Тематична единица/ Компетенции
|
Народна поезия, приказки
|
20 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Познания за сюжета и героите на някои класически български народни и авторски приказки, познаване на текста и мелодията на някои български народни песни.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Разглеждане на сюжета, характерните мотиви, езиковите обръщения, типовете на българските народни приказки, както и задълбочаване на тяхното анализиране. Определяне на някои характерни мотиви в народните песни. Подготовка за рецепцията възприемане на лирични произведения.
| Знания | |
Междупредметни връзки
|
3–4 български народни и авторски приказки, произведения от народната поезия (юнашки епос). Различни видове приказки пр. вълшебни, битови, иронични приказки, басни: „Неродена мома“, приказки за Хитър Петър, „Рак, орел и щука“, „Който не работи, не трябва да яде“, „Мъжът, който вършил женска работа“ и др.
Типични женски и мъжки персонажи и техните характерни черти в българските народни приказки. Научаване наизуст на 1-2 по-кратки приказки (напр. басни).
Видни български събирачи и писатели на приказки. Жанрови особености на българските приказки, български герои в приказките.
|
Групиране и типизиране на приказките, избиране на примери към различните видове приказки.
Разлики между народната и авторската приказка, различия между приказка и действителност.
Семейни отношения (пр. най-малкия син), разговор за семейния живот.
Наблюдаване нарастването на напрежението (без употреба на термини).
|
Пеене и музика: пеени песни.
Визуална култура: рефлексия на литературни, музикални и филмови преживявания.
| Основни понятия/ ключови думи |
Народна песен, народна приказка, вид на приказките, герой на приказка, мотив, фолклор.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Някои мотиви, свързани с природната среда, семейните отношения, сътворението, произхода и традициите
|
20 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Български литературни произведения, свързани със семейството, природата, пейзажа, родния край.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Развитие на разбирането на българската, унгарската и други култури. Разбиране на понятието традиция.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Български митологични истории (космос и хаос в българския фолклор, митове за създаването на света). Напр. „Господ и дяволът създават света“, „Там стои дърво вековно“.
Темата на семейството–българското патриархално семейство, родът в литературните произведения: Ив. Вазов: Семейно огнище; по едно стихотворение от Д. Дебелянов и Ран Босилек за семейството.
|
Намиране, събиране и назоваване на някои характерни мотиви от тематиката, сравняван на мотивите, постепенно задълбочаване в сравняването и разбирането на българската и унгарската култура. Съставяне на план-конспект (с помощ, по-късно самостоятелно), пр. за повтарящите се мотиви, подготовка въз основа на собствен план.
Формулиране на мнение със свои думи за значението на свързаните с темата поверия и връзки у хората.
Усвояване на толерантния тон и основите на културното аргументиране на български език.
Участие в разговор за семейния живот (семейни отношения, роли, разпределение на задачите), във връзка с мотивите за съжителството между поколенията.
Рецитиране на едно стихотворение от Ив. Вазов и едно от Д. Дебелянов.
|
История, обществознание и гражданска култура: древни поверия и митове.
Визуална култура: традиционно българско народно изкуство.
География: Система и околна среда. България и Балканския полуостров.
| Основни понятия/ ключови думи |
Мит, митологическа история, битова картина, природно описание.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Мотивът за индивид и общност, за деца и възрастни в литературните произведения
|
15 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Български юношески романи от началния курс.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Драматизация на части от литуратурни произведения, анализ на мотива личност и общество, дете и възрастен в български яношески четива.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Елин Пелин: „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“; Емилиян Станев: „Чернишка“, както и други български съвременни романи.
|
Подробно колективно четене на включените в учебния материал произведения, упражняване на смисленото, чисто, ритмично смислоразделящо четене на български език. Преразказ на части от сюжета на романите, драматизация, съпроводена с движение.
Осъзнаване на опозицията добро–зло, както и на фантастичното в съдбата на Ян Бибиян.
Поправяне на грешките и водене на читателски дневник и записки с учителска помощ.
|
Етика: добро и зло, границите на приятелството, въпросът за влиянието.
| Основни понятия/ ключови думи |
Публика, приемане, роман, юношески роман.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Предание, легенда, балада
|
15 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Мотивът за съзтворението и произхода, литературни паметници, свързани с региона.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Разбиране на понятията българска национална традиция, национална култура и идентитет, родолюбие въз основа на преданията, легендите и баладите. Разбиране на факта, че и тези жанрове могат да бъдат основа, с помощта на която народите осъзнаят някои от традициите си.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Два-три български исторически епоса, народни предания, народни балади, исторически народни песни; творческа балада: „Епопея на Забравените“ от Иван Вазов (откъси), Хр. Ботев: „Хаджи Димитър“.
|
Участие в различни разговори на български език за националните традиции, националната култура и самосъзнание, родолюбието и европейската тематика. Постепенно развиване на културата за аргументиране и дискусия с различни упражнения.
Наблюдение и сравняване на сродни мотиви в преданията. Групиране и съпоставяне на аргументите.
Търсене на обяснения, аргументи и доказателства, свързани с темата. Рецитиране на откъс от една авторска и от една народна балада.
|
Българско народознание: произход на българите и основаването на българската държава.
Визуална култура: традиционно изкуство.
География: наука, техника, култура, еволюционни теории.
| Основни понятия/ ключови думи |
Предание, легенда, балада, традиция, нацонална традиция, национална култура, родолюбие.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Героите в историческата проза
|
10 часа
|
Знания, на които се опираме
|
България под турско робство.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Авторски подходи за пресъздаване на света в романите, разпознаване на повтарящите се мотиви. Разпознаване на характерите и съдбите. Развитие на самоопознанието чрез характеристика на главните герои.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Роман (откъси): Иван Вазов: „Под игото“, откъс от съвременен юношески роман (адаптация). Ситуации, приключения, конфликти, художествени средства за предаване на света в романите, повтарящите се мотиви. Характери и съдби.
|
Извличане на основните моменти на действието в план-конспект и групиране на информацията при по-обемисти произдения.
Представяне на откъси от произведенията с драматична игра, импровизация, подражение.
Възпроизвеждане на действието с употреба на усвоените понятия (конфликт, кулминация, завръзка и др.), характеристика на героите, разкриване на взаимовръзките им на български език.
|
Драма и танц: ситуация, импровизация.
| Основни понятия/ ключови думи |
Исторически роман, характеристика, описание, диалог, монолог, конфликт, завръзка, кулминация.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Образ и форма в поезията
|
14 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Различни български лирични произведения, изучавани досега.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Опознаване на многообразността на българския лирически език, разпознаване на картините, мелодията, структурата. Анализ на лирични произведения.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Анализ на български лирични произведения от втората половина на XIX век до наши дни, напр. Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Пенчо Славейков и др., както и стихове на Дора Габе, Петя Дубарова.
|
Представяне на многообразността на българския лиричен език с примери (от народната песен до модернистичната поезия). Отразяване на образността, мелодията, структурните варианти, приликите и разликите в писмени и устни анализи на български език. Обясняване на чувствата и мотивите, които се срещат в литературните произведения със свои думи, с правилна употреба на ключовите изрази.
Прилагане на различни стратегии за четене за запознаване с произведенията и тяхното разбиране.
Рецитиране наизуст на „Хубава си, татковино!“ от Л. Каравелов и „Вятър ечи, Балкан стене“ от Д. Чинтулов.
|
История, обществознание и гражданска култура: значими българи от турско време.
Визуална култура: възрожденска архитектура и примери за предметна култура от България.
| Основни понятия/ ключови думи |
Композиция, припев, видове рима, поетическо съзнание, съдържание, форма.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Характеристика на устни и писмени жанрове в литературни произведения
|
7 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Разказ, повествователна струкура.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Разграничаване на особеностите на различните текстови жанрове. Приложение на по-важните видове при различни устни и писмени съобщения.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Във връзка с познатите от 5–6 клас български произведения: изисквания към формата и съдържанието на анализа, особености на.
Разказа и описанието, типични черти на по-простите диалози и драматични народни обичаи.
|
Рутинно различаване на текстовите жанрове, фигуриращи в тематичната единица и самостоятелното им създаване на български език.
Самостоятелен преразказ, описание или анализ на текст от литературни произведения на български език.
Установяване и отразяване на различията между текстовите жанрове.
|
Българско народознание: български драматични народни обичаи.
Визуална култура: предмети на българската народна култура.
| Основни понятия/ ключови думи |
Жанр, лирика, епос, драма, разказ, описание, диалог, характеристика.
|
Тематична единица/ Компетенции
|
Употреба на понятия
|
19 часа
|
Знания, на които се опираме
|
Практически знания без употреба на дефинирани понятия.
|
Възпитателно-развойни цели на тематичната единица
|
Разбиране и активна употреба на понятията, свързани с материала за V-VІ клас, при писмени и устни изложения на български език за различните произведения.
| Знания | Изисквания |
Междупредметни връзки
|
Епични и лирични произведения, при които се срещат тези понятия.
|
Стриктна и подпомагаща анализа употреба на понятия. При разговор за произведенията адекватна употреба на понятията на български език.
|
Визуална култура; пеене и музика: понятия.
География: кръговрат, цикъл, повторение на едни и същи събития, прилики в структурата, оптимално развитие, замърсяване на околната среда.
| Основни понятия/ ключови думи |
Песен, приказка, ритъм, рима, такт, мелодичност, действие, място, повторение, степенуване, паралел, противоположност.
Сравнение, олицетворение, метафора.
Разказ, роман; структура на епическите произведения: начална точка, завръзка, кулминация, развръзка, герой, второстепенен герой, главен герой.
Конфликт, епизод, мотив, разказване на история, гледна точка, нишка на дейстивието.
Алитерация, метонимия, място на римите, значение (буквално или метафорично).
|
Резултати от процеса на развитие за двугодишния цикъл
|
Ученикът се стреми да формулира мислите си на български език разбираемо, подходящо за ситуацията, както и да приложи адекватно неезиковите средства, съпътстващи речта.
Може да разбере, обобщи и предаде кратки устни съобщения, кратки чути истории на български език. Познава и прилага елементарни методи за събиране и систематизиране на информация. Може да изготвя текст в традиционни и интернет жанрове (разказ, описание, характеристика, писмо, sms, e-mail и др;). Стреми се да говори точно, да пише правилно на български език.
Разбира като цяло писмени и електронни текстове, умее да търси информация в текста и да удмояма и прилага нови стратегии за разбиране на текст.
Наясно е с процеса на разбиране и четене на текст, а наблюдавайки го, разработва свои методи и стратегии за поправяне на грешките. Познава основните части на речта (глагол, съществително, прилагателно, числително име, наречие, причастие, местоимение), както и свързаните с тях правописни правила, които се стреми да прилага в писмените си работи.
Използва усвоените нови български думи, пословици и поговорки в активния си речник.
Може да назове поне 3 вида български приказки с примери и знае заглавието или части от 3 народни песни. Различава народната и авторската приказка. Може да обясни разликите между приказка и легенда.
Може да различи римувания, ритмичен текст от прозата. Може да изброи поне 3-4 произведения от Иван Вазов, Христо Ботев, както и да формулира по-просто сравнение за героите на изучените български произведения. Може да разясни с 5-6 изречения историческия контекст на романа „Под игото“.
В по-прости стихотворения и проза може да разграничи по-големите структурни единици. Може да обощи съдържанието на някои по-дълги произведения („Епопея на забравените“, „Чернишка“, приключенията на Ян Бибиян), различава романа от епическата поезия.
Смислено и точно, чисто, членоразделено, с подходящ ритъм и интонация може да чете текстове на български език. Взема участие в дискусия на позната тема, може да се аргументира. В познати и лесно разбираеми истории може да отдели частите според понятията конфликт, завръзка, кулминация. Може да характеризира героите в изучените произведения, да разкрие техните взаимоотношения. Може да открие измежду няколко примера по-простите метафори и метонимии. Може да формулира просто определение за следните понятия: лирика, епос, драма, епизод, олицетворение, балада. От няколко определения може да избере онова, което се отнася за следните понятия: песен, рима, ритъм, мит, мотив, конфликт. Може да рецитира следните стихотворения: Иван Вазов: „Българският език“; Христо Ботев: „Хаджи Димитър“.
|
VІІ-VІІІ клас
В тази фаза най-важната задача е развитието, обогатяването и стабилизирането на компетентциите по български език, като напр. разпознаване на информацията, нейното търсене, оценка, съхраняване, представяне и подмяната й на български език; електронно създаване и споделяне на информация, комуникационно сътрудничество чрез интернет; задълбочаване на познанията за българския език, наблюдаване на структурата, променящите се части и методи за структуриране на текст и изречения.
Ето защо в VІІ-VІІІ клас трябва да се покрият редица нива на умения по български език. От гледна точка на речевите умения в VІІ-VІІІ клас ученикът артикулира речта според правилата на българския език, взема под внимание подвижното ударение и се стреми да избегне унгарския акцент. Съобщенията ясно показват говорните му намерения, прилага правилно българските норми на фонетика на изречението и текста. Може да обобщи прочетеното, да се аргументира на български и да сътрудничи със събеседника. Приспособява се адекватно дори към многоезична езикова ситуация. При учене употребява план и може да съставя планове с различни методи на български език.
Интерпретира комплексни текстове на български език и прави формално-синтактичен анализ. Познава основните понятия на лирическите и епическите жанрове в българската литература. Моралната му преценка е развита, може да се съобрази не само със становище, което му допада или е различно от неговото, а и да разбере контекстуалната зависимост на вкуса (в българо-унгарски аспект), както и неговите обществени, семейни, индивидуални предпоставки. Познава основните специфики на медиите, тяхното обществено влияние, кинематографичните средства при формиране на случката и разказа.
Сподели с приятели: |
