Албена Човекът между ценностите на общността и личния порив
Изтегляне 11.46 Kb.
|
Свързани:
Албена -лис, 4 Болница
|
,,Албена" Човекът между ценностите на общността и личния порив. /ЛИС/ Йордан Йовков,определян като майстора на късия разказ,е представител на българската литература между двете световни войни,които дават отражение върху произведенията и начина му на мислене. Творил в духа на естетическия реализъм,той насочва своя интерес към човека,независещ от социалните проблеми,който търси красотата и добротата в заобикалящата го действителност. С йовковия реализъм, се преплитат нотките носещи романтически представи както за свободата на духа,то така и на унисонса с природата.Героите от произведенията му са смели и дръзки дори понякога жертващи се в името на любовта,преминават през нравствен катарзис.Йовковите разкази носят послание за хуманизма на човека,акцентирайки темите за: любовта и смъртта,смисъла на живота ,греха и опрощението. Ключово място в интерпретирането на темата за човека между ценностите на общността и личния порив в творчеството на Йордан Йовков заема творбата ,,Албена" написана в духа на хуманизма,тя разглежда проблемите за извършения грях от младата Йовкова героиня,нарушаваща социалните норми в името на душевните си копнежи, и поисканата прошка от своите съселяни.Индивидуалното желание за любов и щастие,водещо до престъплението, се противопоставя на общото разбиране за обикновено съществуване. Разказът ,,Албена" е един от най-популярните Йовкови творби.Публикуван е за първи път във вестник,,Зора",а по-късно и в сборника,,Вечери в Антимовския храм".Със самото заглавие,авторът посочва името на жена,която стои в центъра на повествованието не толкова заради извършеното престъпление,а заради нейната красота,с която се преплита и нейната греховност .Албена е различна от другите,омъжена е за грозноватия и глуповат Куцар,работещ като помощник на воденичаря, забелязват единствено,чувайки за неговата смърт.Дядо Власю играе ролята на гласът на народа,защото словата му представят мнението на мнозинството.Нягул,чието име означава "желан" и "нежен",е красивият и строен воденичар.Съпругата му Нягулица със своята повехналост и липса на харизма ,е в контраст с неговата тайна любима ,Албена. Произведението илюстрира събитията,които се случват по време на страстната седмица,в селото на Албена.В центъра на сюжета е криминален случай-убйството на Куцар.Случаят е разкрит благодарение на казаното от детето на Албена,което е присъствало на местопрестъплението и е било свидетел на случилото се. Къщата на Албена,в която е извършено престъплението , е на високо.По време на ретардацията, Героинята слиза заедно с двамата стражари към пътя между кръчмата и Хорозовата мелница,където се е събрала тълпа от хора,чакащи момента на отвеждането на Албена,за да я осъдят.Слизайки,тя била проследена от хорските погледи,Въпреки това,Албена така и не се сляла с цялостния облик на обществото,защото красотата се очертава нейно универсално оръжие срещу възмущението на своите съселяни.Очите и са "огледало'', в което хората от селото забелязват отражението на нейното вътрешно душевно състояние ,изпълнено с болка, заради необмисленото сторено злодеяние.Не само очите,но и цялостният физически портрет показват разкаянието на грешницата: Изтегляне 11.46 Kb. Сподели с приятели:
|