294
Mарта Хол Кели • Люляковите момичета
– Не, казала съм и ще удържа на думата си – заявих аз.
Петрик вдигна куфара и го постави на най-горния рафт в гардероба.
–
Трябва да разбереш, че има неща, които не можеш да промениш.
– И какво? Да оставя сестра си тук да умре! Няма да...
Обърнах се и видях Зузана: беше застанала на прага на спалнята.
– Ох, аз само...
Дали беше чула?
Зузана пристъпи в стаята, прибрала ръце зад гърба си.
– Не се тревожи за това, Каша.
Сключих ръце пред гърдите си.
– Няма да замина без теб.
– Радвам се – отвърна тя.
– Значи, не
си разстроена, че аз...
Тя се усмихна.
– Ни най-малко.
Прегърнах я и дори през роклята усетих твърдите ѝ изпъкнали ребра.
– Това е добре, защото никога не бих те изоставила.
– Е, това ме радва – каза Зузана. – Защото, ако ще умирам, бих искала да си до мен. –
Тя измъкна от джоба си плик за телеграма. – Особено в Ню Йорк, където ще отидем заедно.
Извади
телеграмата от плика, прокашля се и прочете текста: „Госпожица Зузана
Кузмерик получава разрешение да замине за САЩ ТОЧКА изпращам допълнително документите за пътуването ТОЧКА Явете се на летището във Варшава заедно с групата, която пътува за Ню Йорк ТОЧКА Керълайн Феридей ТОЧКА“
Петрик се втурна към гардероба да извади куфара, а ние със Зузана се прегърнахме и се залюляхме под звуците на нежния глас на Еди Фишер:
Защото сме заедно, заедно, заедно...