" /нови знания /
|
Художествена литература
Анализ на текст
|
Анализ на худ. текст
|
ІІ
|
4. Речево общуване. Текст. / упражнение /
5.Строеж на текста / нови знания /
|
Умеят да изслушват събеседника си, да разбират темата на текста, да извличат съществена информация от него. ситуация на общуване, комуникативна ситуация
Осмисляне на понятията текст, тема, подтема, ключови думи и изрази, абзац.
|
Развиване на уменията за свързване на изреченията в комуникативно пълноценни текстове.
Развиване на умения за откриване на темата и подтемите на определен текст.
|
6. Да припомним основни понятия, необходими за анализ на литературен текст ( да се подготвим за входното ниво ): / Преговор /
автор
читател
епитет
сравнение
олицетворение
повторение
повествование
|
|
|
ІІІ
|
7. Речево общуване в официална и неофициална обстановка / нови знания /
8. Речево общуване в официална и неофициална обстановка /Упражнение /
|
Проявяват адекватно речево поведение в официална и неофициална обстановка на общуване. Използват формулите на речевия етикет.
Овладяване на етикетни формули, необходими за всекидневната речева практика. етикет, речев етикет
|
Формиране на умения за ориентиране в ситуацията на общуване и осмисляне на необходимостта от уместен избор на езикови средства,адекватни на обстановката.
|
9.Да проверим ! Въпроси и задачи за контрол и самоконтрол / Упражнение /
|
Тест за установяване на входящото ниво на знанията и уменията по литература.
|
|
ІV
|
10. Видове ученически текст / повторение и разширение/
11. Текстът -езиково и смислово образувание / Обобщителни упр./
|
Систематизиране на знанията за видовете ученически тестове – преразказ и съчинение. Актуализиране на знанията за начините на изграждане на преразкази и съчинения – разказване, описване, разсъждаване.
преразказ, съчинение, разказване, описване, разсъждаване
Обобщаване и систематизиране на знанията за текст.
|
Развиване на умения за създаване на текстове, уместни за конкретни комуникативни ситуации.
Развиване на умения за създаване на текстове, уместни за конкретни комуникативни ситуации.
|
І. Светът и човекът
12. Мит, фолклор, литература / нови знания /
|
Актуализиране и надграждане на знанията за художествена словесност. Осмисляне на понятията мит, фолклор, литература
|
|
V
|
13. Контролна работа върху текст и общуване
14. Видове изречения по цел на общуване и по състав.Интонация и пунктуация.
/ Повторение и разширение /
|
Оценяване знанията и уменията на учениците
Актуализиране и систематизиране на знанията за видовете изречения по цел на общуване и по състав.
интонация, пунктуация,
устна реч, писмена реч интонационен анализ, пунктуационен анализ
|
Развиване на уменията за разграничаване на особеностите на устната и на писмената реч
|
15. Мит-най-древното художествено творение на човека / нови знания /
Митът като инструмент за подреждането и обяснението на света.
Митологичното обяснение на устройството на света: митът обяснява устройството на света чрез генезиса му.
|
Овладяване на знания за същността и особеностите на мита. мит, митология, цикличност, опозиция
|
|
VІ
|
16. Видове прости изречения по състав. Кратки и разширени изречения. / нови знания /
17. Видове прости изречения по състав. Кратки и разширени изречения./ Упр. /
|
Осмисляне на изразните и изобразителните възможности на простите кратки и простите разширени изр.
просто кратко изречение, просто разширено изречение
|
Формиране на умения за синтактичен и пунктуационен анализ.
.
Развиване на умения за използването на прости кратки и прости разширени изречения
|
18. Старогръцки митове и легенди /нови знания /
Сътворението на света в представите на древните гърци („Произход на света и боговете”, „Раждането на Зевс”, )
Значими характеристики на хаоса и космоса: безформеност, неопределеност, безструктурност – оформеност, определеност , структурираност; безграничност – ограниченост; хаосът като източник и основа на космоса
|
Овладяване на знания за представите на древните гърци за сътворението на света.
сътворение, космос, хаос
|
|
VІІ
|
19. Изречението - градивна единица на текста/ обобщителни упражнения/
20. Главни части в простото изечение /Повт. и разширение/
|
Обобщаване и систематизиране на знанията за изречението като градивна част на текста.
Придобиване на знания за главните части в изречението, за съгласуването на сказуемото с подлога, за несъответствията между правопис и правоговор. подлог, сказуемо, съгласуване
|
|
21. Сътворението от Хаоса (Хаос и Космос. Опозиционна двойка) / нови знания /
• “тъмното” и “светлото” лице на Майката Земя (“раждащата и поглъщащата утроба” – фигура, която в приказките е разделена между майката и мащехата)
• смисловата и структурната роля на Гея на свързващо звено между Хаоса и Ероса
• разликата между раждащите се от недрата на Земята същества (тя “изхвърля” навън собствените си противоположности) и раждащите се от връзката й с Уран (Небето) същества (те не са еднакви нито с Гея, нито с Уран, но са продължения и на двамата родители) – от съединението на две противоположности
• посегателството на Сина (Кронос) над Бащата (Уран) като решаващ преход в раждането на космоса: то разделя небето и земята – отваря
се място за живот и възможност за смяна на поколенията, но и се извършва престъплени
• разликите межуд двойките Ереб и Етер – абсолютните мрак и светлина, присъщи на пространствата, обитавани от боговете, и деня
и нощта, в редуването на които живеят хората, непознаващи в живота си нито абсолютния мрак, нито абсолютната светлина (този
акцент е важен с оглед на осмисляне на основополагащите различия и
отношения между хората и боговете – проблеми, които откриваме
снети по един или друг начин в митовете, във фолклорните и в литературните произведения)
|
|
|
VIII
|
22. Подлог и сказуемо. / упр. /
(Правопис на думите, с които се изразява подлогът)
23. Второстепенни части в простотo изречение. Допълнение./ н .зн. /
|
Овладяване на знания за същността на допълнението като второстепенна част на изречението, запознаване с правописните и изговорните му особености.
второстепенни части на изречението,
допълнение
пряко допълнение, непряко допълнение
|
Развиване на умения за създаване, анализ и редактиране на текстове с оглед на правилната и уместна употреба на езиковите средства.
Формиране на умения за разпознаване на видовете допълнения в изречението, за правилната им и уместна употреба в речта.
|
24. Войната между олимпийските богове и титаните. Конфликт „Зевс сваля Кронос”, „Борбата на Зевс със Тифон”/ нови знания /
• разликата между сляпата сила на първото поколение древногръцки божества – силата на природните стихии, и съчетанието от груба сила (титаните) и хитър разум (хитрината, която Прометей дава на Зевс; мълнията – “погледът”, която еднооките циклопи дават на Гръмовержеца) у олимпийските богове
• стратегията на върховния властник Зевс – да направи от затворените в корема на Кронос титани свои верни съюзници, като ги освободи, но и
като им обещае да ги направи безсмъртни, давайки им достъп до амброзията и нектара, с които се хранят боговете
• разликата между Уран (подвластен на първичния Ерос), Кронос (стремящ се да запази властта си на всяка цена) и Зевс (устрояващ справедливо и йерархично света на боговете и на хората)
• важността на храната и спецификата на нейното разпределение:
храната на първото поколение богове (“смесена” – Кронос поглъща камък), храната на олимпийските богове (която ги прави безсмъртни) и
храната на хората (която свидетелства за тяхната смъртност): “Ние сме това, което ядем.”
• възпроизвеждането на хаоса в битката между олимпийските богове и титаните – чрез битката се пресътворява светът
|
|
|
ІХ
|
25. Обстоятелствено пояснение / н. зн. /
26. Определение / н. зн. /
|
Овладяване на знания за същността на обстоятелственото пояснение като второстепенна част на изречението, запознаване с правописните и изговорните му особености.
обстоятелствено пояснение
за място, за време, за начин, за количество, за причина и цел
Овладяване на знания за същността на определението като второстепенна част на изречението, запознаване с правописните и изговорните му особености. определение
|
Усъвършенстване на уменията уместна употреба на обст. пояснение, като второстепенна част на изречението.
Усъвършенстване на уменията за стилово уместна употреба на определения.
|
27. Боговете на древните гърци. Олимпийски ред / нови знания / „Олимп” – сю.жет, герои, функции.
|
Възприемане на информация за боговете на древните гърци – име, произход, функции, отличителни атрибути.
|
|
Х
|
28. Приложение/ н.зн. /
29. Еднородни части на изречението . Подлози и определения. / нови знания /
|
Овладяване на знания за същността, правописа, пунктуацията и правоговора на приложението.
Разпознават
еднородните части в изречението; разбират функциите им в текста
и ги използват в речта си.
|
|
30. Словото, свързано в разказ („Имир, леденият великан”- скандинавски мит )
|
Запознаване с представата за сътворението според скандинавския мит – сюжет, герои, функции.
|
|
ХІ
|
31. Подробен преразказ на кратък текст / откъс от текст/ / н. зн. /
32. Анализ и изграждане на изречение и текст / обобщителни упр./
|
Същност на подробния преразказ на кратък текст. подробен преразказ
Систематизиране и обобщаване на знанията за видовете главни и второстепенни части на изречението; за видовете изречения
|
Развиване на уменията за създаване на подробен преразказ.
|
33. Подробен преразказ
|
Актуализиране на знанията за същността и особеностите на подробния преразказ. Изготвяне на план за създаване на подробен преразказ. подробен преразказ
|
Преразказ на старогръцки мит или текст по избор
|
ХІІ
|
34. Контролна работа върху дял синтаксис
35. Лексикално значение на думата. Многозначни думи./ нови зн. /
|
Оценяване знанията и уменията на учениците от дял синтакси
Актуализиране на знанията за речниковото значение на думата, за речниковия състав на езика и видовете речници.
дума, речник, значение на думата (пряко, преносно), речниково значение, еднозначни и многозначни думи
|
|
36. Запознаване с библейските митове за сътворението на света и човека („Бог е направил всичко”, „Добро е”, „Първите хора”, „В селенията на Бога”). / нови знания /
|
Овладяване на знания за сюжета, героите, посланията.
|
|
ХІІІ
|
37. Омоними и пароними / нови знания /
38. Граматично значение на думата.Морфема. Морфемен състав и морфемен анализ.
|
Актуализиране, систематизиране и обогатяване на знанията на същността и функциите на видовете думи според лексикалното им значение.
синоними, антоними, омоними, пароними
Актуализиране и систематизиране на знанията за строежа на думата. Осмисляне на понятията морфемен анализ и сродни думи
|
Формиране и развиване на умения за морфемен анализ с цел усъвършенстване на правописната и правоговорната компетентност.
|
39. “В начало беше Словото…” (Из „Битие”) /нови знания /
Основни библейски сюжети, свързани със: Сътворението на света и човека; раждането, живота, смъртта и възкресението на Исус
Библейската версия за създаването на света Специфичният начин, по който Бог твори човека – чрез персонален призив към себе си: “Да сътворим човека по Наш образ…” (за разлика от всичко
останало, което твори като прост обект на безличната си воля: “Да бъде светлина…”), в резултат на което човекът възниква като личност в отношението си към Бог
|
Религия
Библия, Стар завет, Нов завет, евангелие
|
|
ХІV
|
40. Словообразуване / нови знания /
41. Съчинение повествование. Разказ по действителна случка / н.зн. /
|
Учениците различават
формообразувателни
и словообразувателни
морфеми; образуват думи
с помощта на представки и
наставки и разбират
смисловите
различия.
словообразувателни и формообразувателни морфеми, производни и непроизводни думи
Осмисляне на същността на повествованието като тип реч. Овладяване на знания за основни структурни, функционални и езикови особености на съчинението повествование. съчинение повествование
|
Затвърдяване на уменията за морфемен анализ.
|
42. Сътворението на света в представите на нашите предци („Как била създадена земята”.)
Легендата – “непослушният” разказ. “Господ и дяволът правят света” / нови знания /
Както Адам, така и легендата отказват да се подчинят на върховната власт; в легендата народът не представя Бог като всесилен и всемогъщ: до неговата съвършена цялостност го допълва противоположността му – дяволът;
символен вариант в библейския текст на дявола от народната легенда е змията –интелектуалното изкушение
|
Осмисляне на информацията за особеностите на фолклорната легенда чрез фолклорния текст „Как била създадена земята”. Легенда
Фолклорен мироглед
|
|
ХV
|
43. Думата – градивен елемент на изречението и текста/ обобщителни упр. /
44. Контролна работа върху дял лексикология, морфемен анализ / У /
|
Обобщаване и систематизиране на знанията за думата като градивен елемент на изречението и текста.
Оценяване знанията и постиженията на учениците
|
|
Фолклорни представи за света
45. Фолклор, фолклорна словесност. / нови знания /
Белези на фолклорната култура (свръхоценностяване на живота; опозицията “едно време”–“профанно” настояще; пространството чрез опозицията свое–чуждо; индивида – той съществува и значи само като
част от общността; схващането за
света като “образцов”, която идея за неговата устойчивост обуславя повторението като основен функционален механизъм на народната кулутра)
Особености на фолклорните текстове: анонимност; колективност; вариативност; устни текстове
Колективните форми на творчество и колективната идентификация –
актуални и днес
|
Изясняване на понятията фолклор, фолклорна словесност; разлики между мит и фолклорен текст
|
|
ХVІ
|
46. Думите като части на речта (изменяеми и неизменяеми). Имена.
/ нови знания /
47. Местоимението в изречението и текста.Лично местоимение./ нови знания /
|
Запознаване със същността и граматичните признаци на съществителните, прилагателните/ качествени и относителни / и числителните имена.
морфология, части на речта, морфологичен анализ, имена
Овладяване на знания за спецификата и граматичните признаци на местоимението като изменяема част на речта, за личните местоимения като думи, изпълняващи заместваща и свързваща функция в изречението и текста. местоимение, лично местоимение, граматични признаци, падежни форми
|
Овладяване на умения за правилно използване на различните видове имена в изречение и в текст.
|
48. „Славки си рожба не трае“ / нови знания /
Митологични и фолклорни представи за света на хората и за света на боговете в песента „Славки си рожба не трае”
|
Овладяване на знания за сюжета, героите и посланията на песента „Славки си рожба не трае“. Запознаване с митологичните представи за света на хората и света на боговете, разкрити във фолклорния текст.
фолклорна песен
|
|
ХVІІ
|
49. Показателно местоимение / нови знания /
50. Въпросително местоимение. Относително местоимение. / нови знания /
|
Овладяване на знания за спецификата и граматичните признаци на показателните местоимения като думи, изпълняващи заместваща и свързваща функция в изречението и текста. показателно местоимение граматични признаци на показателно местоимение
Овладяване на знания за спецификата и граматичните признаци на въпросителните и на относителните местоимения като думи, изпълняващи заместваща и свързваща функция в изречението и текста.
|
|
51. Фолклорната песен в живота на народа. Фолклорен певец. / нови знания /
Народна песен
Функцията на песента в живота на народа
Основни разлики между колективното песенно творчество и писаната (авторска) поезия:
• народната песен е неделима от звученето (на езика и на мелодията),
докато поезията нерядко се стреми да „звучи”, въпреки че като писан текст е предназначена за четене
• за разлика от писменото, устното общуване не предполага тълкуване на смисъла – смисълът на народопесенното слово е общосподелим (един, „истинен”), „слепнат” с песента
• изпълнител и слушател принципно съвпадат в народната култура за разлика от основаната на писмеността култура
|
Овладяване на знания за особеностите на фолклорната песен като фолклорен жанр и за видовете фолклорни песни.
фолклорна песен, видове фолклорни песни
|
|
ХVІІІ
|
52. Съчинение повествование. Разказ по
въображаема случка / н. зн. /
|
Актуализиране на знанията за съчинение повествование. Овладяване на знания за разказа по въображаема случка като вид разказ. разказ по въображаема случка
|
Как да създаваме разказ по въображаема случка
|
53. Най-малкият брат и “златната ябълка” (Как е направена приказката “Тримата братя и златната ябълка”. Сюжет)/ нови знания /
Особености на фолклорната приказка( стр.46 от учебника )
Приказният сюжет и неговият „формулен” характер ( Имало едно време...; Живял някога....)
Строеж на приказката
54. Особености на фолклорната вълшебна приказка. / Упражнение /
-
Разказ за вълшебства и чудеса, за двубои с чудовища(змейове, лами, хали )
-
Произход ....от митовете
-
Герои( обикновени хора )
-
Помощ отвълшебници или животни чрез разкриване на тайна или подарък (предмет)
-
Начало ....разказ за беда, която променя живота на героите
-
Напускането на дома и тръгването на път
-
Преодоляване на препятствия и побеждаване на злото
-
Финал (щастлива сватба )
-
Пространство и време във вълшебната приказка(Запознаване с представата за горната и долната земя, изградена в приказката. )
|
Овладяване на знания за сюжета, композицията и героите на фолклорната приказка „Тримата братя и златната ябълка”.
фолклорна приказка
Запознаване с модела на вълшебната приказка.
фолклорна вълшебна приказка
Осмисляне на информация за космическото дърво.
|
Опит да съчиним вълшебна приказка
|
ХІХ
|
55. Употреба на имена и местоимения в текста / обобщителни упр./
|
Обобщаване и систематизиране на знанията за имена и местоимения.
|
|
56. Защо еврейският народ е различен от другите народи (“Слънцето и Луната”) / нови знания /
Сътворението на света според еврейската приказка „Слънцето и Луната”
57. “Легенда за рома”( авторска приказка): магическата сила на словото (Благословия и клетва) Ценностите на хората в родовата общност според „Легенда за рома“. / нови знания /
|
Запознаване с представата за сътворението, изградена в еврейската приказка. Изясняване на взаимоотношенията между Бог и неговите творения. Формиране на умения за характеризиране на герои и за формулиране на нравствените послания в художествен текст.
Овладяване на знания за съдържанието, героите, родовите ценности и посланията на художествения текст. Изясняване смисъла на понятията
благословия и проклятие.
|
.
|
ХХ
|
58. Контролна работа върху дял морфология / имена и местоимения /
/ У /
|
Оценяване знанията и постиженията на учениците
|
|
59. Трансформиращ преразказ
60. Трансформиращ преразказ
|
Запознаване с особеностите на трансформиращия преразказ като вид преразказ трансформиращ преразказ
|
Формиране на умения за създаване на писмен трансформиращ преразказ( по избор )
|
ХХІ
|
61. Глагол. Спрежение на глагола / нови знания /
|
Актуализиране и обогатяване на знанията за глагол – същност, граматични признаци.
глагол, спрежение на глагола
|
|
62. Да проверим! Задачи за контрол и самоконтрол / Упражнение/
II. Фолклорен празничен календар
63. Как мерим времето. Делници и празници
Слънчев-лунен календар. Обред, обичай, ритуал
/ нови знания /
|
Установяване нивото на знания и умения върху изучените художествени текстове.
Календар
Слънчев календар – лунен календар
Делник – празник
Обред, ритуал, обичай
“Обективно” (космологично) – “субективно” (човешко) време
|
|
ХХІІ
|
64. Употреба на сегашно и бъдеще време в текста / н.зн. /
|
Актуализиране, систематизиране и обогатяване на знанията за същността, образуването и употребата на сегашно и на бъдеще време. момент на говоренето, повтарящи се действия, последователни действия, сегашно историческо време
|
|
65. Коледа (Рождество Христово). „Станинине, господине” / нови знания /
Коледа – празник в традиционния български празничен календар
Рождество Христово – празник в християнския празничен календар
66. Прошка – празник на духовното пречистване (Благодатта на прошката). „Благословия на кукерския цар”
Прошка (или Сирница) – празник в традиционния български празничен календар
Духовната щедрост и благородство – традиционни нравствени ценности
Празникът Сирни заговезни в карнавалния му вариант
|
Запознаване с библейското събитие. Изясняване на характерните особености на празника. Представяне на празника и празничната обредност (Бъдник, коледари, коледуване и т. н.).
Представяне на народния обичай Прошка: ритуал, обичайни реплики, родови традиции, християнски ценности. Запознаване с народния обичай Кукери (символика на кукерското шествие; персонажи, кукерски облекла, кукерската маска). Изясняване на приликите и разликите между кукерите и коледарите.
|
Изпълнение на занимателни задачи: организиране на конкурси (за оригинално коледно пожелание, за илюстрирана картичка
Изпълнение на занимателни задачи: организиране на конкурс за най-добре изработена кукерска маска.
|
ХХІІІ
|
67. Употреба на минало свършено и минало несвършено време в текста / нови знания /
|
Обогатяване и систематизиране на знанията за същността, образуването и употребата на минало свършено и минало несвършено време в текста. основно разказвателно и основно описателно време
|
|
68.Великден – „Яйцето на живота” / нови знания /
Великден – празник в традиционния български празничен календар
Възкресение Христово – празник в християнския празничен календар
69.Гергьовден: плодородието и благоденствието побеждават. „Свети Георги и ламята”– фолклорна легенда / нови знания /
Гергьовден – празник в традиционния български празничен календар
Народната вяра – съчетание на езически и християнски представи и
вярвания
|
Запознаване с библейското събитие. Изясняване на характерните особености на празника. Представяне на празника и празничната обредност (боядисване на яйца, приготвяне на обредни хлябове, козунаци и т.н.). Изясняване символиката на яйцето (митът за космическото яйце)
Запознаване със същността на празника и с образа на светеца според християнската митология и фолклорните текстове. Изясняване на обичаите и празничната обредност (празнична трапеза, виене на венци, люлеене на люлки и др.). Запознаване с фолклорни текстове, свързани с празника. Актуализиране на знанията за фолклорна легенда.
|
Изпълнение на занимателни задачи: организиране на конкурси (за оригинално великденско пожелание, за илюстрирана картичка, за най-красиво боядисано яйце).
Развиване на умения за разпознаване на художествени средства и похвати във фолклорните текстове и разкриване на функцията им.
|
ХХІV
|
70. Съчинение описание. Описание на обект / нови знания /
|
Актуализиране и обогатяване на знанията за съчинение описание. Осмисляне на спецификата на описанието на обект като вид описание. описание на обект
|
Умение за създаване на съчинение описание. Как да опишем обект
|
71. Димитровден – празник на св. Димитър – покровител на зимата, студа и снега
„ Рано ми ранил Димитър” / нови знания /
72. Пасха – основен еврейски празник Пасха в религията на евреите. „Пасхална молитва“/ нови знания /
Юдейска религия
Пасха – празник в юдейския празничен календар и неговото съответствие в християнския календар
Положителни ценностни нагласи и толерантно отношение към различието
Сходства и различия между ценностите, утвърждавани от юдейската и християнската религия
|
Овладяване на знания за празника на св. Димитър, за характерните обичаи и обреди (гадаене за времето през зимата, за здраве и имотност). Съпоставяне на иконите на св. Димитър и св. Георги..
Запознаване с библейското събитие, на което е посветен празникът. Осмисляне на информация за празничните обичаи и обреди. Анализ на „Пасхална молитва”.
|
|
ХХV
|
73. . Употреба на глаголи в текста
/ обобщителни упр. /
|
Систематизиране и обобщаване на знанията за глагол.
|
|
74. Курбан байрам в мюсюлманската религия. „Добрият съсед”( Светецът) / нови знания /
Мюсюлманска религия
Курбан байрам – празник в мюсюлманския празничен календар
Положителни ценностни нагласи и толерантно отношение към различието
Сходства и различия между ценностите, утвърждавани от юдейската и християнската религия
75. Сватбата – нов човек в рода. „Ела се вие, превива”– фолклорна песен / нови знания /
Концепция на народната култура за човешкия живот
Обредни практики, свързани със сватбата, във фолклорната култура
|
Овладяване на знания за мюсюлманската религия и за празничната обредност на Курбан Байрам (жертвоприношение, раздаване на милостиня на бедни и болни). Анализиране на разказа „Светецът“, разкриване на художествените послания в него.
|
|
ХХVІ
|
76. Контролна работа върху дял морфология / глагол и глаголни времена /
|
|
|
77. Съчинение описание / нови знания /
78. Раждането – нов човек в света. „Снощи се дете родило”.Силабическо стихосложение / нови знания /
Концепция на народната култура за човешкия живот.
Еквивалентност между цикъла на човешкия живот и природния цикъл във фолклорните представи.
Обредни практики, свързани с раждането, във фолклорната култура
Силабическо стихосложение
|
Овладяване на знания за характерните особености на съчинение описание. Запознаване с образците в учебника. Подготовка за писане на съчинение описание.(дом. раб. )
Овладяване на знания за характерни обреди и ритуали, изпълнявани преди и след раждането на дете в семейството. Анализ на фолклорни текстове, свързани със семейния празник. Изясняване същността на силабическото стихосложение.
|
|
ХХVІІ
|
79. Неизменяеми части на речта. Наречие /нови знания /
|
Овладяване на знания за спецификата на неизменяемите части на речта. Обобщаване на знанията за наречие. Изпълнение на задача от учебника по избор. неизменяеми части на речта, наречие
|
|
80. Да проверим! Задачи за контрол и самоконтрол / Упражнение /
ІІІ. Човекът и общността
81. Семейството, родът и ценностите на фолклорната общност в “Овде дърво столовито”
/ нови знания /
Родова общност
Семейна общност
Ценности на фолклорната общност
|
Тест за проверяване на знанията и уменията върху фолклорен празничен календар.
Изясняване на понятията род и семейство и на отношенията между членовете . Разкриване на представата за устойчивостта на рода в песента „Овде дърво столовито“.
|
Изпълнение на занимателни задачи, свързани със символиката на родословното дърво.
|
ХХVІІІ
|
82. Предлог. Съюз. / нови знания /
|
Осмисляне на сведенията от урочната статия за същността на предлозите и на съюзите като неизменяеми части на речта. Овладяване на знания за правописните особености на предлозите и съюзите.
|
Развиване на уменията за правилна употреба на съюзи, предлози
|
83. Ценностите и езикът на народа в “Два са бора ред поредом расли”.
Епитет / нови знания /
Основни представи и ценности на традиционната култура
Отношението между ценностите на фолклорната култура и езика на народните умотворения
Епитет
Постоянен епитет – израз на представата за устойчивостта и трайността на света, неизменно устремен към наподобяване на зададения “едно
време” “съвършен ред”
84. “Котаракът в чизми, или Котаракът наставник”. Олицетворение / нови знания /
Структура и смисъл на приказката
Мотивът за наследството в приказката на Шарл Перо
Олицетворение
|
Традиционните родови добродетели, възпети в песента „Два са бора ред поредом расли“
Епитет
Постоянен епитет отрицателно сравнение
Запознаване с текста на приказката. Овладяване на знания за ролята на наследство за оцеляването и продължаването на рода. Изясняване на принципите на унаследяване и обезнаследяване в приказката.
|
|
ХХІХ
|
85. Частица. Междуметие / нови знания /
|
Овладяване на знания за същността на частиците като неизменяеми служебни думи. Осмисляне на лингвистичната информация за междуметията като неизменяеми вметнати думи и за видовете междуметия. частица, междуметие
|
|
86. Пътят на най-малкия брат от приказката на Шарл Перо. Функции на героите / Упражнение /
87. Кратки народни умотворения / нови знания /
Пословица
Поговорка
Особености на българските пословици и поговорки. Поуката в пословиците – възможност за образно представяне на идеята в приказката
|
герой, вредител, помощник, лъжегерой
Овладяване на знания за българските пословици и поговорки. Развиване на уменията за разкриване на поуките в приказката чрез пословици. пословица, поговорка
|
Развиване на умения за анализиране на художествен текст – откриване на фолклорните мотиви и на особеностите при тяхната интерпретация. Изясняване функцията на героите във вълшебната приказка.
|
ХХХ
|
88. Съчинение описание / нови знания /
|
Актуализиране на знанията за особеностите на съчинение описание като вид текст.
|
Как да опишем природно явление? Развиване на умения за създаване на устно и писмено описание на природно явление.
|
89. Съчинение повествование / Упражнение/
90. “Грозното патенце”: какво е да си различен. /нови знания /
Красиво и грозно
(Литературна приказка)
Приказката – разказ за посвещаването в зрелост
Проблематика, свързана с другостта
Красиво и грозно
|
Актуализиране на знанията за същността на съчинение повествование. Подготовка за писане на съчинение повествование.
Овладяване на знания за сюжета, композицията и героите на приказката. Развиване на уменията за анализ на художествен текст.
|
Създаване на съчинение повествование.
( дом.раб.)
|
ХХХІ
|
91.Променливо я / нови знания /
|
Запознаване с двата вида я в българския език. променливо я, непроменливо я
|
Формиране на умения за правилното им използване в речта.
|
92. Приказката – „роман за човешката еволюция, сместен в орехова черупка”. „Златното момиче”
/ нови знания /
Инициацията – генеративна парадигма на всяка вълшебна приказка
Структурни, композиционни и символни приказни елементи
93. ” Главатарят, който искал да плени месечината” - Сава Попов / нови знания / Фолклорен тип условност
Връзката между религиозните и етническите ценности
Конфликтите в приказката и нравствените ценности, утвърдени чрез проявите на героите
|
Овладяване на знания за сюжета и композицията на приказката. Развиване на умения за характеризиране на героите в приказката.
Овладяване на знания и умения за коментиране на основните конфликти и тяхното разрешаване в турската фолклорна приказка. Проследяване на проявите на героите в приказката и разкриване на нравствените ценности, утвърдени от фолклорния разказвач.
|
|
ХХХІІ
|
94. Подвижно ъ и непостоянно ъ / нови знания /
|
Овладяване на правописни и правоговорни норми, свързани с подвижно ъ и непостоянно ъ. подвижно ъ, непостоянно ъ
|
Развиване на умения за правилно писане и изговаряне на думи, съдържащи подвижно ъ и непостоянно ъ. Умения за анализ и редактиране на грешки, свързани с подвижно ъ и непостоянно ъ.
|
95. Мотивът за вграждането във фолклорната песен „Троица братя града градяха” / н.зн. /
96. Справедливо и несправедливо в приказката „Най-справедливият“ – Елин Пелин / нови знания /
(Добро и зло, справедливо и несправедливо)
Морална опозиция: справедливо – несправедливо (кое е справедливо и кое –несправедливо за всички нас; какво трябва да правим, за да живеем заедно като
общност)
|
Овладяване на знания за интерпретацията на мотива за вграждането в песента „Троица братя града градяха”. Мотивът за вградената невяста във вариантите на песента
Овладяване на знания за сюжета, композицията и героите на приказката „Най-справедливият”. Разкриване на нравствените послания на приказката чрез разсъждение по въпроса: Коя истина за живота на човека разкрива тестът? справедливо, несправедливо
|
|
ХХХІІІ
|
97. Текстове за непряко речево общуване / нови знания /
|
Овладяване на знания за същността и функциите на различни видове текст, предназначени за осъществяване на непряко общуване
лично писмо, поздравителна картичка, покана, телеграма
|
Формиране и развиване на умения за създаване на текстове за непряко общуване.
|
98. “Приспивна песен”: “Ако не е истина, не е и лъжа…” (Условност) / нови знания /
Различни исторически проявили се форми на доверие/недоверие в истинността на художествения свят (митология, фолклор, литература)
Фолклорни модели, употребени от личното художествено творчество
99. Образът на родното слово в стихотворението „Родната реч“ от Иван Вазов” Родната реч ”
Езикът (речта) – означаване (а не “представяне”) на действителността
Различия между устната и писмената реч (между устното и литературното художествено творчество)
|
Овладяване на знания за чувствата, образите и посланията на художествения текст. Родното слово
|
|
ХХХІV
|
100.Устните и писмените текстове в речевото общуване / Годишен преговор /
|
Усъвършенстване на уменията за правилно и уместно използване на езика в различни комуникативни ситуации.
Обобщаване и систематизиране на овладените знания
|
|
101. Да проверим! Задачи за контрол и самоконтрол.
102. Годишен преговор
|
Проверка на знанията върху изучените текстове.
Обобщаване и систематизиране на овладените знания по литература
|
|
