Май 2006 Графикатурите на Иван Газдов гостуват в Будапеща



Дата02.01.2018
Размер86.66 Kb.
#39908


BOLGÁR KULTÚRA

месечен бюлетин на българския културен институт в будапеща

май 2006
Графикатурите на Иван Газдов гостуват в Будапеща

На 4 май т.г. в Българския културен институт беше открита изложбата “Кавър Класик “Графикатура” на известния български художник Иван Газдов. При откриването слово произнесе проф. д-р Фридьеш Кьониг, ректор на Унгарската художествена академия. Пред публиката в института Иван Газдов не скри вълнението си от факта, че Будапеща е втората централноевропейска столица след Виена, където се излагат неговите творби. Професор Иван Газдов – бивш ректор на Националната художествена академия в София, е известен със създаването и превръщането в собствена марка на жанра “графикатура” – провокативен и интригуващ синтез между графиката и карикатурата.







Ректорът на Унгарската художествена академия проф. Фридьеш Кьониг /най-вдясно/ откри изложбата на проф. Иван Газдов

“КАВЪР КЛАСИК ГРАФИКАТУРАТА” В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА


Слово на проф. Иван Газдов при откриването на изложбата

Уважаеми посетители,

Около вас е разположена основната част от моята работа през последните 4 години – цикълът “Кавър класик”, започнал с беглото разглеждане на една малка книжка с репродукции, която унило изчоплих една вечер от огромната библиотека на моя приятел писателя Любомир Котев през лятото на 89-та в Медвен. Наченатото действие се проточи и ме обхвана като удивителен сън. Продължителната нощна работа с молив и гума и с поглед, втренчен в един шедьовър, беше странно начинание. Заниманието “Графикатура” като “лична мечта” започна да получава уроци по зрялост. Постепенно приех тези разработки и като урок по СМИРЕНИЕ пред гения на “моите” художници, където всякакви иронии и дребнавости ставаха неуместни. Приех тези разработки като сериозен Европейски урок по съвместимост на взаимовнушения във върховете на изобразителната езотеричност. Работейки върху картината на Миле “Вечерна молитва” изпитах неподозирана за себе си гордост от дребното ми художествено съпричастие към човешкия род и такава възвишеност, която няма аналог с други усещания. Всичките черноземи, картофи и реализми се стопиха само от предчувствието на един единствен чезнещ в Бога звън.

Изложбата в този си вид открива процедура по замисляне, което съвсем не значи, че такава ще последва. Мисленето е категория стъпалообразна, като по особен начин /като в картина на Ешер/ всички стъпала са на едно ниво. Тогава надолу или нагоре се превръщат в равнопоставен избор, защото и в двата края те очаква с отворени обятия кристалната тъпота на посветените и непосветените в изображението ерудити. Такава е стълбата на Графикатурата – плоска като клавиатурата на пианото, но където след подредбата на черно-белите пропадания нещо става. Многократното приемане на уроци понякога се превръща в даване на такива. Показаните образи са урок по семиотика, които имат достойнствата на прагматичен, семантичен и синтетичен артефакт, който е и достатъчно прегнантен /сбит/, за да се имплантира във всякакво съзнание, независимо от качеството на разораната целина на мозъчната тъкан.

Ако с тези полуманифестни слова съм поставил всички в когнитивен дисонанс, това умилително състояние на душевна раздвоеност, при която нещо трябва да бъде отхвърлено, моля ви бъдете снизходителни и отхвърлете мен, но оставете картините – те са безвредни.



Иван Газдов

По Рубенс – “Трите грации”



Иван Газдов

По Леонардо да Винчи – “Мона Лиза”

ТЕОДОСИЙ СПАСОВ ТРИО” НА СЦЕНАТА НА “ФОГАДО”

На 9 май т.г. в зала “Фогадо” на комплекса “Йовьо Хаза” /бившия Миленариш/ се състоя джаз концерт под мотото “Новите звуци на Европа”. Участваха унгарското трио на Бела Лакатуш Сакчи, известните румънски пианисти Хари Тавитиан и Джони Радукану, “Селиго джаз квартет” от Австрия и българските джаз виртуози от “Теодосий Спасов Трио”: Теодосий Спасов – кавал, Христо Йоцов – ударни инструменти, Румен Тосков – пиано.

Концертът беше посветен на 9 май, Деня на Европа. Той беше реализиран като съвместна инициатива на Посолството на република Австрия в Будапеща и Австрийския културен форум, Посолството на република България и Българския културен институт, Посолството на Република Румъния и Румънския културен институт, в партньорство с Министерството на националното културно наследство на република Унгария и комплекса “Йовьо Хаза”. Участието на българските музиканти в този проект беше осигурено благодарение на Програма “Комуникационна стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз”.

Сърдечни благодарности за топлото посрещане, прекрасно организирания концерт и приятното прекарване в Будапеща!

Успех и наситен културен живот на това прекрасно българско кътче!

Теодосий Спасов Трио

10 май 2006







КВАРТЕТ “СЕЗОНИ” В БУДАПЕЩА

По покана на Българския институт в Будапеща гостува мандолинен квартет “Сезони”, който изнесе два концерта – на 26 април в Общинския дом на район Ержебетварош, и на 27 април – в концертната зала на института. Проявата беше организирана съвместно с българските самоуправления в районите Йожефварош и Ержебетварош. Музикантите изпълниха програма с творби на Хендел, Офенбах, Ясуо Кувахара, Марио Мачиоки, Астор Пиацола, Добри Христов, Росен Балкански и др., като изпълненията им заслужиха големи овации от публиката. Евдокия Бобоцова – едната от двете дами в квартета, сподели, че за тях тези концерти на будапещенска сцена са от голямо значение преди участието им в престижния музикален конкурс в гр. Имотски, Хърватска.



Сефарадски песни в изпълнение на българско сопрано

На 18 май в препълнената зала на българския институт прозвучаха сефарадски песни – рядко срещана музикална проява дори за престижни концертни подиуми по света. Техен изпълнител беше солистката на операта в гр. Варна Даниела Димова, в съпровод на пиано от Каталин Фридецки. В концерта взе участие със соло изпълнения на пиано и д-р Александър Варо. Подкрепа на организаторите оказа Българското самоуправление в Район Зугло

С прочувственото си пеене и лъчезарно излъчване Даниела Димова грабна сърцата на публиката. Ето какво написаха за нея в книгата на института възторжени зрители след концерта:

Беше прекрасно! Нейното присъствие, нейният глас - сякаш слушахме чучулига! Нейната метакомуникация, страстното и пламенно изпълнение и поглед – чудесно! Тя лети с музиката като волна птица! Истинска перла! Благодаря ви, че имах възможността да бъда тук. Нека Господ ù помага и за в бъдеще!”





Други вести от БКИ Будапеща:

17 и 18 май: Институтът подпомогна гостуването на Кукления театър от гр. Ямбол с две представления на сцената на Будапещенския куклен театър с постановката “Цветове” от Мая Спасова.

23 май: В БКИ Будапеща се състоя тържествено отбелязване на Празника на българската просвета и култура. За принос към популяризирането на българската култура в Унгария с почетна грамота и плакет от министъра на културата на република България бяха удостоени г-жа Райна Симеонова – Харгитайне и г-н Дьорд Сонди. Прожектиран беше документалният филм “Велики Преслав от гледна точка на вечността” на, режисьорката Константина Гуляшка и продуцента Дамян Георгиев.





25 май:

В концертната зала на института се състоя джаз среща с “Теодосий Спасов Трио”, които за втори път през този месец гостуваха в Будапеща. В края на програмата към българските музиканти се включи със свои импровизации и унгарската певица Беата Пайа.

26 май:

Институтът взе участие в традиционното ежегодно поднасяне на венци от българската общност пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий край гр. Залавар, Южна Унгария.




БЪЛГАРИ И УНГАРЦИ


Хронология

Поредица на Александър Гюров


4.

884:

Вероятно през посочената година някъде по поречието на р. Дунав Свети Методий се е срещнал с Арпад, с вожда на маджарите, който приема славянския апостол с високи почести. Според някои учени тази среща е станала с две, респективно с три години по-рано. Изворите с които разполагаме не са категорични по отношение на времето.



893:

Пребиваващите в разположената между Дон и Дунав Ателкуза маджари за пръв път са подложени на нападение от страна на печенезите, в чиито редове се сражават и българи.



894-895-896:

Византийският император Лъв VІ Философ (886-912) след нанесеното му поражение от войските на цар Симеон някъде в Македония търси и намира съюзник в лицето на маджарския вожд Арпад. Така – докато цар Симеон се стреми да предотврати ромейското нападение от юг – маджарите нахлуват в Добруджа, опустошават провинцията и с богата плячка се завръщат в Ателкуза. Това е първата от трите българо-унгарски войни. След това – макар и българският владетел да е укрепил десния бряг на р. Дунав – водените от Левенте, от сина на Арпад маджарски войски успяват да преминат реката и отново опустошават цяла Северна Добруджа. Те побеждават българите, влизат в тогавашната столица Преслав и подлагат на разорение не само нея, но и цялата североизточна част на страната. Пре завръщането им обаче византийската флота не ги изчаква, маджарите претърпяват поражение от българите, вероятно в тази битка е загинал и Левенте, тъй като унгарските извори от този момент вече не го споменават. Цар Симеон – за да предотврати окончателно опасността от маджарските нахлувания – отново влиза в съюз с печенезите с цел да организира един общ поход. Нападението на печенезите срещу намиращите се в Ателкуза маджари започва през лятото на 895 г., когато вождът Арпад с войските си вече е преминал през Верецкия проход на Карпатите и постоянно налита върху българските гранични области по поречието на р. Тиса. Относително организираното оттегляне на маджарите в западна посока е осуетено от цар Симеон: във влашките земи той ги удря във фланг. Фулденските хроники – след като отбелязват извоюваната през 895 г. българска победа – подробно информират за проточилата се и през следващата година трета война, която според тях е била твърде безпощадна и ожесточена: “В крайна сметка победиха християните (българите), но ако и те са дали убити 20 000 конника, то какви ще да са били загубите на маджарите?” С това практически се разгръща т. нар. унгарско завоюване на родината, по думите на проф. Дьорд Дьорфи събитието е “българо-печенежко нападение и спасение в новата родина”.



965:

В Преслав, в тогавашната българска столица българският цар Петър (927-970) сключва договор с маджарите, с него им осигурява свободно преминаване през България в походите срещу Византия, а още и даване на отрицателен отговор на ромейския император, ако той поиска помощ. Тази дружелюбност характеризира българо-унгарските отношения до края на Х век.



998:

Първородният син на българския цар Самуил (991-1014) Гаврил Радомир (на престола 1014-1015 г.) се оженва за една от сестрите на Свети Ищван, основателя на унгарската държава, за дъщерята на княз Геза, това е първият българо-унгарски династичен брак. Българският престолонаследник обаче бързо изпраща обратно бременната вече своя съпруга в Унгария, в това роля играят и тогава възникналите българо-унгарски противоречия от различен характер.



(Продължава в следващия брой)

Програма на Българския културен институт в Будапеща

1- 15 юни 2006 г.

1 юни /четвъртък/, 19.00 часа - Концертна зала на института

Концерт на струнен квартет “Хорс” и Елена Дикова /пиано/

В програмата: произведения от Панчо Владигеров и Владимир Панчев

12 юни /понеделник/, 19.00 часа - Концертна зала на института

Любов – Време – Смърт

Curriculum vitae

Цикъл от песни по текст на Ингеборг Бахман

в изпълнение на Юлия Ценова /пиано/ и Елизабет Линхард /сопран/

Композиция: Юлия Ценова

Съвместна инициатива на БКИ Будапеща и Австрийския културен форум – Будапеща, посветена на 80-годишнината от рождението на Ингеборг Бахман
15 юни /четвъртък/, 18.00 часа - Концертна зала на института

Здравето на бъдещото поколение”



Лекция на д-р Милка Фюльоп –Бояджиева






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница