Май 2006 Графикатурите на Иван Газдов гостуват в Будапеща

“КАВЪР КЛАСИК ГРАФИКАТУРАТА” В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА

Уважаеми посетители,

Около вас е разположена основната част от моята работа през последните 4 години – цикълът “Кавър класик”, започнал с беглото разглеждане на една малка книжка с репродукции, която унило изчоплих една вечер от огромната библиотека на моя приятел писателя Любомир Котев през лятото на 89-та в Медвен. Наченатото действие се проточи и ме обхвана като удивителен сън. Продължителната нощна работа с молив и гума и с поглед, втренчен в един шедьовър, беше странно начинание. Заниманието “Графикатура” като “лична мечта” започна да получава уроци по зрялост. Постепенно приех тези разработки и като урок по СМИРЕНИЕ пред гения на “моите” художници, където всякакви иронии и дребнавости ставаха неуместни. Приех тези разработки като сериозен Европейски урок по съвместимост на взаимовнушения във върховете на изобразителната езотеричност. Работейки върху картината на Миле “Вечерна молитва” изпитах неподозирана за себе си гордост от дребното ми художествено съпричастие към човешкия род и такава възвишеност, която няма аналог с други усещания. Всичките черноземи, картофи и реализми се стопиха само от предчувствието на един единствен чезнещ в Бога звън.

Изложбата в този си вид открива процедура по замисляне, което съвсем не значи, че такава ще последва. Мисленето е категория стъпалообразна, като по особен начин /като в картина на Ешер/ всички стъпала са на едно ниво. Тогава надолу или нагоре се превръщат в равнопоставен избор, защото и в двата края те очаква с отворени обятия кристалната тъпота на посветените и непосветените в изображението ерудити. Такава е стълбата на Графикатурата – плоска като клавиатурата на пианото, но където след подредбата на черно-белите пропадания нещо става. Многократното приемане на уроци понякога се превръща в даване на такива. Показаните образи са урок по семиотика, които имат достойнствата на прагматичен, семантичен и синтетичен артефакт, който е и достатъчно прегнантен /сбит/, за да се имплантира във всякакво съзнание, независимо от качеството на разораната целина на мозъчната тъкан.

Ако с тези полуманифестни слова съм поставил всички в когнитивен дисонанс, това умилително състояние на душевна раздвоеност, при която нещо трябва да бъде отхвърлено, моля ви бъдете снизходителни и отхвърлете мен, но оставете картините – те са безвредни.

Иван Газдов По Рубенс – “Трите грации”

Иван Газдов По Леонардо да Винчи – “Мона Лиза”

“ТЕОДОСИЙ СПАСОВ ТРИО” НА СЦЕНАТА НА “ФОГАДО”

На 9 май т.г. в зала “Фогадо” на комплекса “Йовьо Хаза” /бившия Миленариш/ се състоя джаз концерт под мотото “Новите звуци на Европа”. Участваха унгарското трио на Бела Лакатуш Сакчи, известните румънски пианисти Хари Тавитиан и Джони Радукану, “Селиго джаз квартет” от Австрия и българските джаз виртуози от “Теодосий Спасов Трио”: Теодосий Спасов – кавал, Христо Йоцов – ударни инструменти, Румен Тосков – пиано.

Концертът беше посветен на 9 май, Деня на Европа. Той беше реализиран като съвместна инициатива на Посолството на република Австрия в Будапеща и Австрийския културен форум, Посолството на република България и Българския културен институт, Посолството на Република Румъния и Румънския културен институт, в партньорство с Министерството на националното културно наследство на република Унгария и комплекса “Йовьо Хаза”. Участието на българските музиканти в този проект беше осигурено благодарение на Програма “Комуникационна стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз”.

Сърдечни благодарности за топлото посрещане, прекрасно организирания концерт и приятното прекарване в Будапеща! Успех и наситен културен живот на това прекрасно българско кътче! Теодосий Спасов Трио 10 май 2006

КВАРТЕТ “СЕЗОНИ” В БУДАПЕЩА

По покана на Българския институт в Будапеща гостува мандолинен квартет “Сезони”, който изнесе два концерта – на 26 април в Общинския дом на район Ержебетварош, и на 27 април – в концертната зала на института. Проявата беше организирана съвместно с българските самоуправления в районите Йожефварош и Ержебетварош. Музикантите изпълниха програма с творби на Хендел, Офенбах, Ясуо Кувахара, Марио Мачиоки, Астор Пиацола, Добри Христов, Росен Балкански и др., като изпълненията им заслужиха големи овации от публиката. Евдокия Бобоцова – едната от двете дами в квартета, сподели, че за тях тези концерти на будапещенска сцена са от голямо значение преди участието им в престижния музикален конкурс в гр. Имотски, Хърватска.

На 18 май в препълнената зала на българския институт прозвучаха сефарадски песни – рядко срещана музикална проява дори за престижни концертни подиуми по света. Техен изпълнител беше солистката на операта в гр. Варна Даниела Димова, в съпровод на пиано от Каталин Фридецки. В концерта взе участие със соло изпълнения на пиано и д-р Александър Варо. Подкрепа на организаторите оказа Българското самоуправление в Район Зугло

С прочувственото си пеене и лъчезарно излъчване Даниела Димова грабна сърцата на публиката. Ето какво написаха за нея в книгата на института възторжени зрители след концерта:

“Беше прекрасно! Нейното присъствие, нейният глас - сякаш слушахме чучулига! Нейната метакомуникация, страстното и пламенно изпълнение и поглед – чудесно! Тя лети с музиката като волна птица! Истинска перла! Благодаря ви, че имах възможността да бъда тук. Нека Господ ù помага и за в бъдеще!”