21 юли 2012 г. Тема: здравеопазване

Българите се лекуват тук и на никого не е предварително ясно колко ще струва операцията и благоволението на лекаря и въобще коя е истинската цена на която и да било медицинска услуга. За качество изобщо не става и дума.

Вместо да отговаря на неудобния въпрос защо здравна реформа няма от 11 години, всеки политик (и лекарският съюз също) има спасителна реплика - "ама цените на лекарствата са високи и ще ги намалим много".

Лекарствата са единствените здравни стоки, които имат ясна цена. Тя е еднаква навсякъде в ЕС и България по закон има най-ниската в ЕС. Там, където не е, отговорност за това носи държавата, която контролира цените на хапчетата по същия начин, както и тези на тока. Та, цените са тези, просто българите са бедни и всяка платена стотинка допълнително тежи. Волните съчетания с лекарства са прикритие за неспособността на политиците да създадат работеща здравна система, която не рекетира пациентите, а им помага.

Ако търсите новина в доклада на Европейската комисия, няма да я намерите. Всяко заключение в петгодишния преглед на напредъка на България в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията описва проблеми, които познаваме от години.

Знаем, че съдебната система скърца и буксува и че е окупирана от номенклатурни магистрати, които биха изглеждали по-адекватно в бивша съветска република от средата на 90-те. Въпреки уверенията, че "организираната престъпност е овладяна и в голямата си част е неутрализирана" (по Цветанов), виждаме, че престъпността е все така организирана, а корупцията е от партера до "високите етажи" на властта.

Вече дори не ни прави впечатление, че няма осъдени за подкупи и злоупотреба със служебно положение. Обществените поръчки са все така мръсна дума. Всичко това в комбинация убива инициативността, спира въздуха на нормалния бизнес и кара инвеститорите от чужбина да бягат надалече. Отдавна сме привикнали, че вместо да свърши реална работа, властта често предпочита да играе драматична постановка, в която смело хвърля "ох" и "ах", но после завесата пада и виждаме, че залата е все така олющена и вмирисана. Усилия има, резултат - не.

Но и това не е новина. Новината е другаде. Силата на докладите от Брюксел не е, че ни казват нещо ново. Ефектът идва от това, че оценката им трудно може да бъде оспорена. Получи се така, че единствената обективна картина за това, какво се случва в България, може да бъде нарисувана от Европейския съюз. Ако медиите критикуват, това се обяснява със съмнителните интереси на техните собственици (те и затова повечето медии обичат да я хвалят, че да може интересите на издателите да са в синхрон с тези на управляващите). Ако опозицията критикува, това не е за да поправят развалените механизми, а за да се възползват от тях, когато влязат във властта. Ако неправителствените организации.... и т.н., и т.н. Критиката от Брюксел остана единственият влиятелен глас на нормалността в България. Почти единственото място, което защитава интересите на тези хора, чиято почтеност не им позволява да се включат в различните схеми за разпределяне на ресурси между близките до властта. Epic fail за ГЕРБ

Ако четеш само Държавен вестник, България изглежда подредена и нормална. Всъщност обаче това е нормативен мираж, през който се мержелее пустинята на нашето всекидневие. Не си го измислихме ние, пише го в доклада: "Цялостната оценка на комисията за напредъка по Механизма за сътрудничество и партньорство от присъединяването на България досега показва значителен напредък в основната законодателна рамка." И после започват 20 страници констатации в посока, че тази рамка всъщност не е произвела никакъв резултат. Погледнато откъм ГЕРБ, оценката на Европейската комисия трудно може да бъде по-лоша. Съвсем накратко тя звучи така: вие имахте и имате желание да промените България, но не направихте почти нищо.

Една от най-важните причини Бойко Борисов да получи толкова сериозно одобрение на последните парламентарни избори беше именно обещанието за справедливост. Преди три години ГЕРБ даваше надежда, че след като дойде на власт, нещата ще си дойдат на мястото - престъпниците ще са в затвора, съдът ще е честен и държавната администрация няма да е корумпирана. В официалната управленска програма на партията това е записано като първи и основен приоритет.

Днес оценката от Брюксел за това обещание е категорична: "Макар България да инвестира значително в подобряването на институционалната и правната рамка за борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати - едва няколко значими дела за организирани престъпни деяния получиха осъдителни присъди, а бяха постановени няколко оправдателни присъди по значими дела, по които публично известните доказателства пораждаха очаквания за осъдителни присъди."

Подобна е и оценката за борбата с корупцията. Като положителни страни докладът посочва приетите закони и създадените структури, но казва дипломатично, че те практически не произвеждат резултат: "Последните пет години показаха, че България може да отбелязва ясен напредък, когато има ясна политическа посока. Тя вече е въвела голяма част от правилните инструменти. Следващият етап ще бъде използването на тези инструменти, за да се придвижи и осъществи реформата", пише в доклада.

Когато обективните оценки са отрицателни, те водят и до негативни последствия. За ГЕРБ това е загуба на доверие и намаляване на шансовете да получи втори самостоятелен мандат във властта. До следващите парламентарни избори остава по-малко от година и "създадената институционална рамка", по всичко личи, ще бъде използвана не за разбиване, а за запазване на всяка цена на статуквото. Ок, докладът е обективен

Ако чуете прочита на управляващите на доклада, ще си помислите, че са чели нещо друго. "Ефективността я има", прочете Цветан Цветанов. С плаха усмивка председателката на правната комисия в парламента Искра Фидосова допълни: "Дава се изключителен приоритет на силната воля на българското правителство и парламента за приемането на промените."

Факт е, че ГЕРБ имаше две възможни реакции на доклада. Едната беше да признае, че до момента не са полагани достатъчно усилия. Че обещанията им за реформиране на съдебната система, за сериозна борба с корупцията и организираната престъпност не са изпълнени, но че отсега нататък ще се намерят свежи сили и хора, с които да се извърши промяната. Това щеше да означава смяна на ключови министри, на първо място вицепремиерът Цветан Цветанов и неговата тонколона - правосъдната министърка Диана Ковачева.

Цветан Цветанов носи персонална вина за краха на правителството поради една проста причина - реши да бъде всичко, което е държавата. Той хем представлява избирателите, хем прави избори, хем контролира провеждането им. Той лови престъпниците, повдига обвинения и издава присъди. Той пише закони, прилага ги и сам контролира изпълнението им (което винаги е на 100%, разбира се.)

С помощта на своите повереници във всички власти той се опита подобно на надъхан, но не умен ученик да изкара шестици на всички изпити. Тъй като това няма как да стане, реши проблема, като започна да преписва. Реформите подобно на ученето са трудно занятие. Има толкова много пречки - разделение на властите, независима съдебна система... Последното до такава степен се оказа проблем за ГЕРБ, че управляващите решиха просто да не се съобразяват. "Основни принципи като независимостта на съдебната власт невинаги бяха напълно спазвани", каза Брюксел. "За нас този доклад е признание, че България върви по правилния път, в правилната посока", отговори Фидосова.

Властовата еклектика и правният минимализъм на Цветанов и ГЕРБ са трудно съвместими с върховенството на закона. Като министър на вътрешните работи той е лично отговорен както за малкото успехи, така и за многото неуспехи в борбата с организираната престъпност. Като неформален лидер на парламентарната група на ГЕРБ носи вина за провалената реформа в съдебната система. Пет пъти комисията каза, че трябва да се даде власт на самите магистрати да управляват системата си, като сами и директно конституират Висш съдебен съвет, в който да имат доверие. Пет пъти правосъдният министър сменяше оправданията си защо това няма да стане. Шестият път прочетохме в доклада: "Отлагането на провеждането на преки избори през тази година е довело до непоследователни процедури и до доминираща роля на председателите на съдилищата при избора на делегати." Ето защо солидарно отговорни за зле свършената работа са и депутатите, които водеха злополучните промени, начело с превърналата се в нарицателно на неуспеха Искра Фидосова.

Колкото и пъти сервилната към управляващите кадрова политика на ВСС да беше критикувана, толкова пъти те се оправдаваха: "Този ВСС е на тройната коалиция, не можем да му влияем." (Между другото, интересно откровение - ако не беше на тройната, значи можеше...) И както беше на тройната коалиция, така управляващите решиха да вземат есенцията от него - компрометираните до мозъка на костите негови членове Цони Цонев и Иван Колев, и да ги предложат за новия съдебен инспекторат. Комисията отговори: "Загрижеността по тези въпроси се засили, тъй като при няколко ключови назначения на магистрати от Народното събрание и от ВСС липсваше прозрачност и обективност и те бяха помрачени от твърдения за политическо влияние."

Колективна безотговорност

Хубаво, но кой пое отговорност? Все пак, ако Бойко Борисов уволнява здравния си министър защото не се разбира с медиите, а икономическия си министър, заради един провален форум, какво трябва да е наказанието за неизпълнение на основния приоритет на ГЕРБ?

В момента управляващите вече са в неприятната ситуация, в която техни ключови фигури се превърнаха в символ на провалените обещания. Колкото повече те седят във властта, толкова по-големи ще са щетите за ГЕРБ. От тяхното оттегляне биха спечелили всички, докато оставането им във властта работи само за тях. А иначе ЕК не очаква много: "не се изисква от България да достигне стандарти, които надвишават съществуващите в другите държави членки. Неговата задача е да помогне на България да достигне стандарти, които са съпоставими с тези на другите държави членки."

Смяна на караула в ГЕРБ обаче по-вероятно няма да се случи. Първите реакции на доклада показаха, че по върховете на властта предпочитат да се фокусират върху малкото похвали в него и да пренебрегнат критиките. За оставки дори не се намеква. Разминаването между констатциите на Брюксел за борбата с престъпността и самооценката на вътрешния министър Цветанов показва, че едва ли критиките са били разбрани и на тях ще се отговори с енергични действия в правилната посока.

"На някои етапи имаше активно сътрудничество, докато в други моменти срещу механизма за сътрудничество и оценка имаше ропот и съпротива" пише в доклада. Експерти на комисията с които "Капитал" разговаря потвърдиха, че от края на миналата година качеството на комуникацията се е влошило. Показателно в тази посока е решението за закриване на дирекция "Механизъм за сътрудничество и оценка"

Но това не е единственият проблем. В опит да разграничи България от Румъния, ЕК взе решение следващият доклад да е в края на следващите година, т.е. след парламентарните избори. През седмицата главният секретар на комисията Катрин Дей отговори на няколко български неправителствени организации изразили притесненията си, че българскиет власти ще загубят и морковата и тоягата. Тя каза, че мониторингът ще продължи по същия начин, ЕК ще продължи да има представител тук, екипите ще продължат да идват регулярно.

"Винаги ще имаме готовност да реагираме с доклад, когато преценим, че ситуацията го налага" кометнира източник на "Капитал" от ЕК.

И една добра новина

Това, което можем да прочетем на няколко места в доклада е, че решаващи за оценката на комисията ще бъде конституирането на следващия ВСС през есента и избора на главен прокурор в началото на годината.

Докато управляващи и опозиция вече са парцелирали парламентарната квота в съвета, а номенклатурата началници в съда и прокуратура се опитва да нареди съдебната, по върховете на държавата виждаме един сблъсък, който може само да ни радва.

През седмицата на два пъти президентът Росен Плевнелиев показа, че има позиция по отношение на съдебната система и няма да остане безразличен за безобразията. Той първо критикува уволнението на председателката на Съюза на съдиите в България (тук той беше в синхрон с ЕК, която каза, че отстраняването й е пример за намесата на изпълнителната власт в съдебната).

Преди това той спря перверзната идея на Искра Фидосова да "купи" сегашните членове на съвета с неполагащо им се повишение. Сблъсъкът може само и единствено да е от полза на българското общество, защото показва, че все пак нормалните хора все пак имат някакво представителство във властта.

Политиката често е несправедлива. От нея рядко има чист и достоен изход. Част от виновните за провала в борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа, вероятно не са искали това да се случи. Оттук нататък обаче всяко тяхно действие ще е блокирано от недоверия и съмнения. Дори самите те коренно да се променят, ще им е невъзможно да постигнат сериозни резултати. Тяхното оттегляне от предните редове на управлението обаче изглежда невъзможно. Поне за известно време напред държавата е обречена на Цветановци и Фидосови, а заедно с това ГЕРБ обрича шансовете си за повторен успех на изборите да затънат в липсата на резултати и неизпълнени обещания.

Да, можеше и да е доста по-лошо, но всички очаквахме много повече. България днес изглежда по-добре от Румъния и дори малко по-добре от Унгария. Причината обаче не е в нашия възход, а в тяхното движение назад. ГЕРБ наистина не позволи страната да се срине катастрофално, но и не направи почти нищо, за да тръгне нагоре. А разликата между това да оцеляваш и да живееш добре е голяма. Почти толкова голяма, колкото между успеха и провала.

Неуспехът да се справят с обществените очаквания обаче е почти гарантиран, защото политиците не обичат непопулярните обяснения. Усещането за високи цени в България донякъде е и заради това, че за разлика от всички останалите пациенти в Европа българите си плащат по-голямата част от лечението сами. И последно, цените на лекарствата не са по-сложни от тези на тока, но си приличат по това, че и те като на тока се регулират и определят от държавата. А това, че тя не успява да се справи достатъчно добре с тях и няма подготвени експерти, е константна величина.

Именно затова и кабинетът на Бойко Борисов не успя, а очевидно няма и да успее да овладее тазгодишната истерия колко са високи цените на лекарствата. Най-малкото защото не са. Само припомняме – този път дискусията започна не от пациентите, цените или нещо около лекарствата, а като медийна война срещу съсобственика на "Софарма" Огнян Донев в качеството му на издател на вестници.

За да отговори на общественото очакване, здравният министър Десислава Атанасова предложи пакет от мерки, с които да намали цените. Но вместо да постигне желания ефект, министърът настрои срещу себе си цялата фармацевтична гилдия. Причината е, че по всеобщо мнение, дори и да бъдат приети, идеите за по-ниски цени на медикаментите няма да работят.

Идеите на министъра

Атанасова предложи няколко мерки. Първата е здравната каса да се договаря и за отстъпки в цените на частично платените лекарства, а не, както досега, само за тези, които покрива на 100%. Другото предложение е цените на генеричните медикаменти да не бъдат по-високи от 65% от тези на оригиналните, новите лекарства да могат да се плащат с обществени средства, след като докажат една година клиничен опит. Третото е надценките на дистрибуторите и аптеките да паднат с два процентни пункта. Отделно от това идеята на здравния министър е комисията, която отговаря за цените и определя дали ще ги плати държавата, да стане държавен регулатор по подобие на енергийния, а не, както досега, да е към Министерския съвет.

Срещу всички тези предложения всяка от засегнатите групи по веригата производител - търговец на едро - фармацевт - пациент има възражения, а общото виждане е, че мерките няма да постигнат желания резултат.

Една година... хм, опит

Авторството на предложението лекарствата да се плащат от здравната каса, ако има една година клиничен опит с тях в България, е на бившия министър Анна-Мария Борисова. Тогава тя бе обвинена в конфликт на интереси, тъй като клиничният опит щеше да се доказва в свързани с нея лаборатории. Във варианта на Атанасова все още няма яснота какво се разбира под клиничен опит. Затова фармацевтичните асоциации са категорични, че идеята създава непрозрачност и предпоставки за корупция. А и това изискване може да спре достъпа на пациенти до лекарства. Пестенето понякога изглежда неоправдано, когато става въпрос за лечение на болни, за които всеки ден е ценен.

Другото предложение - цените на генеричните лекарства да се определят като процент от тази на оргиналните, също няма да доведе до поевтиняване. "При конкуренция на пазара цените падат и под 65%. Ако обаче има такъв текст, оригиналните компании могат да използват тактиката на враждебно ценообразуване, да намалят цените на лекарствата си с изтекъл патент, така че генеричните конкуренти да не успеят да влязат на пазара", коментира Росен Казаков, директор на БГФарма, асоциация, която обединява 18 чужди и български генерични компании.

Надценки бумеранг

Според статистиката България е с най-ниските надценки на търговец на едро в ЕС - максимално 9%, и е в златната среда на надценките за аптека - 22%. Затова и идеята маржовете да паднат с два процентни пункта накара стотина фармацевти да се съберат пред здравното министерство и да протестират. Според тях аптеките им ще фалират и пациентите няма да имат достъп до лекарства. Здравният министър контрира, че изчисленията са направени така, че да не се отразят на аптеките.

Всъщност исканата промяна ще се отрази в намаляване на печалбите на дистрибуторите и на аптеките. А те ще ги компенсират, като увеличат стойността на другите продукти. Един от протестиращите фармацевти пък коментира присъствието си на митинга така: "Никак няма да се отразят понижените проценти. Но въпросът е в принципа - днес ги намаляват с два процента, утре могат да поискат да са с пет."

Да забраним веригите

Както при почти всеки закон в България, и при този за лекарствата промените с цел европейска хармонизация обикновено са покана за хиляди други законодателни предложения. В частния случай те обикновено са свързани със собствеността на аптеките. Този път фармацевтите с по една аптека успяха да убедят депутатите от Синята коалиция да предложат забрана на вертикалната интеграция производител-дистрибутор-аптека. Проектът беше подкрепен с мотиви, че е станало публично известно, че на пазара има монополи и опасност от картелиране. "Публичната известност" всъщност е теза на едната от двете медийни групи - тази около депутата от ДПС Делян Пеевски, и всъщност не е подкрепена от нито едно маркетингово проучване или становище на Комисията за защита на конкуренцията. Но ако проектопредложението беше подкрепено, нито един фармацевт не би могъл да си купи акции на нито една световна компания, а всички фирми на световните производители, с които те работят на пазара, трябваше да бъдат пререгистрирани в търговски представителства. Това щеше да забави доставката на чужди лекарства, защото международните компании трябваше да затворят своите складове в България. Предложението все пак беше отхвърлено на първо четене в здравната комисия.

Учудващото в случая е, че здравната каса за пръв път излъчва становище, различно от това на правителството. Управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков подкрепи проекта на сините депутати. Но пък премълча, че в него липсва изискване разходите за медикаменти на касата да бъдат оповестявани публично. Това беше едно от обещанията му при встъпване в длъжност. А идеята е, че по този начин ще е ясно какви отстъпки е договорила здравната каса, как се определят цените и кой колко и защо получава.

А докато броят на болните и дадените за тях пари, както и получилите определена сума фирми са тайна, цените няма как да поевтинеят.

Десислава Николова


След решение на комисията за конфликт на интереси
Златко Живков пред отстраняване

Кметът на Монтана уличен в далавера с жена си за над 30 хиляди лева
Кметът на Монтана Златко Живков е пред отстраняване от градоначалническия пост в северозападния град. Това може да се случи, ако съдът потвърди поредното решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, свързано с дейността на местния управник. Късно в четвъртък контролният орган е излязъл със становище по сигнала на граждани на Монтана, че в качеството си на кмет Златко Живков е купил с общински пари лекарства за повече от 30 хил. лв.от аптеката на съпругата си и дъщеря си

В допълнение градоначалникът е упражнил натиск върху трима свои служители, като със заповед им е възложил да одобряват без право на преценка направените разходи.

По време на проверката на изплатените от общината фактури общинския бюджет и сключените договори хората на Филип Златанов са разкрили, че през 2009-а и 2010-а Златко Живков е търгувал с жена си с пари от местната хазна. Една част от медикаментите, купени за сметка на държавния бюджет като делегирана дейност, били предназначени за военноинвалиди. Друга част от илачите, пряко за сметка на местната хазна, са били за снабдяване на общинските училища и детските градини в региона.

Кметът в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, е следвало да съобрази частния си интерес, като си направи самоотвод по реда на закона по отношение на планираните в бюджета средства, се казва в решението на комисията.

Ако се потвърди решението на комисията, което Живков има право да обжалва в двуседмичен срок пред Софийския административен съд, градоначалникът ще трябва предсрочно да освободи заемания пост. Освен това той ще трябва да се лиши от няколко хиляди лева. Освен глобата за лична облага, която е между 7 и 10 бона, кметът ще трябва да възстанови на общинската хазна заплатите си за целия период, в който е действал в конфликт на интереси и е търгувал със съпругата си. Брачната половинка на Живков също ще трябва да върне сумата от 30 хил. лв., получена от скандалната „семейна” сделка.

Комисията „Златанов” е взела в четвъртък решение и по друг сигнал за Живков, сочи справка на интернет страницата й. Контрольорите са сезирани за това, че кметът участва в управлението на местния футболен клуб

Тъй като Живков не е получавал пари от това, все пак не е бил уличен в облага от специализираната комисия.

Това не е първият случай, в който общинското ръководство на Монтана е обект на проверка от страна на контрольорите. Преди време в лична облага, за която пръв писа „Монитор”, бе уличен заместник-кметът Румен Ангелов, който е контролирал обществена поръчка за градежа на новия храм в града, спечелена от фирма, в която съпругата му е управител и съдружник. Комисията уличи в конфликт на интереси и шефката на общинската фирма „Чистота” в Монтана Венета Петрова, която е използвала за свое облагодетелстване служебна информация. Вследствие на това фирма „Паркстрой”, в която тя е съсобственик, а дял има и синият депутат Любомир Иванов, е спечелила поръчки за поддържането и почистването на парковете в града.