Литература за специалност „Българска филология Кирило-Методиевото дело и началото на славянската книжовна традиция. Извори за живота на двамата просветители: славянски, гръцки, латински. Значение на пространните жития на двамата братя
Изтегляне 41.5 Kb.
|
Свързани:
България в перипетиите на първата световна, Елин Пелин, stb lit 2016, Същност и специфика на литературата за деца и юноши
- Навигация на страницата:
- Библиография: Справочници: История на българската средновековна литература.
- Петканова, Д.
- Петканова , Д.
- Станчев, Кр.
- Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения: К. Куев, П. Динеков, Д. Петканова.
- Стара българска литература.
- Слова на светлината
- Студии и изследвания
|
Програма за Държавен изпит по Старобългарска литература за специалност „Българска филология” Кирило-Методиевото дело и началото на славянската книжовна традиция. Извори за живота на двамата просветители: славянски, гръцки, латински. Значение на пространните жития на двамата братя. Идването на Кирило-Методиевите ученици в България и създаването на първите книжовни школи. Плисковско-Преславско книжовно средище. Основни представители и обща характеристика. Ролята на българските владетели за развитие на книжнината. Константин Преславски. Оригинални и преводни съчинения. Химнографско творчество. Йоан Екзарх. Оригинални и преводни съчинения. “Шестоднев” като средновековна енциклопедия. Черноризец Храбър и апологията на славянската азбука. Охридско книжовно средище. Обща характеристика. Климент Охридски. Похвални слова. Поучителни слова. Особености на стила. Същност, поява и развитие на апокрифите. Жанрово разнообразие. Особености на поетиката. Български автори на апокрифи – Поп Йеремия и “Повест за кръстното дърво”. Старобългарската литература през периода на Византийското владичество. Провиденциалистични и месианистични идеи. Гръцки съчинения за български светци. Литературата на ХІІІ в. Обща характеристика. Търновски химнографско-агиографски цикъл. Поява и развитие на исихазма през ХІV в. Теодосий Търновски и школата му. Литературно-книжовна традиция през ХІV в. Времето на Иван-Александър и развитие на ръкописната традиция. Живот и дейност на патриарх Евтимий Търновски. Търновска исихастка школа. Стилът “плетение словес”. Григорий Цамблак. Живот и литературна дейност. “Похвално слово за Евтимий”. “Житие на Стефан Дечански”. Константин Костенечки – „Разяснено изложение за буквите”; “Житие на Стефан Лазаревич” - особености на агиографския текст. Българският ХV в. Безименна българска хроника. Владислав Граматик. Сборници. „Рилска повест”. Димитър Кантакузин - „Молитва към Богородица”. Софийска книжовна школа през ХVІ в. Поп Пейо – „Житие на Георги Нови Софийски”. Матей Граматик – „Житие на Никола Нови”. Особености на агиографските текстове от тази епоха. Библиография: Справочници: История на българската средновековна литература. С. 2008. Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985м Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003. Петканова,_Д.'>Петканова, Д.Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997. Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Велико Търново 2003) Петканова, Д. Средновековна литературна символика. Второ разширено издание. С. 2000. Ангушева, А. Старобългарска литература. Малка училищна енциклопедия. С. 1999. Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С. 1982 (1985) Станчев, Кр. Поетика на старобългарската литература. С. 1985. Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения: К. Куев, П. Динеков, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С. 1978. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С. 1986. Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С. 1987. Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. С. 1988. Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С. 1989. Стара българска литература. Т. 5. Естествознание. С. 1990. Тържество на словото. Съставителство Кл. Иванова, Св. Николова. С. 1995. Слова на светлината. Съставителство Т. Славова, Ив. Добрев. С. 1995. Интернет адреси, където се откриват преводи на новобългарски на старобългарските произведения. http://www.litclub.com/library/stara/ http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html (тук е “Тържество на Словото” ) http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html http://www.kroraina.com/knigi/dp/index.html Студии и изследвания: Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. І- ІІІ. Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34. Велинова, В. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995. Велинова, В. Слово за епископ Константин Преславски, С., 1999. Динеков, П. Софийска книжовна школа, София, 1930. Иванова, Кл. Патриарх Евтимий Търновски, С., 1984. Матеич, П. Българският химнописец Ефрем от ХІV в. София, 1985. Милтенова, А., В. Тъпкова. Историко-апокалиптичната книжнина в средновековна България. С., 1990. Куев, К. Иван – Александровият сборник от 1348 г. София, 1985. Куев, К. Черноризец Храбър, С., 1967. Петканова, Д. Кирил – денница на славянската писменост, С., 1994. Петканова, Д. Средновековна литературна символика, С., 2000. Петканова, Д. Черноризец Храбър, С., 1999. Станчев, Кр., Попов, Г. Климент Охридски. Живот и дело, С., 1988. Стойкова, А. Първоучителят Методий, С., 1994. Изтегляне 41.5 Kb. Сподели с приятели:
|